Фалшивите новини и дезинформацията лавинообразно застрашават обществата, особено тези в Югоизточна Европа, гласят две проучвания на германската фондация "Конрад Аденауер". 

Според "Евробарометър" 60% от българите вярват, че могат да разпознаят дезинформацията. В същото време в страната властваше скептицизъм относно пандемията и ваксинациите, конспиративните теории са вездесъщи, а медийната грамотност е ниска, пише Кристофер Неринг в "Тагесшпигел".

Дезинформацията има различни лица

Неринг цитира специалното проучване на Медийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация "Конрад Аденауер", според което дезинформацията има различни проявления в отделните страни от региона.

"В България, Сърбия, Черна гора и Молдова руското влияние най-често води до политическа дезинформация. В същото време в държави като Албания, Хърватия, Косово или Румъния проруските настроения се натъкват на враждебност. За тези страни Русия не е "освободителка и братски народ", а по-скоро поддръжник на сръбския национализъм."

Авторът подчертава, че тъкмо Сърбия е главният разпространител на руската пропаганда в региона. В страната е базирана пропагандната кремълска медия "Спутник", която разпространява за целия регион фалшиви новини, целящи да разделят хората и да раздухват конфликти. През 2022 година Европейският съюз наложи санкции на "Спутник" и "Раша тудей" заради "системно манипулиране на информацията и дезинформация". 

Много от фалшивите новини са и домашно производство

Неринг посочва обаче, че дезинформацията на Балканите не е само вносна. В Босна и Херцеговина и в Черна гора вече дори има присъди срещу служители в т.нар. тролски фабрики, които последователно произвеждат на реч на омразата и фалшиви информации. А в Румъния олигарсите и техните съюзници се опитват да дискредитират Лаура Кьовеши с твърдението, че се е борила срещу корупцията, само за да преминат румънските фирми в западни ръце. По-нататък в статията в "Тагесшпигел" четем:

"В други случаи в Югоизточна Европа направо се поемат глобални дезинформационни наративи. В България например в социалните мрежи беше адаптирана истеричната пропаганда на Доналд Тръмп срещу уж манипулируемите избирателни машини. Във всички тези страни циркулират и познатите лъжи за това, че Украйна уж била нападнала Русия на 24 февруари 2022, както и обичайните конспиративни теории за пандемията."

Източна Европа е безсилна срещу дезинформацията?

Кристофер Неринг стига до заключението, че през последните години проблемът с дезинформацията в региона е набъбнал до размери, за които няма решение. Много от страните са подложени както на руско, така и на засилващо се китайско влияние, на което са непосилни да реагират.

"Фабриките за дезинформация нерядко просто разпространяват заблуждаващите проруски послания на високопоставени политици. А там, където толкова много политици и партии печелят от дезинформацията, контрамерките са непопулярни", гласи изводът на Неринг.

Той припомня, че срещу лъжи и дезинформацията най-добре помагат сериозни медии с проверени новини, но в Югоизточна Европа те са рядкост, защото струват скъпо, а медиите често са в ръцете на олигарси.

В тази статият авторът цитира и едно изречение от словото на българския писател Георги Господинов пред форума на цитираната медийна програма, което за пръв път беше публикувано на страницата на ДВ: "Комунистическата пропаганда си отиде, но недоверието остана." 

Дезинформацията създава рискове за демокрацията

Твърдението на Господинов, че наследството на комунизма благоприятства фалшивите новини и подхранва недоверието към сериозните медии, косвено се потвърждава и от проучване на фондацията "Конрад Аденауер", според което в Германия все повече се страхуват от разпространяването на фалшивите новини. Впечатление прави, че в източната част на страната доверието в обществените медии е значително по-ниско, което проправя път на дезинформацията. Редакционната мрежа "Германия" съобщава, че фалшивите новини се разпространяват най-вече във Фейсбук, Уотсап и съмнителни чуждестранни канали.

Ръководителят на изследването Йохен Роозе казва, че както ширещата се дезинформация, така и нарастващото недоверие към традиционните медии се превръщат във все по-голям проблем за обществото. "Демокрациите живеят, когато хората са единодушни за това какво са фактите и какво не", казва Роозе пред Редакционната мрежа.