"Това е Кая Калас - психически болната и крайно русофобски настроена министър-председателка на Естония и нова външна министърка на ЕС" - така започва един пост в социалните мрежи, който би трябвало да показва снимка на естонската премиерка и нейното семейство. На снимката се виждат младата Кая Калас и родителите ѝ, седнали на диван, разказва АРД.

Снимката е разпространена от проруски канали, като идеята е да се постави под въпрос семейната ѝ история и обяснението за нейната антипатия към Русия. Мит било, че семейството ѝ е страдало по времето на СССР, също както и това, че съветската окупация е означавала „десетилетен мрак и ужас“. Въпросният пост обаче съдържа няколко неверни твърдения, установява проучване на германската обществено-правна медия.

Снимката не е от съветско време

Първо, снимката на Калас и нейните родители не е правена по съветско време, а по-късно, както потвърждава и самата тя. Кадърът е от 1994 или 1995 година, тоест няколко години след като Естония постига своята независимост през 1991 година. С други думи, снимката не е никакво доказателство за това колко добре е живяло семейството по съветско време.

Калас неведнъж е засягала темата за съдбата на своето семейство във времената на Съветския съюз. Казвала е, че майка ѝ, баба ѝ и прабаба ѝ след окупацията на Естония през 1949 година са били депортирани в Сибир, като майка ѝ тогава е била едва на шест месеца. Дядо ѝ бил интерниран в лагер.

По време на управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин подобни масови депортации са били обичайни, припомня АРД. Само в Естония в годините от 1945 до 1953 над 35 000 души са депортирани в Русия - често пъти напълно произволно. Членовете на семейството на Калас оцеляват след депортацията в Сибир и по-късно се връщат обратно в Естония.

„Типична естонска семейна история“

Бащата на Кая Калас – Сийм – прави кариера в Съветския съюз, но стига до високи постове едва след естонската независимост, обяснява АРД. Бил е член на Комунистическата партия, работил е в Министерството на финансите на Естонската съветска република, а накрая става председател на Централния синдикален съюз. Смятан е за застъпник на икономическата либерализация в Естония.

Сийм Калас, който след обявяването на естонската независимост става не само министър-председател на страната, но и заема високи постове в ЕС, казва на изслушване пред парламента на Естония следното за позициите си по времето на СССР: „Винаги съм бил привърженик на пазарното стопанство“. Сийм Калас изтъква, че не е бил част от репресивните комунистически органи, нито е участвал в престъпления. А станал член на Комунистическата партия, защото вярвал, че „тя може да промени системата отвътре“.

„Историята на семейство Калас е много типична за Естония“, казва пред АРД Карстен Брюгеман, професор по естонска и обща история в Талинския университет. „Някои членове на семейството са били депортирани, други с течение на времето са влезли в партийните органи и са направили кариера.“ Така че не може просто да се каже, че Сийм Калас е извлякъл полза от съветския режим. „Хората, които са искали да правят кариера, естествено е трябвало да се включат в партийната йерархия.“ През 1987 година Калас става съавтор на план, насочен към икономическата автономия на Естонската съветска република – а това изобщо не е съвпадало с плановата идеология на партийната централа в Москва, изтъква АРД.

Трудните отношения между Естония и Русия

След разпадането на Съветския съюз отношенията между Естония и Русия станаха много напрегнати, казва пред АРД Кай-Олаф Ланг от Фондация „Наука и политика“. От една страна, защото в Естония етническите руснаци не получават автоматично естонско гражданство, а този проблем засяга няколкостотин хиляди души.

Роля играе и отношението на Естония към съветските паметници, които са премахнати или преместени. Това води до протести сред рускоговорящите жители на Естония, както и от страна на руското правителство. Извършени са и множество хакерски атаки срещу държавните институции в Естония. След началото на руската нападателна война срещу Украйна Кая Калас обяви, че всички съветски паметници в Естония ще бъдат демонтирани или преместени. Заради това Русия я обяви за издирване, тъй като провеждала враждебни действия срещу историческата памет.

Фалшивите твърдения за Калас

На този фон не е чудно, че по руските канали се разпространяват дезинформации за Кая Калас. Освен всичко друго се твърди, че тя искала да избие руските граждани, живеещи в ЕС. Всъщност тя каза нещо съвсем различно – че от нейна гледна точка е редно руските граждани в ЕС да бъдат подложени на проверка дали са годни да живеят в една демократична страна, тъй като придобиването на руско гражданство било ясен сигнал за подкрепата на тероризма и действията на Русия.

„Това, че покрай номинирането си за поста Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността тя още повече попадна във фокуса на руската дезинформация, не е изненадващо“, казва пред АРД Ланг. Тъй като солидарността на естонците с Украйна е изключително силна.

По отношение на съветските времена обаче както естонската, така и руската гледни точки често се опростяват прекомерно, посочва Брюгеман. „Съветските времена са били много по-комплексни, отколкото ги представят обичайните наративи.“