Санитарен кордон за Пеевски, касиране на изборите, избор на председател на парламента: това са трите фактора, от които зависи дали ще отидем отново на избори.

Уравнението изглежда нерешимо, защото и трите условия са кумулативни. ПП-ДБ и подкрепящите ги АПС, ИТН и МЕЧ (всеки с различни нюанси) казват: 1) Изборите бяха нечестни заради Пеевски, затова искаме да бъдат касирани (частично или изцяло); 2) До произнасянето на Конституционния съд, за да се ограничи влиянието на Пеевски, партията му да не участва нито в правителство, нито в ръководството на парламента; 3) За да имаме гаранции, че ще това ще се случи, партиите да подпишат декларация с ангажимент за активни мерки за ограничаване влиянието на Пеевски във властта, преди да се избере председател на Народното събрание.

Отговорът на ГЕРБ е симетричен: 1) Ще подкрепим всякакви искания за касация, ако има съгласие за правителство, ако не – веднага да ходим на избори (т.е. честността на изборите няма значение, можем да ги повторим и без съдебно решение, т.е. пак при същите, евентуално нечестни условия); 2) Кордон срещу ДПС-Ново начало не може да има, защото няма добро ДПС (т.е. отказваме да се лишим от Пеевски); 3) Ако не се избере парламентарен председател от ГЕРБ, няма разговори за правителство с никой мандат и отиваме на избори (т.е. ако такъв бъде избран, готово е мнозинство за правителство, пък било то и на малцинството).

ГЕРБ не може без Пеевски

От трите фактора ключовият е изолацията на Пеевски. Касирането на вота е заплаха с отложено действие, защото на Конституционния съд ще му отнеме месеци преди да се произнесе по същество (ако въобще го направи) по такъв обемен казус, изискващ реално съдебно производство. И дори да има решение за касация, тя най-вероятно няма да е пълна, а частична, защото много трудно може да се докаже пълно опорочаване на вота с преки доказателства. В такъв случай заплахата за евентуално управление, ако то може да се състави изобщо при надвиснала касация, е почти нулева.

Другият фактор – изборът на председател на парламента обаче, има ефекта на незабавна детонация, защото трябва да задейства още в понеделник. Ако кандидатът на ГЕРБ не бъде избран, по заявките на Борисов няма да има реализация на първия мандат, а за втори и трети ГЕРБ няма да дава подкрепа. Ако обаче бъде избран, то значи е събрано и правителствено мнозинство – какъвто по традиция е лакмусът с избора или отстраняването на парламентарен председател.

При това положение фрагментираният нов парламент се оказва и поляризиран – по оста Пеевски. И вероятният сценарий той да оцелее е ГЕРБ да осигури мнозинство, включващо ДПС-Ново начало и трети партньор.

Дали Пеевски няма резервни капии в АПС?

Единствената парламентарна формация извън ГЕРБ и Новото начало, която не се е изказала срещу Пеевски, е БСП. ГЕРБ, ДПС-Ново начало и БСП-Обединена левица обаче имат 119 депутати. Не достигат двама, за да бъде избрано дори едно правителство на малцинството, т.е. да не са в залата, за да може то да мине. Златни пръсти винаги могат да се намерят, макар че в тази вече напълно поляризирана ситуация това е почти изключено – те ще бъдат не просто изключени от групите си, а политически разпнати. Освен ако в Догановото АПС не се крият резерви, които да преминат в лагера на Новото начало на Пеевски и то по един съвсем героичен начин. 

Борисов е изправен пред трудната дилема да управлява заедно с Пеевски с нестабилна парламентарна подкрепа и да акумулира мощна разнопартийна опозиция срещу себе си, или да поеме отговорността, че хвърля страната на избори.

Кабинет анти-Пеевски с втория или с третия мандат?

Вариантът да се състави правителство с втория или с третия мандат от разноцветните формации извън ГЕРБ и ДПС-Ново начало изглежда много труден, дори в единствено възможния вариант на непартиен, експертен кабинет с ограничен времеви хоризонт. Препъни камъкът в него е "Възраждане", която ПП-ДБ може да преглътне по-трудно и от ГЕРБ заради Русия и еврозоната. Има обаче едно лепило, което лесно може да обедини ПП-ДБ, "Възраждане", АПС и МЕЧ (а БСП или части от нея да приемат тази амалгама по необходимост) – унищожаването на модела "Пеевски". Такова правителство би могло да нанесе сериозни удари срещу задкулисните мрежи и обвързаности и да спъне с обикновено мнозинство избора на главен прокурор чрез готовите поправки в Закона за съдебната власт, които забраняват на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да го избира. Дори той да бъде атакуван в Конституционния съд, с двамата свои новоназначени представители в съда президентът, който не е на страната на Пеевски, би могъл да осуети бламирането на закона.

Това е твърде рискова опция за Борисов и Пеевски, затова ако лидерът на ГЕРБ не си е осигурил подкрепа за първия мандат, едва ли би рискувал да се реализира алтернативно управление със следващ мандат. Затова вероятно би направил сериозна крачка назад още в понеделник. Тя обаче отново опира до разрешаването на дилемата "със или без Пеевски".

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.