В ранните часове на 24 февруари 2022 много украинци бяха събудени от експлозии като тази в Киев. Руските части нападнаха военни обекти по протежението на цялата граница с Русия, Беларус и окупираните от 2014 година насам области, както и във вътрешността на страната. Украйна въведе военно положение. Още в самото начало бяха засегнати и граждански обекти, паднаха първите жертви.

Руският президент Владимир Путин нарича нахлуването "специална военна операция". Той иска да завладее изцяло регионите Донецк и Луганск. Жителите на Маруипол се криха в продължение на седмици от бомбите в мазетата. Мнозина загинаха под руините, както при нападението срещу театъра, в който стотици хора бяха погребани живи.

Войната в Украйна предизвика огромна бежанска вълна в Европа - невиждана от Втората световна война насам. По данни на ООН до началото на февруари 2023 година над осем милиона украинци са потърсили убежище в Европа. Сред държавите от ЕС най-много бежанци прие Полша - над 1,5 милиона. Милиони украинци, най-вече от източната и от южната част на страната, се отправиха към други части на Украйна.

Само след няколко седмици украинската армия успя да прогони руснаците от северните и североизточните райони на страната. Планът на нашествениците да обградят Киев се провали. При освобождаването на териториите се разкриха жестокостите на руските военни. Кадри на измъчвани и избити цивилни граждани в Буча край Киев обиколиха света. Властите съобщиха, че загиналите там са 461.

От Донбас почти ежедневно се съобщаваше за цивилни жертви. Още в началото властите призоваха населението да се изтегли в по-сигурни региони. Но руските ракети засягаха и тези, които вече бяха тръгнали на път. При атаката срещу гарата в Краматорск през април 2022 загинаха 61 души и над 120 бяха ранени. Хиляди искаха да се изнесат от града на сигурно място.

Заради руските въздушни нападения милиони хора се крият в бомбоубежища. Най-тежко е за живеещите близо до фронта в обсега на артилерията. Там хората масово заживяха в мазетата, но и в големите градове във вътрешността на страната само убежищата предлагаха защита от ракетите. В Киев (на снимката) и в Харков хората търсят спасение в станциите на метрото.

В първите седмици Русия окупира голяма част от Южна и Източна Украйна, както и области на север, особено край Киев. Ядрената централа "Запорожие" в южната част на страната оттогава насам е под руски контрол. Боевете засегнаха и самата централа. Международната агенция по атомна енергия изпрати експерти и поиска създаването на зона за сигурност.

Руската армия обсади Мариупол за седмици и така попречи на снабдяването с муниции и храна. Металургичният комплекс "Азовстал" бе последният бастион на Украйна. В подземните му помещения се бяха укрили хиляди хора, включително цивилни граждани и бойци на "Азов". През май след продължителни атаки руснаците поеха контрола над завода. Над 2000 войници бяха пленени.

В първия ден на войната руснаците завладяха Змийския остров в Черно море. Записаният разговор с екипажа на руския кораб на украинците, които в него отказват да се предадат, стана вирален в интернет. През април - по техни данни - украинците са успели да потопят с ракета крайцера "Москва", след което през юни са прогонили руснаците от острова.

Не е известно колко души са били убити до момента във войната. По данни на ООН има най-малко 7200 цивилни жертви и 12 000 ранени. Но броят им може да е и много по-висок. Броят на загиналите украински войници също не е известен. През декември 2022 година Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, спомена за "до 13 000". Независими данни няма.

Още от първите дни на войната се заговори за доставките на западно оръжие за Украйна, но в началото Киев получи съвсем малко. Предоставените от САЩ през юни артилерийски системи HIMARS бяха голямо подкрепление. Благодарение на тях украинската армия успя да прекъсне доставките на муници за руската артилерия, а и да подготви успешната си контраофанзива.

В началото на септември украинската армия проведе успешна контраофанзива в региона на Харков. Изненаданите руснаци се изтеглиха бързо, изоставяйки военно оборудване и муниции, както и доказателства за вероятни военни престъпления. В крайна сметка украинците успяха да освободят и Херсон. Жителите на града не скриха радостта си от пристигането на украинските части.

В началото на октомври 2022 година силна експлозия прогърмя на моста към анексирания от Русия полуостров Крим. Построеният от Кремъл мост към полуострова бе частично разрушен. Русия заяви, че експлозията е предизвикана от камион, натоварен с експлозиви от Украйна. Киев не пое отговорността за взрива.

Няколко дни след експлозията на Кримския мост Русия проведе първото мащабно ракетно нападение срещу енергийни съоръжения в цяла Украйна. Токът спря от Лвов до Харков. Оттам нататък този вид нападения станаха обичайни. Заради големите щети по електроцентралите и другата инфраструктура на почти всички украинци им се налага ежедневно да се сблъскват със спирания на тока, водата или отоплението.

Ежедневните видеопослания на Володимир Зеленски, в които той информира за развитието на ситуацията, се сдобиха с милионна публика. Украинският президент успя да обедини не само украинците, но и целия западен свят за оказването на подкрепа за Украйна. Под негово ръководство европейската интеграция достигна ново ниво: Украйна е кандидатка за членство в ЕС.

Борбата на Украйна срещу руските агресори зависи и от помощите. Водена от САЩ група държави предостави хуманитарна, финансова и военна помощ на стойност милиарди долари. Доставката на тежко въоръжение бе обект на остри дискусии на Запад - поради опасения от реакцията на Русия. Но Украйна ще получи западни танкове - предимно "Леопард 2".

В района на град Бахмут, в региона Донецк, се водят ожесточени боеве от месеци. След като през януари 2023 украинските части загубиха контрола над предградието Соледар, отбраната на Бахмут е силно затруднена. Германските тайни служби съобщиха през януари 2023 за загуби от украинска страна, възлизащи на трицифрени числа. Вероятно загубите на руснаите са още по-големи. Градът е целият в развалини.