Проблемите на Гръцката православна църква (ГПЦ) не са от вчера: преди повече от 40 години тя загуби монопола си върху бракосъчетанията в страната. До 1982 година Гърция беше единствената държава в Европа, където беше възможен само църковният брак, пише Михаел Мартенс във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг (ФАЦ).  

Борбата срещу гражданските бракове

Църквата печелеше добре от бракосъчетанията, а легализирането на гражданския брак я лиши от значими постъпления. Неслучайно митрополитите започнаха да твърдят, че гражданският брак е равносилен на "прелюбодеяние и проституция". Имаше дори свещенослужители, които отказват да кръщават деца, родени в такива „безбожни“ бракове, се казва в публикацията.

Следващият удар църквата понесе покрай хармонизирането на законодателство на страната с европейското, в това число и на гръцкото семейно право. Това стана след 1981 година, когато Гърция бе приета в Европейската общност. Дотогава изневярата в семейството е смятана за престъпление, което се вписва в полицейските досиета и даже се наказва със затвор. Тогава е премахната и задължителната зестра за жените, която беше тежко бреме за по-бедните семейства с повече дъщери, посочва ФАЦ.

Религиозната принадлежност в личните карти

Пред нов проблем се изправи Гръцката православна църква, след като през май 2000 година по времето на премиера-социалист Костас Симитис бе решено в личните карти на гърците да не се отбелязва религиозната принадлежност. Това стана в хода на присъединяването на Гърция към Шенгенското пространство и свързаните с това разпоредби за защита на личните данни, припомня Михаел Мартенс.

След това църквата и консервативната опозиционна партия "Нова демокрация" (НД) се вдигнаха на бунт, обявявайки, че промяната лишава гърците от културната им идентичност. По онова време дори започна събирането на подписи за референдум. Под петицията тогава се подписа и лидерът на НД и бъдещ премиер на Гърция Костас Караманлис. В Атина и Солун над 100 000 души протестираха срещу реформата, но правителството остана твърдо и показа на църквата, че Гърция все пак е демокрация, а не теокрация, коментира ФАЦ.

Борбата срещу крематориумите

Следващото премерване на силите беше свързано с правото на кремация след смъртта. Гръцката православна църква отхвърляше кремацията, посочвайки за това богословски, канонични и антропологични причини. Преди всичко обаче цареше страх, че църквата може да загуби своя доходен монопол върху погребенията, пише Михаел Мартенс и припомня в тази връзка, че в продължение на десетилетия църквата е успявала да използва властта си, за да предотврати изграждането на крематориуми. Много гърци, които въпреки това предпочитаха кремацията, дори транспортираха своите починали близки през границата, за да бъдат кремирани в съседна България, припомня ФАЦ.

Първият крематориум в Гърция се появи чак през 2019 - след 13 години на борба, през които църквата саботираше това начинание всячески. През 2014 г.  църквата забрани на свещеници да отслужват помени и служби за починали, които са били кремирани. ГПЦ не възразяваше само срещу кремирането на атеисти, еретици и хора от други вероизповедания. И до ден-днешен в Гърция функционира само този единствен частен крематориум - на 70 километра северно от Атина. Така че тази битка е загубена само наполовина от църквата, пише ФАЦ.

Последният удар

Миналата седмица обаче тя претърпя много горчиво поражение, след като парламентът одобри с голямо мнозинство еднополовите бракове. Хомосексуалните вече могат да сключват напълно признати бракове и да осиновяват деца. За Гръцката православна църква това е истински ужас, коментира ФАЦ.

****