Избягали са от смърт, затвор и война. "В Сирия няма вече нито къщи, нито хора", казва един сириец, стигнал до Ливан. Бежанците там живеят в мизерия и страх да не бъдат депортирани обратно. Затова мечтаят за Европа.
Реклама
Деца тичат по малък прашен площад между самоделни колиби и играят футбол. Тук, в един от нелегалните сирийски бежански лагери в ливанската долина Бекаа, разположен само на няколко километра от сирийската граница, те рядко имат възможност да играят, разказва АРД.
“Как да живея?”
Брезенти, картони - хората са се опитали да изградят дом от нищото. Те са избягали от кървавата гражданска война в Сирия и живеят в тези колиби от години. Те искат да се върнат вкъщи, но там “няма повече нито къщи, нито хора”, казва Сара пред агенция “Ройтерс”. Тя разказва за своите бивши съседи – за онези, които са избягали, другите, които са загинали, и третите - които са отишли да воюват. Сара и семейството ѝ няма къде да се върнат – къщата им в Сирия е била разрушена. Затова продължават да стоят в Ливан.
Около 14 милиона са сирийците, които е трябвало да напуснат домовете си заради войната. Повече от половината от населението на Сирия е прокудено – живее на друго място в Сирия или извън границите на страната. Голяма част от тях са именно в Ливан, обяснява германската медия.
Икономическата криза в Ливан се задълбочава, а за хора като Сара става все по-трудно да изхранят децата си. Цените на хранителните продукти в страната са нараснали с 600%. „Храним се само със зърнени храни и зеленчуци, друго не можем да си позволим, защото цените на месото, рибата и яйцата се повишиха много силно“, казва мъжът на Сара Юсеф. Той обаче е благодарен, че в Ливан поне имат нещо за ядене, докато в Сирия 90% от хората живеят под линията на бедността.
Къщата на Салех в Сирия също е била разрушена. В родното му място вече няма нито пекарна, нито хляб. “Как да живея”, пита той, “пръст ли да ям?”.
Ливан екстрадира бежанци
Избягалите от страната се боят и от диктатора Башар Асад. Защото на бежанците често се гледа като на предатели. Правозащитните организации алармират, че все повече сирийци, които са се завърнали, попадат зад решетките. Същевременно Ливан екстрадира хиляди.
Миналата седмица от “Амнести интернешънъл” остро осъдиха действията на ливанските военни, след като се появиха съобщения, че те са влизали по домовете на сирийски семейства в страната и са депортирали тези, които са влезли в Ливан нелегално или чиито разрешителни за престой са изтекли. “Изключително тревожно е, че армията решава съдбата на бежанците, без да спазва справедливия утвърден ред и без да позволява на застрашените от депортиране да търсят правата си пред съда. Никой бежанец не трябва да бъде връщан на място, където животът му е изложен на риск”, казват от организацията.
Те мечтаят за Европа и се страхуват от връщане в Сирия
От “Амнести интернешънъл” посочват още, че имат данни за завърнали се в родината си сирийци, които са били подложени на “чудовищни нарушения на човешките права” като незаконно задържане, изтезания и друго малтретиране, включително сексуален тормоз и изнасилвания. Макар да осъждат остро действията на ливанската държава, “Амнести интернешънъл” призовават международната общност да се намеси и да помогне на Бейрут да се грижи за многобройните сирийски бежанци, които живеят на територията на Ливан.
Малката държава е приела около 1,5 милиона сирийски бежанци, пише в тази връзка АРД и цитира сириец, който от страх не иска да спомене името си. Мъжът казва, че бежанците са преследвани по лагерите и принуждавани да се връщат обратно в Сирия. Той, както и децата му, живеят от събиране на боклуци. И мечтаят някой ден да заминат за Европа. „В Германия явно е хубаво, там хората не живеят в ламаринени бараки“, казва малката му дъщеря с тъжна усмивка.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Сълзи, руини, безпомощност: 10 снимки от войната в Сирия
Войната в Сирия продължава вече 10 години. Години, пълни с мъка, смърт, жестокост. Местни фотографи са запечатали тежкия делник на хората, останали там. Вижте тези забележителни исторически документи:
Снимка: Ghaith Alsayed/OCHA
Спомени, погребани под руините
Рака, 2019: жена бута детска количка по улиците на разрушения град. Фотографът Абуд Хамам започва да снима в родния си град през 2017. Казва, че се надява един ден тези снимки да се превърнат в исторически документи. "С всеки ъгъл тук свързвам някакъв спомен. Но те разрушиха всичко", казва Хамам.
Снимка: Abood Hamam/OCHA
Безутешна скръб
Идлиб, 2020: след бомбардировка двама братя скърбят за загиналата си майка. Фотографът Гайт Алсайед е бил на 17 години, когато избухва войната. И неговият брат е загубил живота си в нея. "Когато заснех този кадър, ме връхлетя целият ужас със смъртта на моя брат. И без да искам и аз самият се разплаках."
Снимка: Ghaith Alsayed/OCHA
Сами сред руините
Биниш, април 2020: този кадър, заснет от фотографа Моханад Заят, показва на преден план жена с малката ѝ дъщеря на фона на руините. Двете са намерили подслон в едно разрушено училище в града - едно много опасно укритие. В намиращия се наблизо тотално препълнен лагер за вътрешни бежанци за тях не е имало място.
Снимка: Mohannad Zayat/OCHA
Да пиеш вода от кратер на бомба
Юни 2013, Алепо: бомбардировка е прекъснала водопровод, а това момче утолява жаждата си от завирила дупка в земята, изровена от бомбата. "Някои казваха, че снимката не била истинска и че било по-добре да дам на детето чиста вода за пиене. Но аз смятам, че за да тръгнем към промяна, първо трбява да покажем неподправената действителност", казва авторът на фотографията Музафар Салман.
Снимка: Muzaffar Salman/OCHA
Бягство от Гута
При бягството си от Гута този татко е напъхал детето си в куфар. Фотографът Омар Снадики е написал под снимката следното: "Войната в Сирия промени не само страната, тя промени и нас самите - как възприемаме другите хора, какво снимаме и какви послания изпращаме с това към света."
Снимка: Omar Sanadiki/OCHA
"Истинското лице на сирийците"
2017, предградие на Дамаск: Ум Мохамед и съпругът ѝ са седнали в разрушената им къща, сякаш нищо не се е случило. Фотографът Самеер ал-Думи казва за Ум, че това е най-забележителният човек, който някога е срещал. "Тази жена беше тежко ранена, а малко след това е пострадал и съпругът ѝ. Но тя останала вкъщи, за да го обгрижва. Именно нейната издръжливост показва истинското лице на сирийците."
Снимка: Sameer Al-Doumy/OCHA/AFP
Майка скърби за изгубеното си дете
Някъде край Дараа, 2017: фотографът Мохамад Абезид е придружил тази жена до гроба на убития ѝ син. "Самият аз се разплаках и трябваше да си бърша сълзите, за да мога въобще да снимам", спомня си той.
Снимка: Mohamad Abazeed/OCHA
Детство в инвалидна количка
Дамаск, декември 2013: 5-годишната Ая е седнала в инвалидната си количка и чака баща си да ѝ приготви нещо за хапване. Детето отивало на училище, когато пострадало от избухнала граната. "На този ден носех кафявите си обувки. Първо видях как едната хвръква във въздуха, а след това полетя и кракът ми."
Снимка: Carole Alfarah/OCHA
Надежда за ново начало
След постигането на примирие едно сирийско семейство се връща през 2020 в родния си Идлиб. Авторът на снимката Хадж Сюлейман заснема този кадър със смесени чувства: "От една страна се радвам за тези хора, че могат да се върнат в родното си място. Но от друга съм и малко тъжен, защото самият аз съм прокуден и не мога да се върна у дома."
Снимка: Ali Haj Suleiman/OCHA
Римско наследство
И това е Сирия по време на войната: през 2018 година Римският амфитеатър в Босра в областта Дараа е наводнен от проливните дъждове в региона. Снимките са предоставени от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, откъде обаче отбелязват, че не гарантират достоверността на предоставените от трети лица информации, свързани с фотографиите.