"Щяхме да претърпим по-големи загуби, ако не бяхме предприели превантивни мерки“, увери държавният секретар на САЩ Марко Рубио. Какви още аргументи изтъква Вашингтон за това защо САЩ са влезли във война с Иран.
Президентът Тръмп и отговорници за националната сигурност следят на живо въздушните удари срещу ирански ядрени съоръжения. Снимка: THE WHITE HOUSE/UPI Photo/Newscom/picture alliance
Реклама
Няколко причини бяха посочени лично от президента Доналд Тръмп и представители на неговата администрация за това защо САЩ се намират във война с Иран. Сред тях са унищожаването на способността на Иран да използва и произвежда ракети, унищожаването на иранската флота, да не се сдобие с ядрено оръжие най-големият спонсор на тероризма в света и да бъде прекъсната подкрепата на Иран за неговите приятели в региона. Преди сред причините фигурираше и смяната на режима в Техеран, което обаче президентът Тръмп вече не посочва като цел, припомня германската обществена медия АРД.
Рубио: "Щяхме да претърпим по-големи загуби"
Часове по-късно държавният секретар Марко Рубио изтъкна още една причина за влизането на страната му във войната: Израел е бил на прага да атакува Иран, дори и без подкрепата на САЩ. „Знаехме, че израелците ще действат. Знаехме, че това ще доведе до атака срещу американските войски. И знаехме, че щяхме да претърпим по-големи загуби, ако не бяхме предприели превантивни мерки“, каза той.
Председателят на Камарата на представителите – републиканецът Майк Джонсън е убеден, че правителството и военното ръководство са действали правилно. „Ако не бяхме постъпили така, ако президентът и главнокомандващ не беше постъпил така, тогава на всички щеше да им се наложи по-късно да се оправдават в Конгреса“, цитира думите му АРД.
Марко Рубио запозна ръководството на Конгреса с причините за включването на САЩ във войната с Иран.Снимка: Brendan Smialowski/AFP
Опашката ли маха с кучето?
Сенаторът от Демократическата партия Марк Уорнър, от друга страна, говори за „аутсорсинг на външнополитическите решения“. Уверявайки, че е изключително силен поддръжник на Израел, той все пак пита дали искаме Нетаняху да взема решението кога и къде Израел да напада, а след това американците да влизат във война. „Мисля, че това трябва да се обсъди", посочи той.
Бившата заместник-директорка на тайните служби Бет Санър също е изненадана, защото излиза, че „не можем да контролираме Израел и че „нашата война срещу Иран зависи от действията на Израел. С други думи: опашката маха с кучето", цитира АРД казаното от Санър пред Си-Ен-Ен.
Реклама
Американците не са убедени, че САЩ трябва да водят такава война
Първите проучвания на общественото мнение показват, че досега президентът Тръмп не е успял да убеди мнозинството от сънародниците си в смисъла на тази война. Той трябва да положи повече усилия, увери сенаторката демократка Джен Шахин.
Според нея правителството е предоставило много противоречиви данни относно стратегията, очакваната продължителност и дали може да ескалира този конфликт, както и каква е крайната цел, посочва още германската обществена медия АРД.
От архива на ДВ:
Колко власт има президентът на САЩ?
Обитателят на Белия дом е най-могъщият човек на света - или поне така се твърди. Всъщност правомощията на американския президент не са неограничени. Ето каква власт реално притежава той:
Снимка: Klaus Aßmann
Това казва Конституцията
В САЩ президентският мандат продължава четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител и стои начело на изпълнителната власт, в чиято система са заети над 4 млн. души. Президентът носи отговорност за прилагането на гласуваните от Конгреса закони. Като най-високопоставен дипломат той може да приема посланици и да признава държави.
Снимка: Klaus Aßmann
Кой кого контролира?
Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, съдиите във Върховния съд, както и министрите в кабинeта си - но само със съгласието на Сената.
Снимка: Klaus Aßmann
Силата на годишната реч за състоянието на нацията
Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за състоянието на нацията. Президентът няма право да внася законопроекти, но по време на речта си може да посочва цели и приоритети. По този начин той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.
Снимка: Klaus Aßmann
Президентското вето
Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с две трети мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1530 случая на наложено от президента вето. От тях едва 112 са били успешно преодолени, което се равнява на малко над 7%.
Снимка: Klaus Aßmann
Скритата власт на президента
Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дефинират ясно каква реална власт притежава президентът. Ако например не желае да наложи вето, но въпреки това не иска да подпише даден законопроект, той може да прибегне до един трик - така нареченото "джобно вето", което не може да бъде преодоляно от Конгреса.
Снимка: Klaus Aßmann
Укази със силата на закон
Президентът може да издава укази, т.нар. "Executive Orders", които и без одобрението на Конгреса имат силата на закон. Съдилищата обаче могат да ги касират, а Конгресът може да им противодейства със съответни контразакони. Освен това всеки нов президент може да отменя указите на предшественика си - както направи Джо Байдън с въведената от Доналд Тръмп забрана за влизане на мюсюлмани в страната.
Снимка: Klaus Aßmann
Президентът може да заобиколи Конгреса
Президентът има право да договаря споразумения с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат одобрени от Сената с мнозинство от две трети. Това може да се избегне, ако президентът сключи специален вид споразумение, за което не се изисква одобрението на Конгреса. Такива споразумения са валидни, докато Конгресът не ги оспори.
Снимка: Klaus Aßmann
Кой може да обявява война?
Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Макар че президентът може да изпраща войски в конфликтни зони и без одобрението на Конгреса, разпоредбите по този въпрос са мъгляви. Така например Конгресът се намеси във Виетнамската война със закон. С други думи: президентът запазва някои правомощия само докато Конгресът не се намеси.
Снимка: Klaus Aßmann
Може ли да бъде спрян президентът?
Ако президентът злоупотреби с правомощията си или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по импийчмънт. Дотук е имало три такива опита - срещу Андрю Джонсън, Бил Клинтън и Доналд Тръмп. Нито една от трите процедури по импийчмънт не е довела до сваляне на президента.
