Кампанията за евроизборите в България остава в сянката на поредните парламентарни, въпреки че според данните от последния Евробарометър 45% от българите имат доверие в Европарламента и едва 13% в националния. Ниският интерес към евровота е озадачаващ, особено предвид факта, че в последно време европейските партии все повече заприличват на българските по поведение и стратегия.
Стабилност на всяка цена
Да вземем например Европейската народна партия (ЕНП), която отново ще състави най-голямата група в следващия Европарламент. Нейната основна мантра е запазването на стабилността на всяка цена, подобно послание има най-големият ѝ партньор в България - ГЕРБ. Запазването на тази “стабилност” е и причината, поради която нейни представители не изключват взаимодействия с крайната десница след вота на 9 юни.
Чуват се и неофициални подмятания по коридорите в Брюксел, че решение за задълбочаване на партньорството между ЕНП и Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР) вече е взето, а резултатите от изборите просто ще определят до каква степен. Лидер на ЕКР е италианската премиерка Джорджа Мелони, чиито крайни позиции и неофашистки бекграунд по принцип би следвало да са по-скоро несъвместими с ЕНП. В нея членува и полската “Право и справедливост” (ПиС), която неведнъж е карала косите на Урсула фон дер Лайен и Жан-Клод Юнкер (и двамата излъчени от ЕНП) да настръхват от популистките и на моменти антиевропейски политики на ПиС.
Но важното е да има стабилност, както би казал Бойко Борисов, който също се е съюзявал с членове на ЕКР - и по-конкретно с ВМРО. И като споменахме Борисов, неговата честа промяна на мнения явно също е черта, която напоследък в ЕНП ценят много. Християндемократите рязко променят позициите си, както обича да прави и бившият български премиер. От един от архитектите на Зелената сделка, ЕНП внезапно се превърна в неин критик. От защитник на човешките права и предоставянето на убежище на хора, бягащи от войни, конфликти и бедност, днес партията все повече подкрепя затягането на миграционната политика и задържането на мигрантите в периферията на Европа.
Застой сред социалистите
Социалдемократите от Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) според социолозите вероятно ще запазят позициите си в ЕП. Основният проблем при тях по-скоро е застоят, който не им позволява да заемат водеща роля в Европа. Той, разбира се, е несравним със застоя, в който е изпаднала Българската социалистическа партия (БСП), на която вече ѝ е трудно да играе каквато и да е роля в националната политика. Но все пак, за разлика от ръководството на БСП, повечето членове на ПАСД знаят каква е разликата между агресор и жертва и какви са приликите между Хитлер и Сталин.
Губещите от АЛДЕ
Сега да погледнем към големите губещи европейски семейства според социолозите: на първо място са либералите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), които вероятно ще имат далеч по-слабо представителство в ЕП след 9 юни, като за момента не е ясно дали ще успеят да останат третата по численост група или ще отстъпят пред ЕКР. Техният бивш председател Ги Верхофстат (2009-2019) беше един от най-силните проевропейски гласове в Брюксел и яростен защитник на общите принципи и ценности. Техният настоящ съпредседател Илхан Кючюк е представител на партия, чийто лидер е санкциониран за корупция от най-близките партньори на ЕС - САЩ и Великобритания. Да, познахте - за Делян Пеевски става въпрос.
Зелените още търсят своя баланс
Другият голям губещ вероятно ще са Зелените, които могат да останат дори с половината от настоящите си 72 евродепутати. За тях се оказва трудно в днешните сложни времена да намерят баланс между политиките от генезиса им и актуалните предизвикателства, както и между желаното и постижимото. Също като българското “Зелено движение” обаче, много зелени партии в Европа така и не приеха кредото за стабилност на всяка цена. И си плащат цената за това.
Националисти и евроскептици във възход
Няма как да пропуснем националистите и евроскептиците, които вероятно ще спечелят най-много нови места в следващия ЕП. Техният добър резултат може обаче да не доведе до някаква качествена промяна в политиките на Общността, защото партиите, отстояващи съответните позиции, така и не могат да се съберат в едно хомогенно семейство.
“Идентичност и демокрация”, начело с Националния съюз на Марин Льо Пен, наскоро изхвърли “Алтернатива за Германия” от редиците си заради изказвания на водача на тяхната листа, които омаловажават престъпленията на нацистка Германия, и заради разкритията, че негов сътрудник е шпионирал в полза на Китай. Да обобщим: омаловажаване на престъпленията на тоталитарен режим и сътрудничество с тоталитарна държава. Знаете ли какво стана впоследствие? “Възраждане” ги покани да създадат обща политическа група в следващия ЕП. Откриването на прилики и разлики оставям на вас.
Защо интересът е нисък
И така - българските избиратели малко се интересуват от европейските избори, въпреки че в момента голяма част от политическите процеси на Стария континент напомнят за тези в страната. Или може би точно заради това. Поне ставаме още по-единни в многообразието.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
***
Вижте и тази анкета на ДВ сред млади избиратели в България: