Четири колела, малко мукава, две бутала и един будала, който си мисли, че има кола: едва ли има по-осмивана кола от трабанта. След падането на Берлинската стена повечето източногерманци побързаха да се разделят със своята "кола от картон". Но и до днес култовият ГДР-автомобил си има горещи фенове: само през последнитте 10 години са били регистрирани наново 3000 реставрирани трабанта.

В завода в саксонския град Цвикау са произведени над 3 милиона бройки от "пърдялника от дуропласт" с характерния и разпознаваем шум на двутактовия му двигател. Нуждата ражда каросерията от изкуствена материя: в ГДР ламарината е била дефицитна. На 7 ноември 1957 е произведен първият трабант, а на 30 април 1991 - последният, който впрочем е боядисан в розово.

Малката кола, която заради олекотената си конструкция наричат "кола от картон", е имала между 18 и 26 конски сили и е можела да развива до 110 километра в час. Движението с такава скорост обаче е произвеждало такъв силен шум в купето, че пътниците е трябвало да се надвикват. Въпреки производството на поточна лента, за ново трабантче се е чакало дълго, тъй като в ГДР колите са били дефицитна стока.

От обикновените граждани на ГДР, които не са имали връзки, се е изисквало доста търпение, докато се сдобият с нова кола. Средно за трабант се е чакало по 12 години, а в някои случаи и доста повече.

Мнозина свързват трабанта с лошия въздух, той обаче се превръща и символ за падането на Берлинската стена и последвалото Обединение на Германия. При преминаването на първите трабанти през отворените граници много западногерманци приветстват източните си събратя с мила церемония: с тропане с ръце по картонените тавани на пърпорещите коли от Изтока.

В миниатюрното возило няма много място за багаж. И въпреки това вече 6 десетилетия то служи вярно на летовниците. Как става това разкрива тази снимка от международната среща на любителите на трабанти в Цвикау през 2017 година.

Твърде жалко е било трабантът да отива за скрап. Някои собственици са открили ново предназначение за култовото возило. Този трабант от Нойрупин в провинция Бранденбург е превърнат в гнездо за щъркели, което междувременно е най-известното и най-често снимано гнездо в цял Бранденбург.

Други трабанти служат за указателни табели. Този тук на остров Узедом указва пътя към музея за двуколесни возила в Дарген, в който са изложени и коли от последните 50 години.

Трабантът си има фенове и в чужбина. Така например американският актьор Том Ханкс се сдоби през 2014 година с един небесносин трабант "P 601 de luxe", с което изпълни една стара своя мечта. Автомобилът обаче не кръстосва улиците на Холивуд, защото новият му собственик го подари за експонат на Холивудския музей на автомобилите.

През 2009 година на Международното автомобилно изложение беше представен един напълно нов трабант, оборудван с електрически двигател и способен да развие максимална скорост от 130 км/ч. Година по-късно "Trabi nT" ("nT" означава "new Trabi") дори получава специална награда за дизайн. Но и до днес не се е намерил инвеститор за пускане на колата в серийно производство.

Много източногерманци не са искали да чакат края на Берлинската стена. И са търсели начин да преминат от другата страна. Като това семейство от Дрезден, предприело бягство с малка надуваема лодка. След 15 часа лутане в Балтийско море, те са спасени от риболовен кораб, който ги откарва в Любек, на около 70 км от Хамбург. Много други бегълци от ГДР обаче не са имали техния късмет.

И Кармен Рорбах залага на малка надуваема лодка. През 1974 тя решава да избяга заедно с партньора си, плувайки до Дания. Двамата обаче са открити от източногерманската брегова охрана и са върнати обратно. Рорбах влиза в затвора, но през 1976 тя е откупена от ФРГ, подобно на много други политически затворници.

Аксел Митбауер от отбора на ГДР по плуване залага на физиката си - през 1969 година той е на 19 и преплува 25 км от Болтенхаген до Любекския залив. Спортистът използва краткото изгасване на прожекторите за следене, които на всеки час е трябвало да почиват за охлаждане. "Имах само минутка, за да се хвърля във водата", спомня си той. Митбауер използвал вазелин, за да се предпази от измръзване.

От издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 до падането ѝ на 9 ноември 1989 над 5000 души са правили опит да избягат от ГДР през Балтийско море. С плуване или с лодки, с надуваеми дюшеци или дори с подводници. Общо 174 възрастни и деца умират по време на бягството си и само около хиляда бегълци успяват да се доберат до спасителния бряг.

За бягството си от Източен в Западен Берлин тази жена избира таен подземен проход (на снимката се вижда как я издърпват с въже от аварийна шахта). През октомври 1964 тя решава да премине от другата страна на Берлинската стена през т.нар. "Тунел 57" - толкова са на брой хората, които успяват за два дни да преминат през него, преди той да бъде окрит и затворен от източногерманските власти.

Тази снимка добива световна слава: на нея се вижда как 19-годишният източногермански полицай Конрад Шуман прескача временните телени заграждения, издигнати на граничния пункт "Бернауер щрасе". Предполага се, че той е първият от общо над 2000 източногермански полицаи и войници, предприели опит за бягство на Запад. През 1998 Конрад Шуман се самоубива в Бавария.

Изобразената на снимката сграда се намира на "Бернауер щрасе". Къщата е част от Източен Берлин, но улицата пред нея - от Западен Берлин. Тази възрастна жена решава да избяга през прозореца. Най-напред хвърля кучето си върху опънато от западногермански пожарникари платно. А след това и самата тя скача - въпреки че няколко мъже се опитват да я спрат. Бягството ѝ е успешно.

През септември 1964 година 14 източногерманци, сред които и няколко деца, избират много необикновен начин за бягство. Те се укриват между свински трупове в хладилен камион и така успяват да напуснат ГДР.

През септември 1979 две семейства с четири деца на възраст между 2 и 15 години предприемат зрелищно бягство, достойно за холивудски екшън: те се издигат на 2500 метра височина със саморъчно направен балон с горещ въздух и прелитат от Пьоснек, Тюрингия, до най-близкия град в съседна Бавария.