По-малко помощи, по-бързи процедури, повече миграционни споразумения: управляващите в Германия са твърдо решени да намалят броя на кандидатите за убежище. Така страната ще пести милиарди. Ето какво бе решено:
Реклама
Управляващите в Германия искат да намалят трайно и осезаемо броя на хората, пристигащи като кандидати за убежище в страната. Те приеха пакет от мерки, който трябва да им помогне при постигането на тази цел. Една от тях гласи, че процедурите за даване на убежище трябва да приключват по-бързо, отколкото досега - това важи за гражданите на онези държави, при които квотата на получаване на бежански статут е под 5%. Сега бе решено, че процедурата и съответното съдебно решение за тези кандидати трябва да приключат в срок от три месеца. В другите случаи срокът по правило е шест месеца.
Колко "ще струва" един бежанец годишно
По отношение на сумите, които се отпускат за издръжката на бежанците, решението е следното: от 2024 година държавата ще плаща за всеки кандидат за убежище по 7500 евро годишно. За целта в първата половина на следващата година са предвидени 1,75 милиарда евро. По този начин бюджетите на провинциите и общините ще бъдат облекчени с 3,5 милиарда евро.
Министърът на финансите Кристиан Линднер написа в платформата Екс (Х), че това би трябвало да доведе до икономии в размер на един милиард евро. По този начин "не само провинциите и общините ще бъдат облекчени". Според него това "ще намали притегателната сила на германската социална държава".
Плащания с карти вместо в брой
Планира се от 2024 бежанците да започнат да получават специални разплащателни карти, а не пари в брой, за закупуване на необходимите им стоки. Това ще ограничи възможностите на кандидатите за убежище да изпращат пари обратно в родните си страни, което понякога е причина за идването им в Германия. До началото на 2024 година предстои изготвянето на "единни минимални стандарти" за разплащателните карти.
Процедури в трети страни
Федералното правителство смята да провери дали процедурите по даване на убежище са възможни извън Европа. Обект на проверката ще е дали в бъдеще статутът на закрила на бежанците ще може да се предоставя в транзитни или в трети държави в съответствие с Женевската конвенция за бежанците и с Европейската конвенция за правата на човека.
Миграционни споразумения
Отказът на много държави да приемат обратно своите граждани е "една от най-големите пречки" за увеличаването на броя на екстрадициите на тези лица, чиито искания за убежище са отхвърлени. Затова сега целта е да се сключат миграционни споразумения с тези страни, на базата на които техните граждани да могат легално да пристигат в Германия и да работят в страната. Разговорите по сключването на този вид споразумения предстои да бъдат интензифицирани на най-високо ниво. Освен това германското правителство се обявява за възраждане на споразумението между ЕС и Турция.
Граничният контрол
Въведеният през октомври контрол по границите на Германия с Полша, Чехия и Швейцария ще остане за "дълъг период от време", посочи канцлерът Олаф Шолц. Бежанците, които искат да влязат в Германия от други държави членки на ЕС, трябва да бъдат връщани обратно в тях максимално бързо. Затова се предвижда при съответното съгласие на съседната държава контролът да се осъществява "още преди германската граница и да се използват тамошните възможности за екстрадиция".
Комисията по миграцията
Федералното правителство предвижда създаването на специална комисия по миграцията и интеграцията. За целта ще бъдат привлечени обществени групи като например църквите и синдикатите, но и учени и представители на организации, които защитават правата на кандидатите за убежище.
***
Вижте и това видео от нашия архив:
Сърбия: Наплив от мигранти по Балканския маршрут
03:29
***
Разгледайте и тази галерия от архива ни - от 2016:
Защо бягате?
Едни бягат от война. Други - от нищета и безизходица. Трети, защото "всички искат в Европа". По т.нар. Балкански маршрут все още преминават хиляди мигранти. М. Илчева разговаря с някои от тях и ги попита: "Защо бягате?".
Снимка: DW/M. Ilcheva
Ахмад, Винус и Роуз от Сирия
"От шест месеца живеем в Гърция, а Роуз се роди по време на бягството ни в Турция", разказват Ахмад и Винус от Сирия. Те са избягали от родното си село през декември 2015 година. Въздушните удари на руснаците разрушили къщата им близо до Латакия. Двамата са загубили всичко.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Абдуламир от Ирак
Абдуламир е бежанец от над 10 години. Войната в Ирак го прогонва в Сирия, където става християнин. По-късно сирийският конфликт го принуждава да избяга в Турция. Там обаче Абдуламир многократно става жертва на атаки от страна на мюсюлмани. През февруари 2016 пристига в Гърция. "Малко преди гръцкия бряг един турски военен кораб се опита да потопи лодката ни. Бяхме уплашени до смърт", спомня си той.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Фарман от Пакистан
"Вчера пристигнах в България. Дойдох през Турция. А крайната ми цел е Германия. Повечето са тръгнали натам", казва 18-годишният Фарман. "Германия е много хубава страна. Искам да работя там", обяснява младежът и добавя, че по професия е готвач.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Вазим от Пакистан
"Сърбите вече няколко пъти ме връщат обратно в България. Но аз няма да се предам. Пак ще опитам, защото искам на всяка цена да стигна до Германия", разказва 28-годишният пакистанец Вазим (с бялата тениска), който е учител по компютърни технологии. В момента е настанен в бежанския център в Пъстрогор.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Монголците от Пъстрогор
В бежанския лагер в южното българско село Пъстрогор са настанени само две семейства - и двете от Китай. И те са се запътили към Германия. "Ние сме от Шилин-Гол в китайската област Вътрешна Монголия. Монголци сме и китайците не спират да ни тормозят", разказват те.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Али от Пакистан
Пътуването от Пакистан до Германия му струва 6 000 щатски долара. Засега 23-годишният Али (вляво) е успял да стигне само до България. "Искам да отида в Германия, защото трябва да издържам семейството си. Бих могъл да карам такси", казва той.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Мохсен от Иран
"Аз съм християнин и мюсюлманите в този приют ме тормозят", разказва 22-годишният иранец Мохсен, който от няколко седмици е настанен в Пъстрогор. Той е анестезиолог и може да си представи да остане да живее в България. "Единственото, което искам в момента, е да ме преместят в друга стая - далеч от пакистанците и афганистанците."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Пакистанецът, който моли да го върнат
"Please, Mister, please, deport. Pakistan." Този пакистанец (вдясно) умолява директора на приюта в Пъстрогор да го върне в родината му. Детето му се е разболяло тежко. "Пътуването до Европа беше грешка", признава той. Още няколко мъже от Афганистан молят да бъдат върнати по родните им места.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Хорам от Пакистан
От две седмици Хорам е в бежанския лагер в сръбския град Суботица. Вече е предприемал опит да премине сръбско-унгарската граница. Безуспешно. "Унгарските полицаи ни нападнаха и ни удряха жестоко", разказва Хорам и показва двете рани на главата си. "Защо трябваше да ни бият? Не разбирам."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Омар от Пакистан
Бягството на Омар започнало преди 11 месеца. Първоначално се опитал да мине през България, но там бил върнат обратно в Турция. Вторият опит - през Македония - бил успешен. Днес Омар е настанен в лагера в Суботица. "Моята цел е Италия. Там дават по-лесно бежански статут."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Сириецът, който чака да свърши войната
"От две седмици съм тук и се надявам, че унгарците скоро ще ми позволят да подам молба за убежище", разказва този млад мъж от Сирия. Той живее в импровизирания лагер в Келебия на сръбско-унгарската граница. "Когато войната в Сирия свърши, искам да се върна обратно. Сирия е моята родина и аз искам да живея там. Обичам я повече от всичко."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Афганистанецът с въпрос към Меркел
"Какво направи г-жа Меркел?", пита този млад афганистанец, който от няколко дни живее в палатка на граничния пункт Келебия до унгарската граница. "Миналата година тя ни покани, а сега затвори границите. Защо, г-жо Меркел?", пита младежът.