Все повече гърци си плащат с карта, вместо с пари в брой. Финансовото министерство в страната посреща промяната радушно. Защото това означава по-малко укриване на данъци и икономически прогрес.
Снимка: Adobe Stock
Реклама
От покупките в супермаркета през новия хладилник или телевизор та чак до недвижимите имоти - доскоро хората в Гърция обичайно плащаха за всичко това в брой. Така например през 2016 година делът на кешовите плащания е бил 88 процента, пише griechenland.net.
Но сега плащанията с карта стават все по-популярни, информира германския "Ханделсблат". Изданието посочва и, че този процес радва гръцкото финансово министерство - тъй като ако плащанията в брой често остават неотчетени, а трансакциите с банкови карти много по-лесно се регистрират от хазната.
Пандемията като двигател на картовите плащания
Благодарение на плащанията с карти държавата вече регистрира ръст в данъчните приходи - така Гърция би могла по-бързо от очакваното да изплати задълженията си, отбелязва германското издание.
Но какво е обяснението за промяната в манталитета на плащане? На първо място - пандемията, както става ясно от проучване на Института за икономически изследвания IOBE. Според данните, представени от него обемът на плащанията с карти се е увеличил между 2019 и 2022 година от 26 на 39,8 милиарда евро. А особено голям ръст в картовите плащания е бил отбелязан по време на двата локдауна през пролетта и през есента на 2020 година.
Забрани и стимули в опит да се увеличат безкасовите плащания
Шефът на IOBE Никос Ветас е уверен, че безкасовите трансакции са най-добрият инструмент за борба с укриването на данъци - особено в контекста на факта, че съотношението между сивата икономика и официалния брутен вътрешен продукт в Гърция е 21,7% (според данни на германския Институт за приложни икономически изследвания). В рамките на ЕС този показател е по-висок само в Италия - 21,8 на сто, уточнява "Ханделсблат".
Всъщност тенденцията към увеличаване на безкасовите плащания в Гърция започва още преди пандемията - през 2015 година, в пика на финансовата криза, припомня "Ханделсблат". Тогава правителството въведе горна граница от 60 евро за тегленията в брой, но пък за плащанията с карти не бяха наложени ограничения. Така много гърци практически бяха принудени да си набавят карти, които дотогава сравнително малко хора в страната имаха.
През 2018-а година с цел намаляване на укриването на данъци пък бе въведена горна граница от 500 евро за плащанията в брой - най-ниската в ЕС, обяснява "Ханделсблат". По-големите трансакции могат да се извършват само с карти, чек или банков превод.
Същевременно финансовият министър Христос Стайкурас въведе и стимули за безкасовите плащания: който плаща с карта, автоматично участва в данъчна лотария. Като всеки месец се теглят 556 печалби между 1000 и 50 000 евро.
Фискалната консолидация се дължи и на силната икономика. Растежът ѝ в Гърция през 2022-а година бе 5,9 процента, т.е. доста по-висок от средния в еврозоната (3,5 на сто), посочва "Ханделсблат". И макар Гърция все още да е с най-големите дългове в еврозоната, финансовият министър Стайкурас вижда добри предпоставки за скорошното ѝ завръщане в кръга на страните с добър кредитен рейтинг.
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Кои са богатите и кои са бедните в ЕС?
Известно е, че разликите в жизнения стандарт в Европейския съюз са големи. Но не липсват и изненади: Германците например имат високи доходи, но два пъти по-малко лично състояние, отколкото италианците.
Снимка: picture-alliance/dpa/D. Kalker
България: ниски заплати и ниски доходи
България е смятана за най-бедната държава-членка на Европейския съюз и за страната от Общността, в която корупцията е най-разпространена. През 2018-а година средният брутен доход е едва 580 евро месечно. От присъединяването на страната към ЕС през 2007 година насам много от младите хора са я напуснали, голяма част от тях - високообразовани.
Снимка: BGNES
Румъния: на предпоследно място в Общността
Идилията заблуждава: много от живописните стари градове в Трансилвания - като например Брашов, са реставрирани грижливо. Страната е в по-добра позиция от България - с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 11 440 евро (8 680 в България). По данни на Европейската комисия, през 2019-а година средната брутна заплата в Румъния е била 1050 евро. В Германия - 3 994.
Снимка: Imago Images/Design Pics/R. Maschmeyer
Гърция: от една криза в друга
Страната бе на път да се съвземе от последиците от дълговата криза, за което в последните години най-много допринесе туризмът. Но заради пандемията Гърция отново е изправена пред затруднения и разчита на помощите на ЕС. В сравнение с Германия страната е по-скоро бедна, но брутният вътрешен продукт на човек от 17 500 евро е двойно по-голям от този в България.
Снимка: picture-alliance/dpa/VisualEyze
Франция: значението на собствения дом
Ако става дума за средното материално състояние на французите, те значително изпреварват германците - един французин разполага със средно 10 000 евро повече от един германец или около 26 500 евро. Една от причините: в Германия хората, които притежават собствено жилище, са много по-малко. Докато във Франция мнозина имат и втори имот в провинцията.
Снимка: picture alliance/prisma/K. Katja
Италия: липса на растеж и реформи за сметка на големи дългове
Италия е сред европейските държави, които пострадаха особено силно от коронавируса - Бергамо се превърна в един от епицентровете на пандемията. След 20 години икономическа стагнация Италия сега разчита много на очакваните помощи от ЕС за преодоляване на кризата. Брутният вътрешен продукт от 29 610 евро на човек (по данни от 2018-а) я класира под средното равнище за Европа.
Снимка: AFP/P. Cruciatti
Испания: големият страх от втората вълна
След големия ръст на новозаразените от Ковид-19 през юли, властите в Каталуния отново наложиха ограничения . Страната е много зависима от туризма, който формира 15 процента от брутния вътрешен продукт. На глава от населението БВП възлиза на 26 440 евро (по данни от 2018-а), т.е. малко по-малко от средния за Европа - 31 000 евро.
Снимка: Reuters/N. Doce
Швеция: благосъстояние, високи данъци и никакви ограничения
Швеция се опита да се справи с пандемията без да въвежда ограничения. Това обаче доведе до много смъртни случаи. С брутен вътрешен продукт от 46 180 евро на човек страната заема пето място в Европа след Люксембург, Ирландия, Дания и Нидерландия. Въпреки високите данъци, нетното благосъстояние на шведите в размер на 27 511 евро е малко по-високо от това на французите.
Снимка: imago images/TT/J. Nilsson
Нидерландия: висок брутен вътрешен продукт и благосъстоятелност
Заедно със Швеция, Дания и Австрия, Нидерландия се числи към "спестовната четворка", която е против отпускането на милиардна помощ на държави като Италия, ако в тях не бъдат проведени реформи. БВП от 46 800 евро на човек (по данни от 2019-а) подрежда страната сред най-благосъстоятелните в Общността. Тя е на челно място и що се отнася до личното състояние - над 60 000 евро на човек.
Снимка: picture-alliance/robertharding/F. Hall
Германия: богата държава, не толкова богати граждани
До момента страната се справя добре с пандемията. Но на висока цена в икономически план: износът се срина, много предприятия се борят за оцеляване. Брутният вътрешен продукт но човек възлиза на 41 340 евро, но нетното лично състояние на германците не е голямо - 16 800 евро, или два пъти по-малко, отколкото в Италия.
