В продължение на около две седмици милициите на хутите в Йемен не посягаха към оръжието, след което обаче отново атакуваха товарни кораби в Червено море. Те се ориентираха предимно към плавателни съдове от държави, които са свързани с Израел, със САЩ, или пък подкрепят международната коалиция срещу хутите в Червено море.

Нападенията на милициите започнаха през ноември миналата година – като знак за солидарност с палестинците в ивицата Газа. На подкрепяната от Иран групировка така и не ѝ се удаде да повлияе на хода на войната между Израел и Хамас. Но нападенията срещу кораби в Червено море ѝ осигуриха изключителна популярност в самия Йемен.

Без единна власт

В Йемен няма единна държавна власт. Хутите контролират области в северната и западната част на страната със столицата Сана. А други области са под контрола на международно признатото правителство на Йемен. Разцеплението е резултат от започналата след Арабската революция от 2011 година война, в рамките на която хутите завладяха големи части от Йемен.

Конфликтът ескалира през 2015 година, когато бе сформирана ръководена от Саудитска Арабия коалиция на множество арабски държави в подкрепа на международно признатото правителство. Дългогодишната война доведе до стотици хиляди човешки жертви. По данни на ООН тя е предизвикала и една от най-тежките хуманитарни кризи в света.

Популярността като политически капитал

Междувременно населението в голяма част от страната започна все повече да се дистанцира от хутите - най-вече заради „сенчестата икономика, корупцията и стопанския срив“, казва пред ДВ Хишам ал-Омейси, бивш служител на американското външно министерство.

Сега обаче хутите печелят в регионален план от популярността, която им носят извършваните от тях атаки, посочва Ал-Омейси. „На тази основа те укрепват господството си и разширяват упражнявания от тях контрол.“

Популярността им не произтича от доброто управление на контролираните от тях територии. „Начинът, по който хутите се отнасят към населението на Йемен, влиза в противоречие с привидно хуманната и морална позиция, която те твърдят, че заемат по палестинския въпрос“, казва политологът Томас Жуно от университета в Отава.

Това се отнася в особено голяма степен до Таиз – третия по големина град в Йемен с около 940 000 жители. Той е под обсада от шест години. Хутите продължават да блокират достъпа до контролирания от правителството град. Водата и храната за хората не достигат.

„Откакто хутите подкрепят палестинците, не сме забелязали никакви отстъпки или инициативи за намаляване на страданията на хората в Таиз“, казва пред ДВ млада жена на име Фатима, която се страхува от репресии, поради което крие фамилното си име.

Борба за надмощие

Поради всичко това икономическата катастрофа в контролираните от правителството райони може да се влоши още повече. През април ръководената от хутите Централна банка в Сана пусна в употреба нова монета от 100 риала като заместител на увредените банкноти със същия номинал. Тази монета незабавно бе определена като „фалшификация“ от близката до правителството Централна банка в Аден.

Въпреки това стъпката доведе до значителни валутни колебания и в двете части от страната. По данни на йеменската телеграфна агенция в последните дни доларът в Аден се е разменял срещу 1683 йеменски риала, докато в контролираната от хутите столица Сана курсът е бил само 530 йеменски риала.

„Хутите показват мускули и демонстрират на законното правителство, че те ще определят вече финансовата и паричната политика“, казва експертът Ал-Омейси.

Хутите се стремят да легитимират властта си

Най-важната вътрешнополитическа цел на хутите е да се покажат като единствената легитимна власт в Йемен, посочва Томас Жуно. „Те смятат, че са в състояние да накарат и вътрешните, и чуждестранните си врагове, и най-вече Саудитска Арабия да им направят множество отстъпки.“ Широката подкрепа, която хутите получават заради техните атаки срещу кораби, укрепва на всички равнища позициите им в борбата за политическо надмощие в Йемен.

Това може да накара саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман да прекрати скъпата война с Йемен, която води. В такъв случай на него може да му се наложи да признае като най-важен йеменски фактор във властта тъкмо бившите си врагове - хутите.

****