Как идеята на един комунист стана модна сред крайнодесните
21 октомври 2025
Хитът на италианския диджей Джиджи Д'Агостино „L'amour toujours“ отдавна е покорил дискотеките по целия свят. А в платформите Spotify и YouTube парчето има над един милиард слушания. В Германия парчето от години е „присвоено“ от крайнодесните екстремисти: на техните шествия те крещят „Германия на германците“ и „Чужденците вън“ именно на фона на тази мелодия. През 1980/90-те години, когато нацистки скинхедс буквално преследваха по улиците хора с бейзболни бухалки, над 200 души в цялата страна станаха жертва на бруталното насилие на крайнодесните.
Днес същата тази омраза се представя от някои среди като нещо забавно. Мемето на песента, тиражирано в безброй версии в социалните мрежи, се е превърнало в част от младежката култура и входна врата за проникване на дясната идеология в класните стаи. Един младеж от източногерманския град Десау разказва на ДВ, че на своите партита той и приятелите му винаги танцуват на „L'amour toujours“: „И после пеем: чужденците вън – това е просто забавно!“, казва той. Самият той уверява, че не е крайнодесен и не подкрепя насилието.
Политическата стратегия на Грамши
Крайнодясната кавърверсия не е плод на случайността - част е от политическа стратегия. Ключовата дума тук е „културна хегемония”. Идеята е, че само този, който спечели емоциите и умовете на обществото, може в крайна сметка да си осигури политическата власт. Тази културна хегемония не може да бъде наложена, а трябва да бъде спечелена в умовете и сърцата на хората.
Идеята е много стара. Тя е на Антонио Грамши (1891 - 1937 г.) – италиански философ марксист и съосновател на Комунистическата партия на Италия (КПИ). Последните единайсет години от живота си той прекарва в затвора по време на италианския фашизъм на Мусолини. Там Грамши написва своите „Затворнически тетрадки”, в които развива концепцията си за културната хегемония.
„Основната идея всъщност е, че преди да има политическа революция, която да свали една система, трябва да се случи духовна революция“, обяснява в интервю за ДВ политологът и социолог Армин Пфал-Траубер, който е водещ германски експерт по темата за десния екстремизъм.
Мечтата за преврат
„Едва след като бъде спечелена тази духовна революция, има шанс да бъде спечелена и политическата революция“, пояснява експертът. Стратегията на Грамши дефинира отношенията между интелектуалния елит и широката общественост. Задачата на интелектуалците е да променят общественото мнение. Едва след това може да се осъществи фундаментална промяна на системата.
Армин Пфал-Траубер е изследвал влиянието на Грамши върху крайната десница. Той не вярва, че много от крайнодесните идеолози са чели наистина италианския комунист. Фактът, че той е бил марксист, за тях е от второстепенно значение. Интересите им са насочени изцяло към стратегията за стигане до властта. „Разбира се, модерно е да се позоваваш на марксист. В крайнодесния спектър така човек може да се представи за неконформист“, казва експертът.
В Германия многобройни десни идеолози прокарват един вид десен „грамшизъм“. Един от най-известните е десният екстремист Мартин Зелнер. Той се счита за един от най-влиятелните фигури, когато става въпрос за крайнодесни стратегии в борбата за политическа власт. Неговите контакти достигат до части от „Алтернатива за Германия“ (АзГ), а някои регионални организации на тази партия бяха обявена за крайнодесни от Службата за защита на конституцията. От години партията е в подем и в няколко германски провинции дори е водеща политическа сила.
В духа на Грамши и неговата борба за общественото мнение, Зелнер и AзГ работят за политическата хегемония: имиграцията се представя като „подмяна на населението“, а социалните грижи и солидарността с бежанците са разглеждат като „масово нахлуване“. В същото време исканията за масови депортации на хора, включително на такива с германско гражданство, се омаловажават евфемистично като „ремиграция“. Чрез наводняването на публичното пространство с бойни лозунги се цели подмяна на общественото мнение, казва Пфал-Траубер.
Културна хегемония по Грамши
През годините стратегията на Грамши беше успешно копирана на много места по света. Изборните кампании на Доналд Тръмп в САЩ изглеждат като извадени от учебника по грамшизъм. Много емоции, много попкултура и прости послания, които са лесно запомнящи се: „Ние срещу тях“, „Естаблишментът срещу обикновените хора“, „Уокизъм срещу здравия разум“. В края на краищата всичко се опакова в един мощен, емоционален лозунг за добро самочувствие: „Да направим Америка отново велика“. Медиите и социалните мрежи са пълни с посланията на Тръмп, с лъжите на Тръмп, с обидите на Тръмп. А неговите опоненти са в ступор. Това е „културна хегемония“ по Грамши.
Но към какво води тази стремеж към културно господство? „Това е тоталната претенция, че само ти притежаваш познанието и истината. В действителност тази идеологическа претенция често води до практически последствия и до стремеж към авторитарен, ако не и тоталитарен ред“, казва Армин Пфал-Траубер. Експерти, политици и службите за сигурност в Германия също предупреждават за опасността от авторитарен ред, когато става въпрос за „Алтернатива за Германия“.
Защото тази партия постоянно поставя под въпрос гарантираното от конституцията равно третиране на всички германски граждани. И точно както Доналд Тръмп, тази партия презира политическите си опоненти и ги обявява за врагове. Тя атакува постоянно и независимата съдебна система. Причината: подобно на Доналд Тръмп в САЩ, много политици от АзГ в Германия са осъдени за различни престъпни деяния.
Пионер в социалните медии
„Алтернатива за Германия“ все по-усилено използва стратегията на Грамши: залива мрежата с лесно запомнящи се лозунги, уж забавни мемета с емоционални послания. И е успяла да установи своего рода дясна култура: никоя друга партия не използва социалните медии така стратегически умело, казва Армин Пфал-Траубер: „АзГ е водеща в това отношение. А това оказва влияние върху ежедневната култура.“
За отворените и демократични общества „десният грамшизъм“ се превръща във все по-голяма заплаха. А ефективни контрастратегии засега не се забелязват.