Като иранка години наред съм носила парче плат на главата си, което криеше не само косите и тялото ми. За мен то беше и инструмент за потискане и контрол. С хиджаба жените биват превръщани в граждани втора класа.

В актуалния дебат за премахването на нравствената полиция това унизително отношение и традиционната дискриминация на жените в Иран отстъпва на заден план. А това е голяма грешка, защото нуждата от точно този дебат е голяма.

Съжалявам, че трябва да го кажа толкова ясно: от идването си на власт през 1979 година режимът в Техеран винаги е държал на принудата за носене на забрадки. Но дълго време никой не се възмущаваше от това нарушаване на основните права на жените. Вместо това поддръжниците на режима в Техеран, а и западни политици се стараеха да представят хиджаба в Иран като част от културата на страната.

Да избягаш от нравствената полиция

Бях на 13 години, когато баща ми бе задържан и пратен в затвора, тъй като се застъпваше за трудовите права в Иран. Спомням си, че майка ми можеше да влезе в съдебната зала само с широки тъмни дрехи.

По-късно - като девойка - и аз се сблъсках с нравствената полиция. Спомням си за един случай: отивах с приятел на кино, облечена с червено палто. А червеното е цветът, който те най-много мразят!

В метростанцията представител на нравствената полиция ме заговори именно заради червеното ми палто. Спомням си какъв огромен страх изпитах. Единствената ми мисъл в този момент беше как ли бих могла да избегна ареста.

Обърнах се и се затичах с всички сили. Същевременно се питах - а защо трябва да бягам. Та нали не бях извършила никакво престъпление.

Да не смееш да излезеш на улицата от страх

След тази случка винаги, когато излизах навън, изпитвах неприятно чувство. През 2015 година напуснах страната. Но дори и в първите месеци на принудителното изгнание бях притеснена, когато излизах на улицата.

Имах късмет, че не бях заловена от нравствената полиция. Но Махса Джина Амини, която преди три месеца почина на 22 години малко след задържането си, нямаше този късмет.

На фона на мъката от смъртта на Махса Джина Амини и на многото други невинни жертви на режима в Техеран дебатът за премахването на нравствената полиция ми изглежда недостойна маневра за отклоняване на вниманието. Принудата за носене на забрадка е един от важните устои на Ислямската република и инструмент за упражняване на контрол не само над жените, но и над цялото общество. И населението в Иран го знае много добре. Затова и хората не вярват, че задължението ще бъде отменено.

Без съмнение правителството ще намери с какво да замести сегашната нравствена полиция. Например с механизъм, който да лишава от определени права и услуги жените, които не носят хиджаба правилно. Слушайки изявленията на представители на властите,съм склонна да правя именно такива предположения.

Иран се нуждае от нова революция

Но дори нравствената полиция наистина да бъде премахната, не трябва да забравяме, че проблемът на иранското общество не се състои в задължителния хиджаб, а в режима като цяло, установен в противоречие с човешките права.

Най-вече младите поколения имат една ясна цел: свободен, светски и демократичен Иран, който би могъл да играе важна роля в Близкия Изток и в света.

Време е за нова иранска революция. И е време да бъде оказана почит на иранските жени, които дадоха стартовия сигнал за това - със и без хиджаб!

***
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив: