1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как килърът на компартията стана главен чекист на ГДР

11 февруари 2017

Над 30 години Ерих Милке оглавява министерството на държавната сигурност на ГДР. По негово време ЩАЗИ става държава в държавата. Как достига Милке до висшите етажи на властта? И какво става с него после?

Erich Mielke Archiv 14.09.1980
Снимка: picture alliance/akg-images

През 1992 година е открит съдебният процес срещу Ерих Милке, който е оглавявал министерството на дъжавната сигурност в продължение на над 30 години - чак до самия край на ГДР. Под негово ръководство Щази става държава в държавата и в много отношения определя държавната политика. Над 90 000 щатни и 173 000 нещатни сътрудници на ЩАЗИ събират данни за ученици и възрастни хора, подготвят терористи и шпионират западни политици и учени. През октомври 1993 година Ерих Милке е осъден на шест години затвор. Но не заради престъпления, извършени от него в качеството му на шеф на Щази, а за убийството на един полицай още през 1931 година. Така започва и кариерата на Милке - като килър на компартията.

Обяснение в любов

Ерих Милке не излежава целия срок на присъдата си. Освобождават го преждевременно, защото медицинска експертиза го признава за негоден да излежи присъдата си в затвора.Той се придвижва в инвалидна количка, има чести сърдечни пристъпи и дори не може да си спомни за своите бивши заместници. Ерих Милке живее още 5 години и умира на преклонна възраст, малко преди да навърши 93 години. И все пак го постига известно възмездие. Такова възмездие е последната му публична изява на заседанието на Народната камара на ГДР през ноемри 1989 година, малко след падането на Берлинската стена, която е строил и охранявал. Изпълнените до вчера със страх депутати се присмиват на загубилия цялата си власт шеф на Щази. А той крещи объркано от трибуната като обидено дете: "Ние работихме в много тясна връзка с трудещите се! Да... Аз обичам всички! Всички хора..."

Хонекер и Милке приемат парад на дивизията "Джержински", която е била подчинена на министерството на държавната сигурност на ГДРСнимка: BStU MfS_ZAIG-Fo-0885_Bild-0161

Тъмните дела и белите петна

Ерих Милке израства в Берлин. Учи само до седми клас. По-късно в една анкета пише, че му се "наложило да прекъсне училище, за да работи и изхранва семейството си". Откритите след обединението на Германия документи говорят друго. А именно, че Милке е бил слаб ученик и не е бил допуснат да гимназията. Противоречиви са и данните кога точно е встъпил в редовете на комунистическа партия. В някои документи от бившата ГДР се казва, че той е станал член на партията през 1925 година, а в други публикации се говори за 1927. Самият Милке твърди, че е станал член на компартията още през 1924 година. Известно е, че в началото на 1930-те години, когато начело на партията застава сталинистът Ернст Телман, Милке е боец от т. нар. "отряди за самоотбрана", които са част от нелегалната военна организация на германските комунисти. Ситуацията в началото на 1930-те години в Берлин е нагорещена. Обществото е поляризирано. Радикалите (националсоциалисти и комунисти) призовават към революция и унищожение на "гнилата буржоазна демокрация". На 9 август 1931 година се стига да сблъсъци с полицията близо до площад Бюлоуплац, където компартията провежда своите митинги. Когато един полицейски патрул се приближава до група млади хора, проехтяват изстрели. Двама полицаи са убити, а един е тежко ранен. Извършителите, сред които е и Ерих Милке, се укриват.

Ерих Милке никога не се е разкаял за стореното. Напротив, той се гордее с това убийство. Милке щателно пази протоколите от съда, който го осъжда задочно на смърт (тогава той се укрива в СССР) в личния си сейф в главната квартира на Щази. След оставката му тези докуманти са открити и заедно със свидетелските показания дават основание той да бъде осъден на шест години затвор. Според германските закони за убийство няма давност. В сейфа на главния чекист са открити много интересни документи: секретни донесения, документи за специалното обслужване на висшата партийна номенклатура на ГДР, както и много документи и снимки за живота на Ерих Милке. От тях става ясно, че в биографията на шефа на Щази има редица неясноти, противоречия и бели петна. Това се отнася най-вече до неговото участие в гражданската война в Испания и нелегалната борба по време на Втората световна война във Франция и Германия. Винаги когато става дума за действията му във военно време, Милке отговаря, че е "изпълнявал задачи на партията".

Кадър от филма "Ерих Милке - майсторът на страха" - Милке след процесаСнимка: Looks

Да благодарим на другаря Сталин

Ерих Милке обожава Сталин и се прекланя пред него. Шефът на Щази никога не крие пристрастията си и одобрява безпощадната борба с "враговете на народа", която води Сталин. Известни са тщеславието и суетата на Милке. Германският историк Хериберт Шван описва на 12 страници в книгата си "Човекът, който беше Щази" всички награди, коити е получавал Милке. Другарят Ерих Милке е получил между другото пет ордена "Карл Маркс" и четири ордена "Ленин". Той има ордени, грамоти и отличия от България, Чехословакия, Унгария, Виетнам, Монголия. Има звание "почетен железничар" и "заслужил майстор на спорта на ГДР", както и златното перо на Съюза на журналистите на ГДР.

Краят на властта

След ареста на Ерих Милке в банковите му сметки са открити над 750 000 източногермански марки. Завеждащият канцеларията на министъра успява да изтегли още около 250 000 източногермански марки, които не се открити и досега. Средностатистическият източногерманец е могъл да заработи такава сума за около 60 години. Разбира се ако не яде, не пие, не купува дрехи и не плаща наем за жилище.

През лятото на 1989 година, когато вече десетки хиляди източногерманци бягат на Запад и когато във всички големи градове се провеждат масови протести, Ерих Милке все още искрено вярва, че всичко това са империалистически машинации, а народът е предан на властта.

Мирната революция и падането на Берлинската стена изненадват главния чекист на ГДР. Той се крие в кабинета си и вече не издава никакви заповеди. Това е и краят на неговата власт.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ