През 1992 година е открит съдебният процес срещу Ерих Милке, който е оглавявал министерството на дъжавната сигурност в продължение на над 30 години - чак до самия край на ГДР. Под негово ръководство Щази става държава в държавата и в много отношения определя държавната политика. Над 90 000 щатни и 173 000 нещатни сътрудници на ЩАЗИ събират данни за ученици и възрастни хора, подготвят терористи и шпионират западни политици и учени. През октомври 1993 година Ерих Милке е осъден на шест години затвор. Но не заради престъпления, извършени от него в качеството му на шеф на Щази, а за убийството на един полицай още през 1931 година. Така започва и кариерата на Милке - като килър на компартията.

Обяснение в любов

Ерих Милке не излежава целия срок на присъдата си. Освобождават го преждевременно, защото медицинска експертиза го признава за негоден да излежи присъдата си в затвора.Той се придвижва в инвалидна количка, има чести сърдечни пристъпи и дори не може да си спомни за своите бивши заместници. Ерих Милке живее още 5 години и умира на преклонна възраст, малко преди да навърши 93 години. И все пак го постига известно възмездие. Такова възмездие е последната му публична изява на заседанието на Народната камара на ГДР през ноемри 1989 година, малко след падането на Берлинската стена, която е строил и охранявал. Изпълнените до вчера със страх депутати се присмиват на загубилия цялата си власт шеф на Щази. А той крещи объркано от трибуната като обидено дете: "Ние работихме в много тясна връзка с трудещите се! Да... Аз обичам всички! Всички хора..."

Тъмните дела и белите петна

Ерих Милке израства в Берлин. Учи само до седми клас. По-късно в една анкета пише, че му се "наложило да прекъсне училище, за да работи и изхранва семейството си". Откритите след обединението на Германия документи говорят друго. А именно, че Милке е бил слаб ученик и не е бил допуснат да гимназията. Противоречиви са и данните кога точно е встъпил в редовете на комунистическа партия. В някои документи от бившата ГДР се казва, че той е станал член на партията през 1925 година, а в други публикации се говори за 1927. Самият Милке твърди, че е станал член на компартията още през 1924 година. Известно е, че в началото на 1930-те години, когато начело на партията застава сталинистът Ернст Телман, Милке е боец от т. нар. "отряди за самоотбрана", които са част от нелегалната военна организация на германските комунисти. Ситуацията в началото на 1930-те години в Берлин е нагорещена. Обществото е поляризирано. Радикалите (националсоциалисти и комунисти) призовават към революция и унищожение на "гнилата буржоазна демокрация". На 9 август 1931 година се стига да сблъсъци с полицията близо до площад Бюлоуплац, където компартията провежда своите митинги. Когато един полицейски патрул се приближава до група млади хора, проехтяват изстрели. Двама полицаи са убити, а един е тежко ранен. Извършителите, сред които е и Ерих Милке, се укриват.

Ерих Милке никога не се е разкаял за стореното. Напротив, той се гордее с това убийство. Милке щателно пази протоколите от съда, който го осъжда задочно на смърт (тогава той се укрива в СССР) в личния си сейф в главната квартира на Щази. След оставката му тези докуманти са открити и заедно със свидетелските показания дават основание той да бъде осъден на шест години затвор. Според германските закони за убийство няма давност. В сейфа на главния чекист са открити много интересни документи: секретни донесения, документи за специалното обслужване на висшата партийна номенклатура на ГДР, както и много документи и снимки за живота на Ерих Милке. От тях става ясно, че в биографията на шефа на Щази има редица неясноти, противоречия и бели петна. Това се отнася най-вече до неговото участие в гражданската война в Испания и нелегалната борба по време на Втората световна война във Франция и Германия. Винаги когато става дума за действията му във военно време, Милке отговаря, че е "изпълнявал задачи на партията".

Да благодарим на другаря Сталин

Ерих Милке обожава Сталин и се прекланя пред него. Шефът на Щази никога не крие пристрастията си и одобрява безпощадната борба с "враговете на народа", която води Сталин. Известни са тщеславието и суетата на Милке. Германският историк Хериберт Шван описва на 12 страници в книгата си "Човекът, който беше Щази" всички награди, коити е получавал Милке. Другарят Ерих Милке е получил между другото пет ордена "Карл Маркс" и четири ордена "Ленин". Той има ордени, грамоти и отличия от България, Чехословакия, Унгария, Виетнам, Монголия. Има звание "почетен железничар" и "заслужил майстор на спорта на ГДР", както и златното перо на Съюза на журналистите на ГДР.

Краят на властта

След ареста на Ерих Милке в банковите му сметки са открити над 750 000 източногермански марки. Завеждащият канцеларията на министъра успява да изтегли още около 250 000 източногермански марки, които не се открити и досега. Средностатистическият източногерманец е могъл да заработи такава сума за около 60 години. Разбира се ако не яде, не пие, не купува дрехи и не плаща наем за жилище.

През лятото на 1989 година, когато вече десетки хиляди източногерманци бягат на Запад и когато във всички големи градове се провеждат масови протести, Ерих Милке все още искрено вярва, че всичко това са империалистически машинации, а народът е предан на властта.

Мирната революция и падането на Берлинската стена изненадват главния чекист на ГДР. Той се крие в кабинета си и вече не издава никакви заповеди. Това е и краят на неговата власт.