Какво е либерализъм? Ако надавате ухо към част от днешния популярен обществен дискурс, включително в България, това е някакво ултраекспанзивно "зло", което не просто воюва за расово разнообразие и права на малцинствата за сметка на нормалния човечец, ами направо иска да насели мирозданието с 40 вида полове и някакви страшни джендъри караконджули, всеки с по едно розово пауново перо отзад. Те, на свой ред, дебнат да разтрогнат веднъж завинаги традиционното семейство от мъж и жена, организират се да източат бензина и нафтата от познатия ни свят, искат да прекършат гръбнака на енергийната индустрия и да я заменят със зеленизъм, а също и евентуално да взривят въглищните централи по света, започвайки с най-важните - "Мариците", и да оставят цели армии от трудещи се без хляб и мек салам.
Хипертрофията на либерализма
И сега ще ви изненадам: както иронизирам, така и не дотам. Защото най-новата версия на ултралиберализъм наистина прекали, хипертрофира и поне от десетилетие работи срещу себе си, прекрачвайки отвъд "нормалността" със своята политическа коректност (аз винаги го превеждам като "обществена приемливост"), канселиране на хора и исторически фигури за едното нищо и нетърпеливо налагане на ценности, които всъщност нямат почти нищо общо с либерализма в класическия му вид.
Въпросът за класическия му вид граничи с безкрайността, но все пак има светли умове в историята, за които е добре да припомним - от Джон Лок насам примерно Томас Малтус, Жан-Батист Сей, Милтън Фридман или Джеймс М. Бюканън. Те биха се изумили до какви глупости е сведена класическата им либерална идея, създавана в развитие. Аз специално никога няма да забравя още от гимназиалните си занимания с културна антропология канадеца Пендълтън Херинг, който предлага едно от най-добрите обяснения. (Едно бързо уточнение - въпросът за левия и десния либерализъм не ми се дискутира, понеже гледам да надскоча детинското в себе си; ако четете Хайек, либералите са леви, ако четете Вилхелм Рьопке, както всяка събота сутрин, знаете, че са десни.)
Та Херинг (какво подходящо име само) ни припомня неща, с които ще се съгласите - равни граждански права, толерантност към политическите различия, свобода на възможностите да се развиваш, както прецениш, свобода на таланта, иманентна вяра в човешкото достойнство, приемането на различните и - тук трябват главни букви - СПОСОБНОСТТА ЗА КОМПРОМИС с всичко изброено. Към тях трябва да добавим по-късни и логични неща като свобода на словото и сдружаването, свободна инициатива и съответно саморегулиращ се пазар, справедлив съдебен процес и, в крайна сметка, прословутото върховенство на правото. Всичко това са постижения на либерализма, ако сме съгласни, че правото се състои от законова и подзаконова система, която също предполага равенство пред самия закон. Накратко казано, изброеното е почти всичко, което в живота си приемаме за даденост днес, когато - въпреки всички девиации - пребиваваме в състояние на либерална демокрация. Либерализмът също може да бъде определен като, записвайте си, гъвкаво равновесие в обществените отношения, което активно налага идеята за свободите (всичко, което не е изрично забранено, е разрешено), но, и този път Кант, къде без Кант: либерализмът според него трябва да уважава историята и да се учи от нея, защото само чрез паметта за миналото и несвободата човешкият дух може да се стреми към свобода. (Моят малък философски принос тук е следният, специално за България: свободата е ценност за българите само когато я няма. Когато пребиваваме в нея, тип риба във вода, не я забелязваме и я смятаме за даденост, без да си даваме сметка какво е струвало на предишните поколения да я извоюват за нас.)
Как либерализмът работи срещу себе си
Мисълта ми е, че чрез хипертрофията си днешният либерализъм работи саморазрушително срещу себе си, защото с често причудливите си тези и социо-инженерни опити всъщност отблъсква големи маси от хора, които иначе с удоволствие пребивават в него, основно в Западна Европа. Съответно, става лесна плячка на всеки популист "консерватор", за когото е елементарно да фейква към изплашената си аудитория идиотщини - норвежците ще ни вземат децата, искат всички да станем гей и т.н.
Но въпросът е, че днешният ултралиберализъм, за което впрочем Хабермас също предупреди преди поне две десетилетия, наистина прекали и се разду като магнитски човек - като тръгнем от любимия ми пример защо белите започват първи в шаха и стигнем до канселирането на Сесил Роудс, от което мнозина се възмутиха, тъй като смятат, че то е извършено без оглед на историческия контекст и борбата на африканските народи за свобода.
Но понеже все пак говорим за либерализма: вече стана въпрос, че в почти всичките си преломности той е в нас и ние в него, защото алтернативата винаги води до квази или пълна диктатура и, съответно, отнемане на тежко извоювани свободи. Не съм сигурен, че искате някой да ви ограничава достъпа до интернет и, да пази Господ, да не ходите в Гърция.
Либерализмът, да напомня, е онова, което ви дава възможността да пазарувате свободно където си поискате, но и все пак да има някакви кинти в картата - тъкмо заради свободния пазар. Дето вика колегата културолог Хърбърт Спенсър, либерализъм на гладен стомах не става. Същата тази доктрина ви позволява нещо, което приемате вече за абсолютна даденост, 35 години след комунизма - the pursuit of happiness, възможността изобщо да преследвате щастието в свободна среда. А вие пак си носталгирайте по плановата икономика.
Говоря с искрена загриженост, защото виждам как, особено у нас, либерализмът неколкократно се прострелва в крака. Защото той прекали - и на практика се самоубива, но още не го знае. Тоест, модифицира се в нещо априори несъщностно, в стремежа да "освободи" всичко. И защото де факто отстъпва от самия свой raison d'être - самата свобода, която се съдържа в името му.
Не можеш да генерираш още повече свободи, ако де факто отнемаш такива - а в очите на мнозина крайното либерално крило вече прилича на военно. То вече дебне като либерална полиция (да, апория е) кое не е достатъчно либерално и в този смисъл се саморазрушава в умовете на широки маси от хора, които вътре в себе си са или биха били заклети либерали.
"Live and let live"
Да опростя още, въпреки че и културно-историческият контекст е важен: истинският либерал (не либертин, да не се объркаме) по принцип казва "live and let live", т.е. всеки да прави със свободата си каквото поиска, освен ако не нарушава законите. Той най-вероятно е воювал за нея, било то по площади или не, и е постигнал най-важното - победата над себе си. Това поне е част от постмодерния поглед към идеята за свободомислие.
Но защо говоря за хипертрофия - тя започна постепенно преди около 15-20 години в западния свят, когато изобретихме споменатата "political correctness". Така ултралиберализмът всъщност убива либерализма, защото се превръща в нещо като "мисловна полиция", съвсем по оруелски, която се опитва да почисти и езика, и дори историята. И това, да повторя, отблъсква мнозина, които винаги са били либерали.
Аз лично съм участвал във всички форми на българския либерализъм след 1990. Излишно за някои е да напомням за сп. "Егоист", което бе първият след промените флагман и пристан на либералното; когато през 1990-те например гей-общността още се криеше и това все още се смяташе за "болест" (няма да повярвате, но е факт), тъкмо аз и моите съмишленици изтикахме напред разбирането, че не бива да се дискриминира нито по пол, нито по възраст, нито по сексуални предпочитания. За времето си беше направо тиха културна революция.
Но тук отправям важно рационалистко предупреждение: усвоявайте бюджети по темата и правилността на всичко, което е "изравнени права", но с културно насилие няма да стане. Ще стане - ако изобщо стане - единствено с образование, включително в родителска среда. Да отваряш ултралиберален фронт срещу полуизостаналите части от българското общество е контрапродуктивно - той просто втвърдява хора "срещу", вместо да ги образова.
Ерго, непоискан съвет към нашите либерални воини - меката сила. Нямате представа колко работи - без натиск, без канселиране заради нечия глупост, без нов Савонарола, каквито понякога сте.
Говорете нормално и благо - че всички трябва да се ползваме от едни и същи права, че не бива да дискриминираме никого, че всички сме човешки същества със своите разлики etc. Само така някой ден спокойно ще започнем да приемаме факта, че потиснатите повече или по-малко общности са равни. Защото, да кажа сентенциозно като отколешен либерал, обратното генерира обратното.
Аз си искам класическия либерализъм на споменатите в началото - плюс Дидро, Пристли, Томас Пейн и Джереми Бентъм. Не искам "либерална полиция", която де факто смазва тази велика идея. Аз пръв "кървя" за потиснатите и лишени от права, но тук се постига обратен резултат. Ако още малко хипертрофирате нашия либерализъм, буквално ще го затриете.
Не искам да виждам черен Орфей в киното, както не бих искал да видя и бял Мохамед Али.
Не опорочавайте най-великата платонова идея в "Евтифрон", от която тръгва всичко - за свободата на самоопределянето и за неотменимото достойнство на всеки човек.
Това е и смисълът на свободна Европа, ако сте забравили.
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.