В нацистка Германия са избити над 70 000 души с психически заболявания и физически недъзи, включително и деца. "Непълноценният" живот бил изпращан в газовите камери, умъртвяван с морфин или със свръхдоза приспивателни.
Реклама
"Болните хора и хората с увреждания са бреме - имат нужда от грижи, а много от тях не могат да работят. Затова са малоценни“, гласи философията на нацистка Германия. Режимът се е „освобождавал“ от хората „без стойност“ чрез евтаназия. По времето на националсоциализма това престъпление често е било наричано с евфемизъм - „Акция Т4“.
Как са взимали решенията
Т4 е съкращение на адрес в Берлин („Тиргартенщрасе“ 4) – именно там нацистите са планирали избиването на хората с физически и психически увреждания. Съдбата им е била най-вече в ръцете на двама души – лекаря на Хитлер Карл Бранд и високопоставения партиен функционер Филип Булер, но общо за Т4 са работили 40 лекари. Именно те – без изобщо да са виждали хората, за които става дума – са взимали решенията по документи и са се произнасяли кой да умре и кой да продължи да живее. Всичко е зависело от това дали човекът може да оздравее и дали би могъл да работи отново.
Първоначално умъртвявали хората с физически и психически недъзи с инжекция с отрова или със свръхдоза приспивателни, а по-късно – в газовите камери. Смята се, че избитите хора с увреждания са над 70 000. Семействата на убитите получавали пълни с лъжи писма – че смъртта е настъпила след инфаркт или възпаление на белите дробове.
Системно избиване на деца с увреждания
Когато през октомври 1939 година Хитлер официално издава разпоредбата за изтребване на „малоценния живот“, системното избиване на деца с увреждания вече е в ход. При това цинично го наричат „милостива смърт“. Убийствата се извършват чрез медикаменти, лишаване от храна или мъчителни медицински експерименти.
Този декрет за ликвидиране на хора е единственият, подписан лично от Хитлер под благовидното име „Програма за евтаназия“. Първоначално се отнасял за децата с физически и психически увреждания, но впоследствие действието му обхваща и възрастните пациенти.
През август 1941 година в резултат на острите протести, основно от страна на епископа на Мюнстер Клеменс Аугуст граф фон Гален, Хитлер оттегля разпоредбата си за евтаназия, но системното избиване на болни хора продължава с не по-малка интензивност – макар и децентрализирано.
Националсоциалистите искат да се освободят от "баласта"
В представата на националсоциалистите за човека – смесица от расистка идеология, антихуманизъм и цинично презрение към хората – животът се оценява по икономически критерии, припомня NDR. И който не отговаря на националсоциалистическите норми и ценности, е под заплахата да бъде оценен като безполезен за обществото. Поради това психичноболните и хората с физически увреждания все повече започват да бъдат смятани за „баласт“, който трябва да бъде отстранен.
В името на пропагандираната от нацистите „расова хигиена“ още през 1933 година е приет Закон за предпазване от наследствени заболявания, предвиждащ принудителната стерилизация на хората с такива заболявания. А през 1935 година е приет и Закон за защита на генетичното здраве на германския народ – за да се създаде законовата база за чисто германско „народно тяло“.
WDR цитира показанията на жена, осъдена за умъртвяването на деца в Люнебург, която през 1962 година споделя: „Доколкото си спомням, на всеки няколко седмици приспиваха по едно дете. Всеки път това ставаше по указания на лекуващия го лекар, който препоръчваше каква доза приспивателни да бъде дадена на детето. На по-малките се даваше луминал – пет до седем таблетки, разтворени във вода, на по-големите обичайно се инжектираше морфин“.
Отговорните за евтаназията през съда
На девети декември 1946 година в Нюрнберг започва т. нар. „Лекарски процес“, по който подсъдими са и водещите фигури на евтаназирането на болни хора. Центровете, в които са били извършвани зловещите деяния, са били шест – в Бернбург, Пирна, Бранденбург, Графенек, Хартхайм и Хадамар. Нацистите искали да освободят болниците от „баласта“, за да са на разположение за ранените войници, а и да пестят пари и ресурси.
Д-р Уте Хофман, която е ръководителка на възпоменателния комплекс в Бернбург, разказва пред MDR, че дори е съществувала точна статистика колко масло, мляко, яйца и захар ще се спестят, ако един „излишен“ човек бъде премахнат. Който престоявал повече от пет години в някое психиатрично заведение, бил смятан за траен „тежък“ случай, и съответно за траен разход.
Съвсем малко са отказвали да участват
Именно в Бернбург хиляди хора с увреждания са били изпратени на смърт в газовите камери. Д-р Хофман посочва същевременно, че занимавалите се с евтаназия медицински лица в Бернбург не са били някакви садисти или крайни поддръжници на нацисткия режим, а съвсем обикновени хора, които едва на място са научавали в какво се състоят задълженията им. Въпреки това само двама от тях са отказали да участват в умъртвяването на болни хора. „При това отказът им не е довел до никакви наказания за тях“, казва Ути Хофман.
Двамата основни изпълнители на евтаназирането – Виктор Брак и Карл Бранд са осъдени по време на Нюрнбергския лекарски процес на смърт и година по-късно са екзекутирани. Останалите, и най-вече голяма част от помощния персонал, остават ненаказани.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Що за човек е бил Хитлер?
Какъв е бил Хитлер - човекът, който носи вина за едни от най-зверските престъпления в историята на човечеството? Ето какво са казали за него майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:
Снимка: picture-alliance/AP
Думи на Клара Хитлер
"Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Непокорен и не особено прилежен"
"Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Смятаха го за бездарник"
"Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Така и не разбрах..."
"Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.
Снимка: Getty Images
"Фантастично"
"Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.
Снимка: dpa/everettcollection
"Толкова жестоки врагове"
"Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.
Снимка: ullstein bild
"Вълшебните формули"
"Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Германия никога няма първа да наруши мира"
"Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург.
Снимка: picture-alliance/dpa
Спомен за ужаса
"Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Броени дни преди началото на войната
"Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Хитлер и руската зима
"Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.
Снимка: picture-alliance/AP
"В дванайсет и пет"
"Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Нито веднъж"
"По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Със спокойна усмивка"
"Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.
Снимка: picture-alliance
"Няма да капитулираме, никога!"
"Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/Fine Art Images
Краят
"Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.