Две седмици, 6 мъртви тела и 8 хиляди хипотези. Шеметна ескалация на “експертни" мнения, които удавиха здравия разум в социалните мрежи, взривоопасно нагнетиха обществената температура и успяха да разкъсат крехкото равновесие в публичността, което се луташе в търсене на разумни посоки и смислени ходове с надеждата, че те ще изведат страната от политическия импас: преди съставянето на следващия служебен кабинет, преди следващите избори.

Тази огромна трагедия бе удавена в абсурдни теории и продължи да битува в публичността под различни имена: паравоенна дейност, педофилия, сектантство, будистко свърталище, убежище за проблемни деца, обучителен център за екстремни спортове и прочее, и прочее.

Емоционални твърдения, които прокарват разлом в обществото

Всички тези определения са както ярко оцветени, така и емоционално въздействащи. Веднъж поставено, клеймото завихря около себе си мощна група от интерпретатори, които не са в състояние да чуят друго освен своето мнение. Това е най-лесният начин за прокарване на разлом в обществото, което отдавна и не без основание живее в обстановка на недоверие към институциите и информацията, която те му съобщават.

Гръмкият анонс на този криминален случай, започна от припряната поява пред камерите на и.ф. главен прокурор Борисов Сарафов и и.ф. председателя на ДАНС Деньо Денев. Техните прибързани твърдения нямаше как да не нагнетят обществото. Независимо от това, че заявеното от двамата фактически бе опровергано на извънредния брифинг, даден от служители на Главна дирекция “Национална полиция”, Апелативна прокуратура-София и Окръжна прокуратура -София, хвърлените в публичността думи не просто отключиха конспиративни теории, те сложиха основата на тенденциозни спекулации и политически внушения. В публичното пространство се появиха тежки квалификации, които по-късно бяха омекотени или преформулирани. Но щетата вече беше нанесена.

Политическият календар, по който препуска държавата в момента, е много удобен за това: предстои съставяне на служебно правителство. Предстоят избори. Отвратително е, че тази човешка трагедия се използва на база на хипотези с политическа цел. Но нека не се заблуждаваме: това няма да спре. Случаят “Петрохан” вече стана и ще продължи да бъде една от грозните теми, с която ще се замерят конкуриращите се партийни лидери.

Унизителни обвинения и внушения

Ако бъдат проследени реакциите на онази част от народните представители, които подкрепят статуквото, и твърденията на известни с политическите си пристрастия коментатори, бихме могли отсега да очертаем няколко от разломните линии в предизборната кампания.

Хората от нападнатия политически спектър бяха атакувани с унизителни внушения както в социалните мрежи, така и от най-високата трибуна в България. Почти веднага след първоначалните изявления започнаха да циркулират твърдения, че ПП-ДБ носят отговорност – морална, институционална или дори пряка – за случилото се.

“Ще политизираме досиетата “Петрохан” колкото е нужно, за да защитим децата си”, заяви пред медиите депутатът от ИТН Станислав Балабанов. В дебата в НС Тошко Йорданов се обърна към депутати от ПП-ДБ с непристойните думи “… смятаме, че подкрепяте педофилите.” В същия грозен стил са и изказванията на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов. Тази атака, подсилена от колумнисти и социални коментатори, които приписват политическа отговорност на ПП-ДБ, превърна трагедията в политически инструмент.

Николай Стайков - журналист и съосновател на Антикорупционния фонд написа във ФБ : “Тези, които агресивно обвиняват други за съботно-неделни посещения в хижа “Петрохан”, приличат и странно съвпадат с групата на тези, които с пълно доверие защитаваха целия връх на прокуратурата, че е ходил в ресторант “Осемте джуджета” заради добрата храна. В друга ситуация щеше да е смешно, но в тази не е”.

Дали е случайно, че институциите пропуснаха най-важното?

Ако се върнем към началото, можем да се запитаме - случайно ли е, че институциите пропуснаха най-важното – да овладеят комуникацията чрез ясно разграничение между факти, хипотези и процесуални действия. Вместо това прокуратурата и службите започнаха да говорят с езика на сензацията и така легитимираха сензацията.

Българското общество вече две седмици диша вулканичните изпарения на огромна човешка драма. Случилото се в хижа „Петрохан“ и на Околчица е пулсът на всеки един ден от началото на февруари. И е повече от странно, че след трагедията нито лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, нито санкционираният за корупция олигарх Делян Пеевски, които иначе не пропускат да застанат пред микрофоните и камерите, вече две седмици мълчат.

Моралното възмущение, разлюляно между политическите наративи, ще продължи да настройва едни групи от обществото срещу други по време на цялата предстояща предизборна кампания. Ще отзвучава бавно и дълго след това.

Разделението, което разяжда обществото

Но разломът не е просто „за“ или „против“ дадена партия. Той е между хора, които вярват, че институциите умишлено прикриват, и хора, които вярват, че институциите са жертва на политическо използване. Това разделение е по-дълбоко и по-опасно, защото разяжда доверието като базова тъкан на обществото. А без доверие няма нито справедливо разследване, нито легитимни избори, нито стабилно управление.

Около оголения нерв на българската публичност остава да кънти въпросът: може ли държава, в която всяка трагедия мигновено се превръща в конспирация, да изгради стабилна демократична култура?

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.