Днес е Архангелова задушница - една от трите големи задушници в християнския календар. На този ден се отдава почит на мъртвите. Защото се смята, че душите им са безсмъртни.

В това са вярвали и в Древен Египет, където са балсамирали фараоните. Но и редица други владетели са били балсамирани през по-късните векове, включително френският Краля Слънце Луи XIV и комунистическият лидер Ленин. Посланието отново е същото: телата им са мъртви, но душите им са безсмъртни. Тук Ви представяме някои по-различни ритуали, свързани със смъртта и оказването на почит на мъртвите. 

Небесното погребение в Тибет

В Тибетските планини лешоядите се хранят с парчета от разчленени трупове. Задачата на хищните птици е да отведат мъртвия в "бардо" - зоната между смъртта и прераждането. 

За изпращането на мъртвите към небето отговарят т.нар. "рагяпи". Те символично хранят мъртвото тяло няколко дни след смъртта, докато монах чете край него от Тибетската книга на мъртвите, която съдържа напътствия към човека, напускащ този свят. Смята се, че те го подготвят за преживяванията по време на "бардо". В Тибет вярват, че с този ритуал помагат на душата да напусне тялото. 

В деня на погребението духовният учител лама зове починалия за последен път. След това "рагяпа" разчленява тялото и отваря главата му, за да може душата да излезе навън. След това идва ред на лешоядите да отведат мъртвеца в "бардо".

Свещената река Ганг в Индия

Индусите също вярват в преражданията. Затова мъртвите трябва възможно най-бързо да бъдат изгорени, защото само тогава душата им може да се освободи от тялото. Реката Ганг играе ключова роля в този процес. В индуизма тя е свещена, тъй като се смята, че символизира косите на бог Шива. Тези, които се къпят в нея, се освобождават от всички грехове.

На брега на Ганг се издигат многобройни погребални клади за мъртвите. След изгарянето на тленните останки роднините събират пепелта и я разпръскват в Ганг заедно с цветя и гирлянди. Те се надяват, че по този начин починалият ще се измъкне от безкрайния цикъл на раждане, смърт и прераждане и ще навлезе в нирвана - състояние, в което душата най-накрая е в покой.

В Ганг годишно се провеждат около 100 хиляди погребения. Местните вярват, че това носи пречистване на душата. Но реката е една от най-мръсните в света. 

Скъпи ковчези в Гана

Ковчезите са важен елемент от повечето погребения по света, но начинът, по който изглеждат, е различен. В Гана например се е наложила културата, в която ковчегът трябва да е във форма на нещо важно за починалия.

Ако е свирил в банда например, ковчегът ще е във формата на китара, ако пък е имал бар - защо не във формата на бирена бутилка? Тук фантазията няма граници, което важи и за цените на ковчезите. 

Пищни церемонии в Индонезия

Говорейки за цени - още по-скъпи са погребалните церемонии на племето тораджа в Индонезия. За да може душата на починалия да намери своя път към земята на мъртвите, тя се нуждае от помощта на живите. За целта починалите първо се балсамират и остават в дома на семейството - понякога за седмици, друг път дори години, докато семейството спести достатъчно пари за пищната церемония, с която починалият ще бъде изпратен. 

Стотиците гости, които идват на церемонията, трябва да бъдат нахранени и подслонени. По време на церемонията се колят животни - най-вече водни биволи. За племето тораджа те са не само символ на власт и богатство. Смята се, че тези животни помагат на мъртвите да намерят пътя към задгробния живот. Боят с петли също е част от ритуала. Кулминацията е самото погребение, в което починалият се поставя в дървен ковчег в скала или в пещера, заобиколен от дървени кукли, наречени тау-тау, които символизират мъртвеца.

Обон - японският фестивал на прадедите

В Япония всяка година в средата на август се провежда тридневен фестивал на прадедите, наречен Обон: според будистките вярвания мъртвите се връщат от задгробния живот в домовете и семействата си веднъж годишно и трябва да бъдат посрещнати подобаващо. За да им се помогне да намерят лесно пътя, в градините се палят огньове и фенери. По време на фестивала близките на починалите приготвят храна за своите предци, включително "прощални кнедли". Символичното хранене има за цел да облекчи страданията на мъртвите, които може и да са гладували.

В края на Обон мъртвите потеглят обратно към задгробния живот, а техните роднините им изработват специални животни за езда - например коне - от краставици или патладжани, с които да се придвижат. Пръчиците за хранене играят ролята на крака. Изпращането също се характеризира с огън - пламъци осветяват планините, а фенери - реките. 

Тайван - погребения със стриптийз

В Тайван близките на починалите наемат превозно средство с ремарке, което е украсено с цветя и светлини. На него оскъдно облечени жени танцуват на фона на поп музика. 

Този странен ритуал датира от 1970-те години. Навремето представителите на тайванския подземен свят решават да направят бизнес от погребенията - те предлагат наемането на стриптийзьорки за церемонията. Това привличало повече опечалени, а и се харесвало на боговете. Освен това танцьорките били подарък за мъртвите, които обичали да се забавляват приживе. И докато в големите градове на тези ремаркета се гледа по-скоро като на неморална практика, в селските райони, където обикновено няма почти никакви забавления, те продължават да са широко разпространени. 

В Мексико - Día de los muertos

По улиците танцуват усмихнати скелети, в пекарните се продава "хляб на мъртвите" във формата на кости, а витрините на магазините са украсени с черепи от блестяща глазура: в Деня на мъртвите, Día de los muertos, мексиканците празнуват смъртта с весел и цветен спектакъл. Вярва се, че по този повод починалите се събуждат от вечния си сън и посещават близките си. Затова семействата подготвят богато украсени олтари за мъртвите с подаръци, снимка на починалия и жълто-оранжеви студентски цветя. Техният ярък цвят има за цел да покаже на мъртвите пътя към дома от гробището. 

В много региони на Мексико се провеждат пъстри шествия по случай Día de los Muertos. Фестивалът продължава от 31 октомври до 2 ноември. В последния ден живите се събират на пикник върху украсените гробове на своите починали роднини. Сервират се текила и пури, танцува се и се пее.

Всичко това няма нищо общо с Хелоуин, както много хора си мислят. В Мексико открай време интензивно се занимават с въпроса за смъртта и задгробния живот. Още маите и ацтеките са вярвали, че смъртта е началото на нов живот в паралелен свят.

През 2008 година ЮНЕСКО обявява Деня на мъртвите за нематериално световно културно наследство.

В България - помени и задушница

В Германия и България  - както и в повечето страни по света - подобни фестивали няма. Починалите се погребват в ковчег или в урна, близките държат прочувствени речи, а в гроба се хвърлят цветя за сбогуване. След това хората често се събират на парче сладкиш и кафе, или пък в ресторант да похапнат заедно. В България паметта на починалите се почита на помените и на задушниците - например на Архангелова задушница. Хората отиват на гроба на покойника, поставят там цветя и свещи. 

Общото между всички ритуали по света: споменът за починалите присъства във всички култури - без значение по какъв начин се отдава почит.

***
Разгледайте и тази наша галерия от архива: