Тези дни Путин бе сериозно унижен. И стана ясно, че властта му няма тепърва да расте. Нещо повече: видя се, че тя вече се смалява. Ето знаците:
Реклама
Коментар от проф. Евгений Дайнов:
Проследих "срещата на диктаторите" в Самарканд тия дни - та се присетих…
Преди време, след като бях живял достатъчно на съответните места, за да ги разбера, написах книга за диктатурите в Узбекистан, Беларус и Русия. Докато я писах, си дадох сметка, че въпросните автократи - Каримов (Узбекистан), Лукашенко (Беларус) и Путин (Русия) - изобщо не мислят за себе си като за отломъци от миналото, осъдени да бъдат издухани от ветровете на историята. Напротив. Във всичките им действия още тогава прозираше убеждението, че не само ще оцелеят, но и ще могат да противостоят на демокрацията и на останалите "западни" влияния.
Тогава си зададох въпроса (има го и в книгата): След като тези (и подобните тям из света) са толкова уверени в себе си, способни ли са да направят някакъв диктаторски Интернационал, който сериозно да се заеме с демонтирането на световната демокрация? Поразрових се из техните дела и изказвания и разбрах, че не - не са способни.
Като хищници - плячкосват и се дебнат взаимно
Работата е там, че диктаторите не са политици. Ще рече: не са хора, които изчисляват ползи и загуби за народите си и на тази основа градят трайни съюзи. Те са като хищници. В тяхната природа е да плячкосват за себе си - и да се дебнат взаимно, без да си имат и грам доверие.
Открих и друго. Диктаторите се мразят помежду си. Ислам Каримов например, на власт в Узбекистан още от 1989 година, периодично съобщаваше на вътрешния си кръг, че Александър Лукашенко (на власт в Беларус едва от 1994 година) го излага. Съобщаваше, че тъй като Лукашенко не прави нещата по правилния начин (както ги прави Каримов), режимът на Лукашенко излага неговия (на Каримов) режим. Лукашенко на свой ред мразеше Путин, тъй като през 1990-те години бе изработил една изключително сложна схема, според която през 2000 година президент на Русия трябваше да стане той, Лукашенко, а не подполковник Путин. А Владимир Путин на свой ред, макар в сравнение с другите двама най-отскоро на автократската арена, ги презираше, гледайки на тях като на политически джуджета с претенции.
Путин лъже. Тези снимки го доказват:
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.
Снимка: Remko de Waal/ANP/picture alliance
12 снимки1 | 12
Дори само по тези причини беше ясно, че на срещата в Самарканд няма да се организира някакъв устойчив световен антидемократичен алианс, който да ни създаде сериозни проблеми. В Самарканд обаче видяхме и още една причина, поради която диктаторите не са способни да правят трайни съюзи помежду си.
Всеки диктатор, чиято власт видимо отслабва поради собствените му глупави политики, излага на опасност всички останали. Близо до ума на всеки поданик на някой диктатор е следният въпрос: "След като най-силният от тях, Владимир Путин, се оказа толкова видимо отслабен поради войната в Украйна, какво ми пречи да си представя, че и моят диктатор някой ден ще се окаже слаб?". А това е въпрос, който никой диктатор не иска да се задава на негова територия.
Диктаторите уважават силния, победоносния колега диктатор. Но не уважават бития диктатор. Защото със своята слабост той излага всички тях. Поставя въпроса за тяхната сила, на всеки един от тях.
Тази нагласа обяснява унизеното положение, в което Путин бе поставен от колегите си на срещата в Самарканд. На общата снимка той бе набутан в масовката, на нисък диван, докато Ердоган например седеше на висок стол на началническото място. После цяла поредица от дребни държавици с имена, завършващи на "-стан", накараха Путин да ги чака в приемната, докато те бяха "много заети". Китайският му колега така и не клъвна на всички вербални хватки, които Путин приложи, за да го провокира да каже нещо по повод войната в Украйна. А индийският премиер (който дори не е диктатор) направо съобщи на Путин, че сега не е време за войни - и на практика го инструктира да прекрати войната в Украйна в най-кратки срокове.
И тази поредица не спря, дни наред. Казахстан, доскоро най-проруският "-стан", демонстративно се сближи с Китай. А точно по време на срещата Азербайджан и Армения, както и Киргизстан и Таджикистан, отново се сбиха, като така демонстрираха неспособността на Русия да поддържа някакъв елементарен ред в бившите съветски републики.
Посланието към Путин: "Слаб си, излагаш ни"
Резултатите от срещата в Самарканд демонстрираха, че Путин няма никакви шансове да възстанови СССР, както обещаваше в началото на войната срещу Украйна. Ще рече: властта му няма тепърва да расте. Нещо повече. Видя се, че дори властта, с която той все още разполага, се е смалила до степен, която позволява и на най-слабата централноазиатска бивша съветска република да го унижава пред погледите на света.
Посланието към Путин е ясно: "Слаб си. А твоята слабост излага и нас, довчерашните ти най-близки съратници".
Остава да видим какво ще се случи в самата Русия, когато и там отекне посланието "слаб си".
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Вижте и това видео:
Разтърсващи кадри от едно освободено украинско село