Изявлението на руския президент за предстоящо разполагане на тактическо ядрено оръжие в Беларус само затвърди мнението, че Владимир Путин прилага агресивната тактика на Никита Хрушчов, което така и така е разпространеното в САЩ и Европа. По нареждане на някогашния съветски лидер навремето ядрено оръжие бе разположено извън пределите на СССР - още в края на 1950-те години в ГДР, а през 1962 и в Куба.

Сравненията с Хрушчов дразнят Кремъл

Президентът Путин не крие любовта си към историята и редовно дава оценки на личностите от миналото. Най-често критикува Ленин - че е създателят на "изкуствената Украйна", Хрушчов - заради решението да даде Крим на Украйна, както и Михаил Горбачов - за предаването на международните позиции, загубата на зоните на влияние извън пределите на страната и за разпада на СССР, довел до отделянето на Украйна от Русия. Сегашният руски президент вижда историческата си мисия в това да поправи досадните "грешки" на своите съветски предшественици, а първоначално хибридната война срещу Украйна, прераснала в пълномащабна, е част от този път.

На сравнения с Хрушчов, станали популярни на Запад от миналата година насам, в Кремъл реагират болезнено и даже агресивно. Но това не пречи на сегашното руско ръководство да следва курса на Никита Хрушчов и да жонглира активно с "ядрената бухалка".

Причините за този вид съмнителни манипулации не са се променили приницпно през изминалите десетилетия: това е политическата, икономическа и военна слабост на Москва, която продължава да отстъпва на ключовия си противник САЩ и се стреми да компенсира недостатъците и грешките си с неочаквани, предизвикателни и рисковани ходове.

Положението на Путин е много по-сложно от това на Хрушчов

Във времената на Никита Хрушчов СССР е призната супердържава, контролира част от Европа, провежда глобална политика и разполага със значително поле за маневри. А съветският лидер макар да прави фалове и да се слави със своята непредсказуемост, в крайна сметка демонстрира здрав разум и готовност за компромиси. Помнейки ужасите от Втората световна война, по време на Хрушчов в Кремъл се въздържат от необмислени празни заплахи. Самият Хрушчов се стреми да избегне войната в Европа, а разполагането на съветско ядрено оръжие в ГДР в контекста на берлинската криза до голяма степен е реакция на СССР на аналогичната стъпка на САЩ във ФРГ. В случая с Куба Москва се опитва да нанесе осезаем удар по престижа на Вашингтон.

Путин се намира в много по-сложна ситуация от тази на Хрушчов. Започвайки война в Европа и тръгвайки по пътя на военните престъпления, той до голяма степен изолира Русия, разполага с доста ограничени политически и икономически възможности и не може да се похвали с много сателити и съюзници. Затова е принуден да залага на "братския диктаторски режим" на амбициозния и своенравен Александър Лукашенко, на когото е отредена специална роля в настоящия "ядрен проект" на Кремъл.

Кремъл ще се ориентира по опита на СССР

В изявлението си за разполагането на ядрено оръжие в Беларус Путин изрично подчерта, че инициативата била на Лукашенко, а арсеналът макар да остава под контрола на Руската федерация, ще бъде обслужван от беларуски специалисти. Този сценарий предвижда откритост и тясно сътрудничество, а най-важното - доверие между партньорите и представлява един вид словесен реверанс към Лукашенко.

Реализацията на този сценарий обаче е слабо вероятна - руското ръководство най-вероятно ще се ориентира по опита на СССР: разполагайки ядрено оръжие на територията на страни съюзници, Москва или се е въздържала от привличането на местен персонал, или го е свеждала до минимум. По правило на политическото ръководство на въвлечените страни е била отреждана ролята на статист, а Кремъл както в епохата на Хрушчов, така и след него не е мислел да изпуска от ръцете си "ядрената бухалка".

Лукашенко - днешен Кастро и бъдещ Хонекер?

Още във втората половина на 1990-те години критиците на Лукашенко отбелязваха, че беларуският управник мечтае да смени Борис Елцин в Кремъл и да може да се разпорежда с руското ядрено оръжие. Ако Лукашенко е имал такива надежди, сега в определена степен се приближава към изпълнението им, но едва ли ще му се удаде да използва "ядрената бухалка" за собствените си интереси.

Фидел Кастро също не успява да постигне това - именно той настоява през 1962 година за разполагането на съветско ядрено оръжие на Острова на свободата. Карибската криза, по време на която светът се оказва на прага на Трета световна война, завършва в крайна сметка с компромис между Вашингтон и Москва, и съветското ядрено оръжие се връща в родината си. Всичко това обаче има фатални последствия за Никита Хрушчов - през 1964 година той е свален от поста, а неговият приемник Леонид Брежнев макар да действа по-внимателно, продължава да разполага ядрено оръжие в ГДР и в другите страни от Варшавския договор.

Подобно на Кастро през 1962 година, Лукашенко вижда в ядреното оръжие допълнителна гаранция за стабилността и сигурността на своя режим. Но бравурната реторика не може да скрие факта, че руското ядрено оръжие превръща Беларус в пешка в чужда и много опасна игра. Беларус фактически се оказва в ролята на ГДР, чието ръководство не проявява особен ентусиазъм по повод действията на "съветските другари". Нещо повече - през 1986-а година генералният секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия Ерих Хонекер нарича съветските ракети "адски неща" и споделя плахата си надежда, че извеждането на американските ракети от ФРГ ще позволи на СССР да изведе своите от ГДР.

Малко след това "адските неща" наистина напускат Германия: провалът на комунизма в Европа и краят на ГДР принуждават Москва де си прибере ядреното оръжие.

"Великата страна" се завръща?

За тогавашните млади съветски чекисти, а сега възрастни руски ръководители като Путин връщането на ядреното оръжие, както впрочем и извеждането на съветските войски от Източна Европа се превръща в горчив символ за гибелта на "червената импeрия". Това е травма, която те не могат да преодолеят и до днес.

Изпращайки сега руско ядрено оръжие в западна посока, те се стремят да уплашат страните от НАТО, да ги накарат да се откажат от поддръжката за Украйна и още повече да подчинят Беларус на Русия. За тях тази стъпка символизира връщането на "великата страна", която се опитва да вземе своеобразен реванш за 1991-а година и другите унижения от миналото.

От военно-стратегическа гледна точка разполагането на руско ядрено оръжие в Беларус най-вероятно няма да повлияе на архитектурата на сигурност в Европа и няма да накара НАТО да спре да подкрепя Украйна. Но то укрепва позициите на Лукашенко, още повече привързва Беларус към Русия и има голямо символично значение за реваншистите от Кремъл, окончателно поели по пътя на толкова нехаресвания от тях Никита Хрушчов.

 

***
Александър Фридман е историк, сътрудник на Хумболтовия университет в Берлин.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

***

Вижте и това: