Как работи единствената "клиника за аборти" в Полша
5 ноември 2025
До входната врата на сградата в центъра на Варшава личат тъмни петна, остатъци от розова боя, както и надписи с тебешир: „Внимание, маслена киселина!“. Така изглежда отвън първата в Полша „клиника за аборти“ AboТak. Наскоро неизвестни лица заляха входа ѝ с маслена киселина – вече за трети път. Розовата боя е останала от предишни атаки на противници на абортите. Активистите вече дори не успяват да преброят колко са били тези вандалски прояви.
„Те идват редовно, два-три пъти седмично”, разказва Юстина Виджинска, една от създателките на AboTak. Първата в Полша „клиника за аборти” отвори врати на 8 март 2025 г. и оттогава пред сградата не спират митингите – най-често шумни. „Те създават невъобразим шум със сирени, вувузели и барабани, за да ни прогонят от това място“, казва Виджинска.
Пропуск в закона срещу абортите
Полша има едно от най-строгите законодателства в областта на абортите в Европа. А през 2020 г. управляващата по това време партия „Право и справедливост“ (ПиС) допълнително затегна закона. Сега хирургическото прекъсване на бременността е възможно само ако то е следствие от изнасилване или има опасност за живота на майката. В резултат от това през 2021 г. в Полша, която има население от почти 40 милиона души, са били извършени едва 107 аборта. През 2024 г. техният брой е нараснал до 896.
В същото време жените в Полша имат законна възможност да прекъснат бременността чрез хапчета - т.нар. медикаментозен аборт, който обаче е възможен само в много ранен стадий от бременността. Но има важен нюанс: въпросните медикаменти жените трябва да осигурят сами. В противен случай помощта може да се третира като престъпление. Точно това се е случило и на Юстина Виджинска.
Заедно с други активистки през 2019 г. тя създава организацията Aborcja Bez Granic („Аборт без граници“ - АбГ), която помага на жени, желаещи да си закупят такива хапчета. Един ден на „горещата линия“ се обадила жена, представила се с името Аня, която заявила, че е жертва на домашно насилие и че е в 12-та седмица от бременността. Виджинска ѝ изпратила хапчетата по пощата, но те не стигнали до Аня, тъй като били прихванати от партньора ѝ, който се обърнал към полицията. За това Виджинска можела да получи до три години затвор, но все пак се отървала с 8 месеца общественополезен труд.
"Клиника за аборти", но ез лекари
„Клиника за аборти” AboTak е дъщерен проект на AбГ. Там няма хапчета, основната цел на това начинание е да информира жените как могат да се сдобият законно с медикаменти. Активистите помагат и на жените, които се нуждаят от аборт, да заминат в чужбина. Тези, които по някакви причини не могат да извършат медикаментозен аборт у дома, могат да го направят в AboTak. Процедурата се извършва на два етапа и в идеалния случай се прави под лекарски надзор. Но жените в Полша са лишени от такава възможност. Хапчетата предизвикват контракции на матката, което води до изхвърляне на плода: процесът е съпроводен с болки и обилно кървене. В „клиниката за аборти” жените могат да получат подкрепа, а също така има и изолирано помещение, предлагащо достатъчно комфорт.
Въпреки това за шестте месеца от съществуването на AboTak само 16 жени са се възползвали от тази възможност – при положение, че средно по 30 бременни на ден се информират на горещата линия за абортите. През 2025 г. организацията е помогнала на 38 508 жени да си поръчат хапчета, а около 1 000 жени са заминали за чужбина, за да прекъснат бременността си. Активистките смятат, че много хора се страхуват да идват в „клиниката” заради противниците на абортите.
Атаки със сирени, вувузели и светкавици
„Когато се опитваме да влезем или да излезем от сградата, ни преследват с вувузели, които издават оглушителен звук, достигащ до 120 децибела. Те могат да доведат и до загуба на слуха“, казва Юстина Виджинска. Тя сочи високата витрина, която наскоро се е сдобила с тежка кадифена завеса, която трябва да откаже протестиращите да снимат с телефони хората в помещението или да ги заслепяват със силна светлина.
Виктория Адамович, една от доброволките на AboTak, разказва на ДВ как с часове демонстрантите огласят площадката отпред със сирени и записи на детски плач. „На нашите съседи това им се отразява много зле“, казва тя. И активистите, и местните жители са се обърнали за помощ към полицията, но засега без резултат. При това улица Вейска, където се намира „клиниката“, е една от най-охраняваните улици в Полша - на две крачки от нея се намира сградата на Сейма и кабинета на полския президент. Полицията обяснява бездействието си с това, че митингите се провеждат на улицата, тоест на обществено място, а това е в компетенциите на градските власти. Кметството пък прехвърля отговорността на полицията.
„По същество полицията трябва да ни защитава, но тя се държи така, сякаш нас изобщо ни няма“, казва Виджинска. Полицията във Варшава така и не отговори на запитването на ДВ.
Протестиращите също са недоволни от полицията
Противниците на абортите, които се събират около AboTak, също са недоволни от работата на полицията. Една от организациите, която редовно организира митинги, е фондацията Ratuj Życie („Спаси живот“). Активистите ѝ твърдят, че се борят за „заченатите“ и „вече живи деца“, които искат да спасят от „ЛГБТИ пропагандата“. От фондацията обвиняват полицията, че действа пристрастно – подпомагала незаконни, според тях, контрадемонстрации, организирани от привърженици на абортите. На сайта на „Спаси живот“ пише, че феминистките използвали „вулгарни думи“, „крясъци“ и „сатанински символи“, за да прекъснат протестни прояви на противниците на абортите, а полицията бездействала.
"Всеки има право да изразява своето мнение"
Въпреки атаките, в AboTak не смятат да спират. „Ще продължим да си вършим работата, защото виждаме колко е ценно това“, казва Юстина Виджинска. В „клиниката“ идват тийнейджъри, които могат да направят тест за бременност, без да се страхуват от реакцията на родителите си, или да получат презервативи, ако не могат да си ги купят.
Активистката добавя, че в AboTak нямат нищо против демонстрациите на противниците на абортите. „Всеки има право да изразява мнението си. Но тези демонстрации не трябва да излагат на риск нашето здраве“, добавя тя.