На анексирания от Русия украински полуостров Крим масово се раздават призовки на кримски татари. Каква е ситуацията на татарите и имат ли те възможност да напуснат полуострова? ДВ разговаря с правозащитника Алим Алиев.
Реклама
Русия продължава "частичната мобилизация", която беше обявена на 21 септември. Според съобщения в медиите в ход е масово раздаване на призовки и на анексирания от Русия украински полуостров Крим. Ето какво казва в интервю пред ДВ правозащитникът и съосновател на неправителствената организация "Crimean-SOS" Алим Алиев.
Алим Алиев: След обявяването на "частична мобилизация" в Русия на полуостров Крим започнаха да се раздават призовки. Представители на руските окупационни власти идват по местата, които са компактно населени с кримски татари и масово раздават призовки. Раздават ги и в предприятия, по пазари и в организации, където работят предимно кримски татари. Идват дори в кримско-татарските училища при учителите мъже.
Смятам, че това е отмъщение срещу кримските татари за тяхната проукраинска позиция през последните години. Освен това подобни действия на Русия са военно престъпление по силата на член 51 от Женевската конвенция, според който окупаторът няма право да свиква хора от окупираните територии.
Разполагате ли с данни за това колко призовки вече са раздадени на кримските татари в Крим?
Алим Алиев: По мои оценки в Крим вече са раздадени над 2000 призовки. Но в момента никой не може да даде съвсем точни данни. Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че това се случва масово сред тази общност.
А откъде получавате информация за случващото се?
Алим Алиев: Това са данни както от украинското разузнаване, така и от доклади на кримско-татарски активисти в Крим. Освен това получавам много обаждания на хора от различни градове и села в Крим. Цялата тази информация се събира.
Как ще се използва тази информация?
Алим Алиев: Понастоящем във Варшава се провежда двуседмична конференция на ОССЕ за спазването на човешките права. Тази седмица ще докладвам там за военното престъпление на Руската федерация - мобилизацията в Крим. Тези данни се споделят също с украинските власти и международни институции. Можем да очакваме санкции срещу онези, които провеждат мобилизацията в Крим. Освен това правителствата на различни държави могат и трябва да оказват натиск върху Русия.
Назначените от Русия власти в Крим заявиха преди дни, че планът за военна повинност на полуострова е изпълнен. Как коментирате това?
Алим Алиев: Всички изявления на окупационните власти в Крим не трябва да се приемат за чиста монета, тъй като много често думите им не отговарят на действителността. Това, че са раздали призовки, не означава, че вече са набрали необходимите хора. Така че те могат да набират още хора или да обявят нова вълна на мобилизация.
Има ли как хората да откажат да бъдат мобилизирани? Например по религиозни причини?
Алим Алиев: На теория е възможно човек да откаже да бъде мобилизиран по религиозни или дори пацифистки причини, но на практика това не се случва. Затова хората се крият или бягат.
Сега възможно ли е да се напусне Крим?
Алим Алиев: Все още, да. Но това е възможно само по Кримския мост. На границата обаче мъжете ги задържат за разпит и ги питат: "Защо пътувате? Къде отивате? Как гледате на войната?". Най-голямата част от кримските татари се насочват към Грузия и Казахстан. Оказва се, че те са принудени отново да отидат там, където са били депортирани техните прадеди.
Имам много приятели и познати, които останаха в Крим през цялото това време. Но сега всички те напускат. В групата на Кримския координационен щаб в "Telegram", която има над 17 000 абонати, също има огромен брой молби за освобождаване от военна повинност. Сега обаче в руските медии вече се появи информация, че мъжете могат да бъдат освободени само с удостоверение от военните комисариати.
Имат ли възможност хората, които напускат Крим, да се преместят в част от страната, контролирана от украинските власти?
Алим Алиев: Всичко опира до пари. Полетът от Грузия и Казахстан е много скъп. Например самолетен билет от Актау (Казахстан) до Истанбул (Турция) струва повече от 20 000 гривни на човек. За повечето хора това е твърде скъпо. Затова е трудно да се стигне до неокупираната част на Украйна. Хората наемат жилища предимно в Грузия и Казахстан.
Какво може да се направи за онези, които са били мобилизирани против волята им?
Алим Алиев: Няма универсален отговор. Трябва да се разгледа всеки отделен случай. На места им се препоръчва да се предават, но и това е свързано с проблеми. Например украинските войски и окупаторите може да се намират далеч едни от други и между тях да има минно поле. Освен това в случай на бягство към украинските позиции може да се очаква изстрел в гърба от страна на руската армия.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Руснаците бягат: "Не искам да убивам и да умирам в Украйна"
Руснаците бягат. Към съседни държави и към Запада. Протести срещу мобилизацията на Путин има в редица градове. "Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна", казва Игор, избягал в Казахстан. Вижте снимки на ДВ:
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Путин обявява частична мобилизация
На 21 септември руският президент Путин обяви "частична мобилизация". Той обеща, че ще бъдат призовани само запасняци с определени военни специалности, които са служили в армията. По думите на министъра на отбраната Шойгу трябва да бъдат мобилизирани 300 000 души. Те ще бъдат изпратени на война в Украйна.
Снимка: Russian Presidential Press and Information Office/Russian Look/picture alliance
Протести срещу мобилизацията
В много градове в Русия започнаха протести срещу "могилизацията" (от руската дума "могила" - т.е. гроб), както бе наречено изпращането на руснаците на фронта в Украйна. В различни руски градове междувременно са задържани над 1000 души за участие в протестни демонстрации.
Снимка: Alexander Zemlianichenko/dpa/picture alliance
И в Дагестан са против мобилизацията
Дагестан е на първо място по брой на дадените жертви във войната на Русия срещу Украйна. Местните хора - предимно жени - се включиха активно в митинги срещу мобилизацията. В столицата Махачкала се стигна до масов бой с полицията, стълкновения имаше и в град Хасавюрт.
Снимка: Stringer/TASS/dpa/picture alliance
В Бурятия мобилизират особено много хора
След обявяването на мобилизацията се стигна до особено активно набиране на войници в Бурятия и Якутия. От Якутия се съобщава за непропорционално голям брой мобилизирани. В Бурятия, която е на второ място по брой на дадените жертви след Дагестан, връчват призовки дори нощем и прибират дори тези, които не подлежат на мобилизация. Много буряти бягат в Монголия.
Снимка: picture alliance/AP
"Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна!"
Руснаците, призовани на военна служба в съответствие с обявената мобилизация, ще заминат на фронта, където по данни на военните анализатори, Русия търпи неуспехи, понася големи загуби, изпитва дефицит на военна техника и на кадри. Тези, които не искат да воюват, са принудени да бягат от Русия. "Не искам да убивам и да бъда убит", казва пред ДВ Игор, който е избягал в Казахстан.
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Опашки на границата между Русия и Казахстан
Много от тези, които не искат да воюват в Украйна, заминават за съседен Казахстан. На границата има няколко контролно-пропускателни пункта. Руснаците нямат нужда от виза, за да влизат в Казахстан, поради което по всички гранични пункове се появиха опашки. От началото на мобилизацията за Казахстан са заминали почти 100 000 руснаци.
Снимка: DW
Бягство и към Грузия
Руснаците бягат от мобилизацията и в Грузия. На 26 септември колоната от автомобили, чакащи да преминат границата, бе с дължина 20 км. За момента ограничения за напускащите Русия официално не са въведени, но руските власти възнамеряват да инсталират на граничния пункт "Верхний Ларс" временен мобилизационен център.
Снимка: Olga Smolskaya/SNA/IMAGO
Бягство към Запада
Много от руснаците, които не искат да воюват, бягат от мобилизацията на Запад. До държавите от ЕС е трудно да се стигне заради наложените ограничения за влизане на руски граждани. Съседните на Русия балтийски държави, както и Полша, също поставят пречки пред влизането на руснаците. До ЕС засега все още може да се стигне през Финландия.
Снимка: STAFF/REUTERS
Изпращат в Украйна и неподготвените
От обявяването на мобилизацията насам постоянно се появяват съобщения за лошото материално-техническо снабдяване на армията. По данни на сайта "Медуза" мобилизираните руснаци се оплакват, че ги карат сами да си купуват спални чували и медикаменти, че им дават ръждясали оръжия, и че ги пращат на фронта, без да са изобщо подготвени за военна служба.
Снимка: AP/dpa/picture alliance
"Не взимайте повиквателната!"
"Не взимайте повиквателната!" Правозащитниците отправят този призив към хората, които подлежат на мобилизация. При това засегнат може да се окаже всеки, макар властите да говорят за "частична мобилизация". Президентът на Украйна Володимир Зеленски във видеообръщенията си призова руснаците да откажат да воюват в Украйна, а ако това е неизбежно, да се предадат в плен.
Снимка: Mikhail Metzel/dpa/Tass/picture alliance
Путин се надява да спечели войната
На Запад свързаха решението за мобилизацията в Русия с неуспехите на руските въоръжени сили във войната срещу Украйна. Обявявайки "частична мобилизация", която всъщност не е частична, президентът Путин се опитва да спечели войната, предполагат анализаторите.
Снимка: Sergei Malgavko/TASS/dpa/picture alliance
"Погребалната кампания" на Путин
Мнозина нарекоха обявената мобилизация "погребална кампания на Путин". По официални данни, от началото на агресията в Украйна Русия е загубила около 6000 военни. Тези цифри обаче будят съмнение. По данни на украинската страна и на много анализатори броят на загиналите руснаци стига до 150 000. На снимката: погребението на руския десантчик Владислав Разумов, загинал в Украйна през март.