На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.

Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.

След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.

За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.

Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.

В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.

Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.

Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.

През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.

С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.

Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.

Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.

Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.

Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.

Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.

Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.

От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.

Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.

Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.

Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.

В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.

Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.

Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.