1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как ще осъмне България на 10 юни: два варианта и половина

7 юни 2024

Как ще осъмне България след изборите на 9 юни? Има два варианта и половина, като единият е по-вероятен. Ето какво можем да очакваме. Коментар от Даниел Смилов:

Бойко Борисов; архивна снимкаСнимка: BGNES

Как ще осъмне България на 10 юни? Има два варианта и половина. Единият от тях е по-вероятен, ако гледаме последните прогнози на социолозите.

Вариант 1: обратно към 2017-2020 година

Ако ГЕРБ и ДПС получат мнозинство или са близко до него, този вариант ще е най-логичният. Това ще е всъщност България, управлявана от ГЕРБ и ДПС - ако се наложи, с помощта на присъдружни формации като ИТН. Нещата ще се върнат към статуквото от периода 2017-2020 г.:

- За по-бързо магистралите ще се строят без конкурси, като парите ще се дават предварително на фирмите, дори и без гаранции и разрешителни документи. И с това „ускорение“ много магистрали няма да се построят, но ще се налага да се поправят често;

- Бюджетната политика ще се върне към модела Дянков-Горанов. Сравнително пестеливи бюджети, които лесно се изпълняват и водят до големи излишъци в края на годината. Излишъците пак ще се раздават като коледни бонуси на подбрани фирми;

- В държавните поръчки случайна или чужда фирма няма да може изобщо да пробие. За сметка на това определени родни фирми ще си подновят абонамента за публични средства;

- Регулаторите ще се назначават по формулата 70-30 ГЕРБ-ДПС (или обратното). Може да има по някого от ИТН и „Възраждане“ за цвят;

- БНТ и БНР ще си останат със същите директори физически или поне духом;

- България ще продължи да подкрепя Украйна в рамките на подкрепата на ЕС и НАТО;

- Страната ще транзитира рекордни количества руски газ по „Турски поток“ (който незнайно защо ще настоява да нарича „Български“) и ще плаща милиони за неупотребен и ненужен газ по договора с „Боташ“. Този договор няма да се ревизира и няма да се търси отговорност за неговото подписване;

- Бойко Борисов ще продължи да твърди, че не иска да управлява с Делян Пеевски, без да е посочил едно-единствено разминаване между него и алтер-егото му по какъвто и да било (друг) въпрос;

- Делян Пеевски ще продължава да се държи като министър-председател;

- Списъкът „Магнитски“ ще бъде слят със списъка на лауреатите на орден „Стара планина“;

- Конституционните реформи ще останат на хартия или ще бъдат орязани от КС. Съдебната реформа няма да продължи с изработените промени в закона за съдебната власт и като цяло ще остане проформа;

- „Нотариуса“ и „Еврото“ ще се окажат дребни измамници, които не са имали достъп до високите нива в съд, прокуратура и изпълнителна власт. (А и без това нали са мъртви или изчезнали);

- Мистерията дали Васил Божков е дал милионите на Владислав Горанов или само ги е носил до кабинета му в МФ и си е излизал винаги с тях, ще се обвие в бръшлян и няма да се вижда (поне от медиите);

- Скандалите около Борисов… Какви скандали, няма такова нещо. Моля ви се!

- Атентатът срещу Гешев и честото присъствие на Сарафов в „Осемте джуджета“ ще си останат част от неразгаданите български потайности;

- За главен прокурор ще бъде избрана дясната ръка на Сарафов, който пък беше дясната ръка на Гешев;

- България ще започне отново да изостава от Румъния в догонването на средните нива за ЕС на БВП на глава от населението. (По този показател в периода 2009-2020 г. България изостана с около 19% от северната си съседка);

- За три години неравенството отново ще достигне 40% по коефициента GINI, измерван от Евростат. (В периода 2020-2023 г. GINI спадна от 40% до 37% за България);

- Еврозоната и сухопътният Шенген може и да се реализират, защото страната е набрала достатъчно инерция и по двете теми. Но начело с хора от списъка „Магнитски“ няма да е лесно да се постигнат и двете цели;

- Правителството ще владее всички медии и ще изглежда стабилно, но ще е много уязвимо от критики от ЕС и САЩ и най-вече от вътрешни протести.

Вариант 2: управление чрез взаимно блокиране между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ

Ако ПП-ДБ се представят по-добре от очакваното и заедно с ГЕРБ-СДС им стигат гласовете за мнозинство, те биха могли да се върнат към проекта за споразумение от последните дни на кабинета „Денков“: споделена отговорност, вето и възможност за взаимно блокиране при назначение на министри, магистрати, служби и регулатори. Този вариант е малко вероятен с оглед на прогнозите, но все пак от аналитична гледна точка си струва да се обсъди:

Д-р Даниел СмиловСнимка: BGNES

- Фискалната политика от последните три години ще се запази, което ще доведе и до по-голяма възможност за социални плащания и по-бърз икономически растеж. Цената за това няма да е нараснал дълг, който и сега е под 24% от БВП (забележително ниски нива в рамките на ЕС);

- В обществените поръчки може да се очакват известни пробиви на фирми, които не са близки до властта. Като цяло, бизнес средата би била по-конкурентна и по-благоприятна, отколкото във вариант 1;

- Неравенството би трябвало да продължи да спада при провеждането на същата фискална политика;

- Страната ще продължи да подкрепя Украйна с оръжие и в рамките на ЕС и НАТО;

- Има по-голяма вероятност договорът с „Боташ“ да се предоговори или поне да се търси отговорност за подписването му. България ще бъде и по-подготвена за евентуално спиране на транзита по „Турски поток“, което не е изключено с оглед на развитието на войната в Украйна;

- Опитите да се разследват аферите „Нотариуса“ и „Джуджетата“, включително ролята на висши магистрати в тях, ще продължат под натиск от ПП-ДБ. ГЕРБ и ДПС ще саботират тези опити с всички средства;

- Около избора на главен прокурор ще има голямо напрежение и съществува някаква (не малка) вероятност да не бъде избрана дясната ръка на Сарафов или някой друг по същата логика. Гаранции за голям прогрес по темата няма да има обаче - поради блокиращата роля на ГЕРБ-ДПС;

- Промените в съдебната власт и назначаването на регулаторите ще продължат мъчително бавно – отново блокиращата квота на ГЕРБ-ДПС ще се използва, за да се предотврати сериозна промяна в статуквото (което е в полза на двете партии);

- Около промени в службите ще има сериозни сблъсъци между ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС. Някакви половинчати реформи е вероятно да се случат все пак;

- Пеевски ще продължи да се държи като министър председател, но списъкът „Магнитски“ няма да прелее в списъка на ордена „Стара планина“;

- Скандалите на Борисов ще му тежат, макар че разследването им ще е мъчително протяжно;

- България ще наваксва по-бързо изоставането си по доходи и БВП на глава на населението спрямо средното за Европа. Ножицата спрямо Румъния ще се свие;

- Еврозоната и сухопътният Шенген ще имат реален шанс да се случат;

- Конституционните реформи ще получат шанс да бъдат развити в съответно законодателство;

- Правителството ще изглежда много нестабилно и противоречиво, но пък медийната среда ще е по-плуралистична;

- В опозиция ще останат президентът Радев, „Възраждане“ и БСП, което ще е опасна концентрация в русофилския сектор. (ДПС не може да е опозиция, когато ГЕРБ е в правителството по дефиниция).

Вариант 2 и половина: тотална изненада

Не е изключен и този вариант, макар че той е най-слабо вероятен. Може да се получи силно раздробен парламент с много нови играчи, в който ГЕРБ и ДПС ще са принудени да разчитат на гласове от партии като „Възраждане“, ИТН и дори нови формации, прескочили чудодейно бариерата. Ситуацията е волатилна и такъв тип развитие не може да се изключва. Този вариант ще се сведе до вариант 1 обаче - само с уговорката, че ще е далеч по-уязвим и нестабилен. Няма да е изненада и ако един такъв вариант стане извинение за нови парламентарни избори.

***

Кампанията все пак изигра своята роля и очерта възможностите за управление пред страната. Хората има между какво да избират и изборът им далеч не е безсмислен. Той не е в никакъв случай лесен и се свежда до: 1) попадане в ситуация, обещаваща стабилност, но пропита от тежки (корупционни и икономически) проблеми, които дърпат страната назад; или 2) трудно управление с взаимно блокиране между две сили, които имат съвсем различни идеи за борбата с корупцията и установяването на правовата държава. Този избор нито е предопределен, нито е приключил с обявяването на прогнозните резултати. В крайна сметка нидерландците пренебрегнаха прогнозите и изглежда не направиха антиислямската и популистка партия на Вилдерс първа на изборите за ЕП: зелените и левите ги изпревариха. Подобни „чудеса“ може да се случат и в България – необходими са само малко здрав разум и гражданско чувство.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Вижте и това видео от протестите през 2020 година:

Те протестират за България - за бъдеще без корупция

02:52

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ