Кравите на Петер Хьой на датския остров Фюн дъвчат и преживят - допринасят за енергийния преход в Дания. Дядото на Хьой създава фермата през 30-те години на миналия век. Днес внукът печели не само от млякото на кравите, но и от техните изпражнения - продава ги на инсталация за биогаз.

"Сътрудничеството с инсталацията за биогаз започна преди около пет-седем години", казва животновъдът. "Инициативата дойде от фермерите тук в региона и от общината. Събрахме се и в крайна сметка много фермери пожелаха да участват в експлоатацията на съвместна инсталация."

По онова време е ясно, че си струва, тъй като през 2012-а година датското правителство взе решение да субсидира производството на биогаз. Затова веднъж седмично при Хьой пристига голяма цистерна. За няколко минути резервоарът се пълни с 38 000 литра суспензия, а така фермерът печели 6000 евро годишно. "Може да се каже, че инсталацията за биогаз е междинна станция между обора ми и склада ми за течен тор", обяснява Хьой. "Защото след това той се връща в резервоара ми."

Невероятните възможности на биогаза

Но преди това цистерната откарва товара си в инсталацията за биогаз: в резервоари, високи колкото небостъргачи, се преработват екскременти, тор, както и остатъци от храна. От екскрементите се отделят газове - особено метан. Операторите подават този газ директно към датската газова мрежа на място чрез собствен тръбопровод, обяснява Ларс Каперсен от "Nature Energy”: "Ние произвеждаме зелен газ в големи мащаби. Чрез тази инсталация можем да снабдяваме 20 000 домакинства с енергията, която произвеждаме от отпадъците."

Биогазът вече представлява 40 процента от общия пазар, а след десет години се предвижда да покрие цялото търсене на газ. Тази цел е част от амбициозния план за климата на Дания: До 2050-а година страната иска да стане неутрална по отношение на климата и напълно да се откаже от изкопаемите горива. 

"Необходимо е да се действа"

В университета в Одензе, третия по големина град в Дания, изследователи като Хенрик Венцел са оптимисти, че енергийният преход ще успее. "В Дания разчитаме на слънчевата и на вятърната енергия. Но как да произвеждаме електроенергия, когато не грее слънце и няма вятър? Отговорът: газови турбини, които работят с биогаз. Те са евтини и могат бързо да се включват и изключват."  

Междувременно цистерната се е завърнала във фермата на Петер Хьой. Този път доставя ферментиралата субстанция от инсталацията за биогаз, която земеделският производител може да използва за наторяване по неутрален за климата начин. След процеса в завода торът вече не съдържа въглероден диоксид.

Цикълът на биогаза има много предимства за фермера Хьой. "В бъдеще нашите продукти ще се оценяват по въздействието си върху климата. Затова е необходимо да действаме - не само заради природата, но и за да можем да продаваме продукти в бъдеще." Никоя държава не произвежда повече биогаз от Дания, казва Хьой с известна гордост. Така че другите страни има какво да научат от нея.