Референдумът, проведен преди 10 години, трябваше да се превърне в историческа победа за Шотландия – на него шотландците трябваше да кажат дали страната да обяви независимост или да остане в Обединеното кралство. Привържениците на независимостта изтъкваха като аргумент това, че Шотландия не бива да се оставя да бъде водена за носа от британското правителство в Лондон. Те бяха убедени, че са достатъчно силни икономически, за да се справят сами. Противниците на идеята за независимост пък смятаха, че едно излизане от състава на Великобритания е свързано с големи рискове, така германската обществена медия АРД припомня какви бяха настроенията преди гласуването.

Облекчение в Уестминстър

Високата избирателна активност от 85% показа силния интерес на шотландците към темата. Резултатът беше обявен в ранните часове на 19 септември 2014 година: с мнозинство от 55% шотландците отхвърлиха идеята за независимост.

Изходът от гласуването беше посрещнат с огромно облекчение от британското правителство в Лондон. Тогавашният консервативен министър-председател Дейвид Камерън водеше кампания за оставане на шотландците в Обединеното кралство, но все пак беше обявил, че ще зачете всеки резултат.

В Единбург, от друга страна, първият министър Алекс Салмънд от Шотландската национална партия (ШНП), която беше двигател на референдума, подаде оставка: „Моето време свърши, но не и това на Шотландия. Кампанията продължава, мечтата никога няма да умре“, заяви той тогава.

На парламентарните избори в Обединеното кралство през 2015-а, тоест една година след референдума, ШНП победи убедително, като получи 56 от 59-те места, предвидени за Шотландия, и поиска от Лондон да делегира повече политическа власт на регионалното правителство в Единбург - например по въпроса за данъците и гаранциите за суверенитета на шотландския парламент, припомня АРД.

Кратък подем

Радостта от нарасналата политическа тежест обаче не продължи дълго, обяснява експертката по конституционно право Айлин МакХарг от университета в Дърам: „Решението за Брекзит на референдума от 2016 г. направи много трудно предаването на властта на регионалните правителства - например в Шотландия и Уелс.“ Оттогава насам те губят суверенитет. „Бързо централното правителство в Лондон ги върна в строя – включително и по икономически причини“, допълва тя, цитирана от германското издание.

Наследничката на Салмънд, която застана начело на ШНП, Никола Стърджън продължи да подхранва мечтата за независимост и прокара през Шотландския парламент идеята за провеждането на втори референдум за независимост. Но Уестминстър се противопостави, а шотландското правителство еднолично насрочи гласуването за 19 октомври 2023 година. Намеси се обаче Върховният съд, който постанови, че шотландският парламент няма правомощия да организира референдуми самостоятелно, припомня АРД. Това решение сложи край на движението за независимост – поне за момента. И засега изглежда, че повече референдуми по този въпрос няма да има.

Други времена, други приоритети

Политическият пейзаж в Шотландия се промени драматично през последните години. Разцветът на Шотландската национална партия приключи, тя беше отслабена както от финансови скандали, така и кадрови проблеми по върховете.

На британските парламентарни избори през май лейбъристите станаха най-силната партия в Шотландия. Въпреки че желанието за независимост все още е силно в Шотландия, експертката по конституционно право МакХарг смята, че то е загубило част от своята неотложност: „За хората, които го подкрепят, то вече не е такъв приоритет, какъвто беше“, казва тя.

Въпреки че около половината от шотландците продължават да се обявяват за независимост, в момента приоритет имат други въпроси – например последиците от Брекзит, от пандемията от коронавирус, както и високите разходи за живот, посочва още АРД.