Когато през август 2019 г. Сафет Демири искал да поднови регистрацията на служебния си автомобил, преживял неприятна изненада: „Вие въобще не сте в адресния регистър“, му казва общински чиновник в родния му град Медведжа в Южна Сърбия. „Направо онемях“, казва Демири пред ДВ. Бизнесменът пътува постоянно между родния си град в Сърбия, където има хотел и фирма за телекомуникации, и Виена, където работи като строителен предприемач. Но от лятото на 2019 вече няма адресна регистрация в Медведжа. И то против волята му. А неговите предци се заселват там преди повече от 200 години.

Демири така и не получил отговор на въпроса си как би могъл да продължи бизнеса си в Медведжа без адресна регистрация и без автомобили – затова му се наложило да вземе спешно решение: регистрирал колите на името на баща си, тъй като и до днес не са му възстановили регистрацията. Внесената по случая жалба в съда също не довела до нищо. Решението било – щом живее в чужбина, заличаването му от регистъра на населението е правомерно. „Под сурдинка ми казаха, че това е заповед отгоре“, разказва Демири пред ДВ. Сега той споделя съдбата на хиляди хора от населената предимно с албанци Прешевска долина в Южна Сърбия - все повече местни жители внезапно изчезват от адресния регистър.

Засегнати са почти само албанци

Причина за това е етническата принадлежност, казва изследователката Флора Ферати-Заксенмайер от университета в Гьотинген. Самата тя е от този регион и в рамките на проучване от 2023 г., поръчано от Института „Макс Планк“, попада случайно на феномена, който е факт от 2016 година. „Всеки втори албанец, с когото говорих, ми казваше – властите ни заличават от адресния регистър“, обяснява Ферати-Заксенмайер пред ДВ. В рамките на изследванията си тя установява, че всичко се извършва систематично.

Сръбските власти наричат това „деактивиране“: ако установят, че някой вече не живее на адреса, на който е регистриран, той бива заличаван от регистъра, казва Ферати. Но промените са много произволни – те обхващат и хора, които са във ваканция или на пътуване в чужбина. Възстановяване на регистрацията по правило не се получава. Заличаването има сериозни последствия за засегнатите, например що се отнася за услуги като издаване на паспорт или пък до здравното осигуряване.

Целта е да се намали албанското малцинство

Целта явно е да се намали числеността на албанското малцинство в Южна Сърбия. Проучването на института „Макс Планк“ доказва следното: „Докато в Прешевската долина от процеса са засегнати към десет процента от населението, в другите региони на Сърбия ако изобщо има такива случаи, те са много по-малко от един процент“, посочва Ферати-Заксенмайер.

Това е особено проблематично за албанците, които работят в Косово, казва Енвер Хазири, ръководител на Службата за албанците в Прешевската долина. Повечето от тях са били прогонени от родината си през юни 1999, когато, принудена от НАТО да се изтегли, сръбската армия изля гнева си върху албанското малцинство в Южна Сърбия. Прогонените тогава бяха приети в Косово, но така и не са регистрирани официално. Чрез „деактивирането“ те се оказват без гражданство, което още повече ги изтласква към периферията на обществото. „Те принципно са добре дошли, но не получават нито бежански статут, нито косовско гражданство“, казва Хазири. Едва правителството на Албин Курти направи опити да промени положението и да предостави на хората право на пребиваване.

Албанците в Южна Сърбия – едно маргинализирано малцинство

В свое изследване Хелзинкският комитет за човешки права определи „деактивирането“ на адресите като административна етническа чистка. В Прешевската долина живеят към 60 000 албанци и макар да са малцинство, а Сърбия да е подписала Конвенцията за малцинствата на Съвета на Европа, албанците биват системно маргинализирани, посочва Шаип Камбери, единственият албански политик, който е депутат в сръбския парламент. Като страна кандидатка за членство в ЕС Сърбия е поела ангажимент да подобри представителството на албанското малцинство в обществените институции.

„Деактивирането е само една от дискриминационните мерки“, казва Камбери. „Нас не ни интегрират в обществения живот, често на потенциалните чуждестранни инвеститори се пречи да влагат парите си при нас. Животът ни се затруднява и от това, че регионът все повече се милитаризира.“ Депутатът доказва това с карта, на която са обозначени 48-те сръбски военни бази по границата с Косово. Повечето са в Прешевската долина.

Сръбското правителство и сръбските власти не отричат, че има „деактивирания“, но отхвърлят обвиненията, че зад това се крие дискриминация на албанците в Сърбия. През декември 2023 година тогавашният министър на държавната администрация и местното самоуправление Александър Мартинович заяви пред сръбските медии, че „деактивирането“ на жителствата на хора от Буяновац, Прешево и Медведжа представлява съобразена със закона мярка и не е дискриминационно. Сръбското правителство така и не реагира на запитването на ДВ по темата.

Жалба пред Европейския съд

Междувременно Демири и други албанци са внесли жалби в Конституционния съд в Белград. Те предполагат, че ще получат отказ, поради което смятат да се обърнат  към Европейския съд по човешките права. Там жалбите им вероятно ще бъдат уважени, но е спорно дали това ще промени политиката на Сърбия към албанското малцинство.

***