1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ОбществоАвстрия

Как световната слава стана проблем за едно австрийско селце

12 септември 2023

Малко австрийско село с 800 жители е буквално прегазено от гигантски туристически поток. Славата на Халщат, станал романтична кулиса на филм в Нетфликс, му играе лоша шега - местните хора просто се чудят как да живеят.

Жена снима със смартфон гледка в Халщат
Снимка: JFK/EXPA/picturedesk.com/picture alliance

Когато говорим за „свръхтуризъм“, обикновено се сещаме за Венеция. Но едно малко селце в Австрия бие всички рекорди: броят на туристите, които се падат на човек от местното население, там е петдесетократно по-висок.

Още рано сутринта автобусите започват да изсипват тълпи с чужди посетители. Бързо се запълват и наличните 350 паркоместа за леки автомобили. Има дни в основния сезон, когато на ден пристигат по 10 000 туристи – основно азиатци, пише АРД в обширен репортаж от австрийското селце Халщат. За неговите 800 жители подобен приток от хора е истинско бедствие. 

Как става известен Халщат?

Туристи от Малайзия си правят селфита, а след това и обща снимка на фона на езерото. Един от групата обяснява на английски, че едва ли има човек в Азия, който да не желае да посети Халщат. Австрийското селце е на първо място в списъка с желаните туристически цели на много азиатци, допълва той.

Своята популярност Халщат дължи на един южнокорейски сериал в платформата Нетфликс. Много от сцените на филма "Spring Waltz" от 2006 година са заснети именно в австрийското селце с идиличното езеро. А след успеха на филма в Нетфликс много хора искат да видят това място и на живо. Допълнителна слава му носи фактът, че австрийското село е пресъздадено в миниатюра в Китай – заедно с езерото и пазара. А междувременно хиляди селфита от Халщат в социалните мрежи вдигат популярността му допълнително. И резултат е налице: туристите вече идват през цялата година, а не само през лятото.

"Крия се у дома, не се показвам навън“

За местните хора всичко това се превръща в проблем. На улиците са разлепени големи плакати със символи, призоваващи туристите да не говорят високо, да не пускат силно музика и т.н. А по някои балкони на местни хора висят надписи, които издават отчаяние: "Всичко за туристите, нищо за нас!".

Местна жителка, която се показва от жилището си за малко, се оплаква от шума – особено през лятото. А друг жител на селцето казва, че туристите са окупирали всички обществени места – от плажа до пазара. Стигало се е дори дотам местните да ходят на много отдалечен пазар в самия край на селото, само и само да избягат от тълпите с туристи, пише АРД.

Фридрих Идам от „Гражданска листа Халщат“ казва пред германското издание, че вижда само един изход от тази ситуация: „Единственото, което мога да направя, е да стоя затворен вкъщи, без да се показвам навън“.

Той и други загрижени жители на Халщат настояват да се въведе горна граница за прием на туристи. Само така е възможно да се завърне нормалният живот на хората от селото, уверяват те.

Туристическите такси пълнят общинските каси

Но туризмът има и друго лице: гостите харчат доста пари, когато се хранят в местните ресторанти, купуват сувенири от Халщат или плащат входни такси. Само местата за паркиране пълнят общинския бюджет с няколкостотин хиляди евро годишно. А таксата за ползване на тоалетна на пристана, откъдето тръгват туристическите лодки, докарва на общината милиони и местните на шега наричат този неочакван източник на приходи „милион от пишкане“.

В Халщат издигат дори огради, за да пречат на туристите да снимат на опасни места Снимка: Reinhard Hörmandinger/APA/AFP

В репортажа е цитиран и кметът Александър Шойц, според когото без приходите от туризма жителите на Халщат ще трябва да се лишат от много неща. "Нямаше да имаме следобедни занимания за децата от началното училище, целодневна детска градина, доставки на храна с автомобил за възрастните хора или евтините общински жилища – говорим за над 30 апартамента с цена от едно евро за квадратен метър. Нищо от това не би било възможно без туризма, ако трябва да съм честен“, казва той.

Друго предимство е това, че туризмът задържа младите хора в селото. Без туристите щеше да е по-трудно с работните места. А гостилничарят Томас Пилц добавя още един аспект към темата: „С население от едва 800 души щеше да ни е много трудно. Без туристите щяхме да сме едно забравено от Бога място – като в Дивия Запад“, добавя той.

Между любов и омраза към туристите

Дилемата на жителите на Халщат е ясна: те се нуждаят от туристите, но пък се оплакват от огромния им брой. Кметът също смята, че няколко хиляди посетители на ден са твърде много. Вече са предприети и ограничителни мерки. От няколко години в Халщат има система от слотове за големите автобуси. Само на тези, които имат предварителна резервация, се разрешава да паркират.

Вместо 90 автобуса на ден, както е било доскоро, сега се приемат два пъти по-малко. Проблем продължават да представляват обаче туристите с лични автомобили и микробуси. А след като се запълнят всички официални паркинги, те продължават да напират и стават дори агресивни към общинските служители.

Има ли решение проблемът?

Макар едни да виждат повече ползите от туристите, а други – негативите от масовия туризъм, всички са съгласни, че нещата не могат да продължават така. В момента се обсъжда дали да има горна граница за чуждите посетители и с какви други мерки може ефективно да бъде ограничен напливът от туристи. Кметът Шойц обяви, че ще поиска помощ от съседните общини и от държавата. От световната слава на Халщат ползи извличат всички. Затова и са необходими усилията на всички.

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ