"Жените обичат мъже, които ги бият". Te трябвало да го правят - "като каже нещо накриво жената, да може да ѝ плесне един шамар". На това "учи" своите последователи една жена. Да, правилно прочетохте. Жена. Името ѝ е Зорница Гюцова. Тя има канали във всички възможни социални мрежи - Фейсбук, Инстаграм, ТикТок, Ютюб, Телеграм, включително и в платформата Пейтриън, където хората могат да платят за "житейските ѝ уроци". 

Докато тя дава "полезни" съвети на мъжете, чe трябва да се отнасят с жените в живота си като с по-низши същества, в цяла България всеки ден някой удря жената до себе си. Защото "така трябва", за да "си знае" и защото …ами, защото може. Може, тъй като твърде малко хора приемат този акт за наистина недопустим, твърде малко хора надигат глас, когато видят и чуят, че някой използва насилие, за да "подчини" човека до себе си. 

Изкривeнo разбиране на свободата на словото

И тук идва най-големият проблем. "Как така човек? Това е жена, това не е партньор", обяснява Зорница Гюцова на мъжете, дошли да ѝ търсят съвет в затворената Телеграм група "Мъж на място". Най-прекият път до това да оправдаеш посегателството над тялото и достойнството на друг човек е да си твърдо убеден, че той не е толкова човек, колкото си и ти. Жената не е човек, не е партньор. Тя е жена. Това значи, че мъжът разполага със силата да прави каквото си поиска с нея. И докато хиляди мъже поздравяват Зорница за добрите съвети, бюлетинът на МВР през седмица ни съобщава за поредната убита от партньора си жена в България. 

Мнозина ще кажат, че в свят, в който всеки има достъп до интернет, не можем нищо да направим, когато хора като Гюцова искат да го използват, за да склоняват към насилие. Социалните мрежи обаче уж трябва да се съобразяват с правила, да свалят вредно съдържание, когато го докладваме. Докладването на страниците на тази жена не води до нищо - Фейсбук сваля едната, но ето, че вече има нова и то със закачливото представяне: "Зорница Гюцова с нова страница - дали ще свалят и нея?". 

В това време редица политици и обществени личности, в това число и Марк Зукърбърг, ни казват, че щом се борим за "свобода на словото", не бива да спираме никого да казва каквото си пожелае в интернет. Какво като от това може би съвсем буквално зависи човешки живот? Важното е никой да не ни спира да сме агресивни, да нагрубяваме, обиждаме и дискриминираме другите в интернет - това е наше лично право, крещят десетки хиляди гласове от всички екрани.

Това е недопустимо

Толерирането обаче не спира дотук. Преди няколко месеца Българската национална телевизия отделя близо 10 минути от ефирното си време, за да разкаже историята на Зорница Гюцова, която "помага на хората да открият истината". Националната телевизия, чийто бюджет идва от парите на българския данъкоплатец. Това е недопустимо и трябва да бъде заявено ясно и категорично. Защото тази жена "учи" българите на незачитане на човешкото достойнство, на това, че може да упражняват физическо насилие над човека, с когото са избрали да споделят живота си. Защото жената просто не е достатъчно човек, да не забравяме.

Като я хванеш за гушата, ще знае повече да не те "предизвиква", обяснява Зорница на последователите си. Същото впрочем важи и за децата, продължава тя. Уточнява, че има деца и тъкмо така процедира с тях. А който не е съгласен с нея, просто не знае как да си живее живота. 

Най-голямото и важно послание, което остава от всеки клип на Зорница, е едно - жената трябва да се страхува от мъжа до нея. Не, един човек не бива да се страхува от онзи, с когото е избрал да споделя живота си. Това не е любов. А благодарение на хора като Зорница Гюцова най-вероятно все повече хора ще живеят в страх, а не в подкрепа и любов. 

И докато на фон тази жена съветва последователите си как да насилват психически и физически половинките си, всеки следващ ден е черна хроника. Магдалена Русева е мъртва. Евгения Владимирова е мъртва. Десетки други жени, чиито имена не знаем, са мъртви. Защото е трябвало да се страхуват. Колко още ще търпим? 

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.