Когато през януари 2021 г. двайсетина активисти от Организацията за защита на българските граждани с мотики и гребла премахнаха тревата от плажа в парк Росенец - до лятната резиденция на Доган, отдолу се показа пясъкът. Но в регистрите теренът беше със статут на “земеделска територия”. Необходими бяха близо две години политически, институционални и съдебни битки, водени от партия “Да, България”, за да бъде тази земя официално отразена в кадастъра като крайбрежна плажна ивица. Тоест - изключителна държавна собственост, както е по Конституция.

Големите законни престъпления

Тази история е добра илюстрация към анализа, публикуван от инициатива “Зелени закони”, обединяваща известни природозащитници, според който анализ най-малко 26% от плажовете в България са в частни ръце. Как се е случило? Ами по начина, по който се случват големите престъпления в България - със закони. Първо, чрез едно допълнение към Закона за държавната собственост през 2005 г., дало определение що е крайбрежна плажна ивица и плаж, и действало до 2008 година, второ - чрез заменките, от които се възползваха тесен кръг политици, магистрати, бизнесмени и други личности, близки до управляващите.

За плажна ивица беше определена “част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели“. Тоест - ако не се ползва за възстановителни цели, не е плаж. Така МС и МРРБ започват да деактуват големи части от плажове, защото те не са имали такова предназначение, като по такъв начин ги включват в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава, описва технологията Тома Белев.

Продажби и заменки

“След 2005 г. крайбрежната плажна ивица, която не се ползва за „рекреация“, постепенно се приватизира – като земеделски земи и гори – и се урбанизира. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци“, започнала само три месеца сред приемането на закона”, се казва в анализа.

Няма нужда да заграждаш плаж или да го вземаш на концесия, когато можеш да си купиш нива или пасище край морето за смешни пари. А не е проблем, видно от бетономорието, общините да разрешат застрояване чрез общи и подробни устройствени планове, така както са го допуснали за 1026 декара от тези 26% плажове, които държавата е загубила.

Бетонираните сделки

“В продължение на 30 години се е случвала приватизацията на плажовете и на никой не му е правило впечатление, но ние няма да спрем да се борим срещу това. Депутатите на Зелено движение (част от “Демократична България” заедно с “Да, България” и ДСБ, б.авт.) ще се обърнат към министрите на туризма, на културата, на околната среда и водите и на регионалното развитие за други случаи, в които е нарушен чл. 18 на Конституцията”, заяви пред Дойче Веле Тома Белев.

Според чл. 18, ал. 1: “Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост”. Проучването на “Зелени закони” отбелязва, че три от общо 21 правителства през тези 30 години, са съдействали особено активно на процеса с плажовете - кабинетите Сакскобургготски, Станишев, Борисов.

Държавата може да промени нещата, но иска ли?

Държавата създава правилата за ползване и урбанизиране, но стига да поиска може да ги промени в полза на обществения интерес. Ще го направи ли? През януари в свой пост във Фейсбук природозащитникът и бивш депутат от “Продължаваме промяната” Александър Дунчев предложи “Закон за разтрогване на всички горски заменки - за да се приключи веднъж завинаги с тази най-голяма горска далавера за века.“

Аргументите му бяха, че в периода 2003 - 2009 година “ДПС, НДСВ и БСП раздават чрез заменки над 30 000 дка безценни гори на приближени „бизнесмени“, и то за жълти стотинки”. Европейската комисия ги обяви за непозволена държавна помощ през 2014 година.

Тома Белев вижда три варианта за връщане на “частните плажове”: прокуратурата да оспори решенията на МС, земеделското министерство и поземлените комисии; министърът на регионалното развитие да заведе иск пред съда за обявяване на нищожност на сделките; промяна в законодателството конкретно за тези сделки.

Нова промяна, но къде е мотиката

Прокуратурата едва ли ще се заеме, нито един регионален министър не е правил подобно нещо, а законотворците промениха наскоро Закона за Черноморското крайбрежие с мотива да защитят от бетон трите плажа за природосъобразен туризъм Карадере, Корал и Иракли. През декември парламентът одобри на първо четене проекта, който забранява строителство на 500 метра зад тези три плажа, внесен с подписите на Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС), Христо Иванов и Кирил Петков (ПП-ДБ) и Делян Пеевски (ДПС).

Но според “Зелени закони” законът ще позволява застрояване на имоти в охранителните зони* А и Б, докато няма действащ общ устройствен план, което ще е стимул за общините да бавят приемането му възможно най-дълго във времето. “В тази ситуация, т.е. без ОУП, са общините Царево, Приморско, Бургас (без самия град), Поморие, Несебър, Долни чифлик, Аврен, Аксаково и Каварна. Това означава, че законът ще поощрява застрояването на 2/3 от българския морски бряг”, посочват от инициативата в публично становище, изброяващо и други недостатъци, и настояват за оттеглянето му. Екоактивисти отбелязват пред сайта 3е-news.net, че в него липсва предизборното обещание на “Продължаваме промяната” да бъде забранено всякакво строителство на 100 метра от плажната ивица.

Преди 14 години министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обясни по bTV, че няма как да има плажове за бедни и богати в България, защото Конституцията го забранява. Но в България, както е известно, недосегаеми са политиците, не Конституцията. А плажовете не искат нови закони, а здрави мотики.

***

*Охранителни зони А и Б са регламентирани в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), чл. 10 и 11. Зона А обхваща крайбрежната плажна ивица, както и части от земеделските и горските територии, прилежащи на тази ивица, плажове, брегоукрепителни и други съоръжения с широчина 100 метра, измерена по хоризонтала, а зона Б е с широчина 2 км от границата на зона А. Тези зони обаче не включват съществуващи урбанизирани територии, чиито граници са определени с влязъл в сила подробен устройствен план, до влизане в сила на ЗУЧК.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***