Харков 2014 година. Противникови футболни фенове маршируват заедно през центъра на града със знамена, на които пише "Единна Украйна“, пускат бомбички и скандират злостни обиди срещу руския управник Путин. Ултрасите от противниковите агитки в този ден погребват враждите си, а това е исторически момент за фен-клубовете, който не остава единствен, припомня АРД.  

Насилието в очертаващата се война в Украйна слага край на насилието между враждуващите агитки, обяснява журналистът Инго Пец: "Страната беше в изключително трудна ситуация: анексирането на Крим, първите размирици, включително въоръжени сблъсъци. Виждаше се ясно, че няма никакъв смисъл да продължават футболните вражди“, добавя той пред германската обществена медия. Според журналиста феновете тогава са се обединили, за да подкрепят страната си в труден момент: "От една страна, хората сами се включиха в битката, в доброволчески батальони, а от друга - започнаха да създават мрежи в тяхна подкрепа“.

"Първо трябва да победим"

Олександър също се е присъединил към доброволчески батальон. Правил го е и преди това – по време на събитията на Майдана той е защитавал протестиращите от биячите на тогавашния украински президент. Истинското му име е друго, но тъй като 30-годишният мъж сега се сражава в редиците на украинската армия, предпочита да остане анонимен, уточнява АРД.

Олександър е част от ултрасите на „Динамо“ Киев. Слабият мъж с шарени татуировки вече не си спомня кога за последен път е гледал мач на стадиона. "В известен смисъл ми липсва футболът. Разбира се, че ми се иска да мога да върна всичко назад. Но, за съжаление, сега не му е времето да се занимаваме с нещата, които обичаме. Сега футболът е на заден план. Първо трябва да победим, футболът е след това", казва запалянкото пред АРД.

Поддръжници на бойците от "Азовстал

Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., на Олександър му хрумва идея: записват видеоклип, с който те призовават желаещите да се присъединят към бойните организации: "Това не е първият път, в който местните ултраси играят решаваща роля за съдбата на нашата страна. Призоваваме всички украински фенове да се изправят в защита на родината в този решаващ момент".

Олександър се присъединява към териториалната защита заедно с приятелите си ултраси от „Динамо“ Киев. Те участват в успешното отблъскване на руски части близо до столицата Киев, а след това са част от малка група войници, които са откарани с хеликоптер в обкръжения Мариупол.

Покрай футбола се е сдобил и с много приятели в полка „Азов“. Някои от тях били сред обкръжените от руски части бойци в едноименния стоманодобивен завод - без достатъчно боеприпаси. Четирима от другарите му, с които е бил в самолета на път към Мариупол, загинали, казва още Олександър пред АРД. Себе си той характеризира като националист.

"В руски плен“

Той също е трябвало да се предаде, след което е бил военнопленник цели 13 месеца. Изтезанията били поносими: "само няколко електрошока“, казва той иронично. Днес Олександър отново се сражава. Бие се рамо до рамо с други футболни ултраси - бивши съперници или политически опоненти. Преди десет години украинските футболни агитки се споразумяха да прекратят огъня и сложиха край на насилието помежду си. В общи линии това вътрешноукраинско примирие е в сила и днес, казва журналистът Инго Пец: "Това, което се случва сред футболните фенове, до голяма степен отразява обществено-политическите събития“, казва той пред АРД.

Турнирът все още не е приключил

А след войната? "Сега вниманието ни е насочено изцяло към войната, към победата. Без значение в кой клуб си, дали в Лвов или Запорожие, всички имаме една цел: да победим на фронтовата линия."

Само след няколко дни Олександър трябва да се завърне в бойната си част. И макар войната да е изтласкала футбола на заден план, той не се отказва да гледа мач на украинския национален отбор. Въпреки разочароващия старт на украинците, феновете не се отчайват. Турнирът все още не е приключил, добавя той пред АРД.