Когато решава да си намери жилище в покрайнините на индийската столица Ню Делхи, на 40-годишната Сутапа Сикдар ѝ се налага да отговоря на безброй въпроси за семейното ѝ положение и брачното ѝ минало. "На много места ми отказаха жилище, защото съм жена. Ако си неомъжена или разведена, собственикът на имота просто те отхвърля", казва жената.

Опитът на Сикдар не е нещо необичайно за Индия . ДВ разговаря с повече от половин дузина жени, които живеят сами в индийски градове - от големи градски центрове като Мумбай, Делхи, Ченай и Бангалор, до по-малки градове като Райпур.

Много от тях се натъкват на сериозни препятствия при наемането на жилище: сблъскват се с дискриминация или се натъкват на хазяи, които не искат несемейни наематели - особено пък жени. А тези, които все пак успяват да си намерят жилище, бързо осъзнават, че новите им съседи постоянно ги следят какво правят.

"Следят кога идвам и кога излизам"

30-годишната Сангита Раджан от крайбрежния град Ченай живее в споделен апартамент. Преди е живяла сама, но междувременно това е станало непосилна задача. "Навсякъде брокерите искат да знаят дали си омъжена, дали живееш с някого. Предполага се, че ако си неомъжена, начинът ти на живот е съмнителен, ходиш на партита, създаваш хаос", разказва индийката. Тя смята, че съседите ѝ постоянно я наблюдават внимателно. "Следят кога идвам и кога излизам", казва жената.

За 29-годишната Санджана предизвикателствата продължават и след като си е намерила жилище. "Самото намиране на апартамент не беше трудно. Истинското предизвикателство идва след това - да намериш начин как да се чувстваш сигурна психически и физически", казва младата жена от Райпур.

Само месец след като се нанесла в новото жилище, съседите започнали да се оплакват на хазяина ѝ, че била посещавана от много мъже вкъщи. "Освен това се гледа с лошо око на пушенето и консумацията на алкохол", добавя тя.

Санджана разказва как веднъж трябвало рано сутринта да отвори вратата, за да посрещне техник за някакъв ремонт. "Понеже беше много рано, бях още по нощница. По-късно съседката от долния етаж ми се обади, за да ми каже, че имала двама малки сина - и ме попита дали не се срамувам от дрехите, които нося."

След това хазяинът ѝ започнал да я разпитва за гостите ѝ, които остават да нощуват при нея, и я предупредил "да не прекрачва границата на приличието".

"Просто исках пространство, в което да живея и да се развивам"

Друга жена  споделя пред ДВ, че постоянните критики ѝ се отразяват много зле. "Най-лошото е, че те очернят. Ако една жена иска да живее сама, явно за тях това означава, че тя е прекалено смела или прекалено модерна", казва 32-годишната Айшвария Дуа от Делхи. Според нея това е вид ежедневно женомразство , с което се сблъскват жени като нея. То не винаги е шумно или насилствено, но е постоянно - и се усеща в погледите, в отношението, в покровителствените съвети.

"Всичко, което исках, е пространство, където да работя и да се развивам, а не да доказвам характера си на непознати", допълва жената.

Но има и изключения - жени, които не са се сблъсквали с такива предразсъдъци. 46-годишната самотна майка Инду Наир има като цяло положителен опит от живота без съпруг в различни индийски градове - най-вече благодарение на подкрепата, която получава както от съседите си, така и от родителите си, които я посещават редовно, за да ѝ помагат да се грижи за сина си. Фактът, че е работила като корпоративен мениджър, а сега има собствен бизнес, вероятно също ѝ е спечелил уважение, споделя тя пред ДВ. Но добре си спомня как веднъж един съсед я разпитвал за решението ѝ да напусне работата си, за да започне собствен бизнес. "Чувствах, че той ме осъжда за това", казва Наир.

"Има тревога от това, че жените стават по-силни и независими"

Малавика Раджкотия, индийска авторка и уважавана адвокатка по семейно право, казва, че неразбирането за независимостта на жените има корени в местната култура и е дълбоко свързано с пола. "Има някаква тревога от това, че жените стават по-силни и независими", посочва адвокатката. "Това е просто друга форма на контрол."

Раджкотия допълва, че съпротивата обикновено идва от мъжете, които са разтревожени от нарастващата финансова независимост на жените. Но тя не смята това за индийски феномен, а по-скоро за азиатски феномен.

Адвокатката поставя под съмнение убеждението, че семейният живот предлага така желаната сигурност и в тази връзка припомня за многото случаи на домашно насилие в индийски семейства . Макар да не отрича консервативната съпротива, тя все пак вярва, че настъпва промяна.

"Жените управляват живота си по-добре, спестяват по-добре, живеят по-добре, а това предизвиква недоволство. Защото някои мъже все още смятат, че това е ролята на мъжа - просто защото е мъж."

Раджкотия вярва, че още повече жени трябва да организират живота си независимо. "Това е чудесно нещо и обществото трябва да свиква с него", казва тя.

Вижте и това видео от архива ни: