В края на тридневното си посещение в Москва през март, от стълбите пред Кремъл Си Дзинпин каза нещо, което отекна в целия свят: "В момента се извършват промени, каквито не сме виждали от 100 години. И ние сме тези, които заедно движим тези промени."

Китайският лидер не само че не заклейми агресията на Путин в Украйна, както мнозина на Запад се надяваха, но и изглежда обяви и обща кауза - двамата с Путин ще прекроят света.

Когато Русия се превърна в близък съюзник

Не винаги обаче Москва и Пекин са били съмишленици. По време на Студената война те имаха идеологически и териториални спорове за разрешаване, а през 1969 г. дори се стигна до открит конфликт по границата. Но с края на Студената война пред тях се откриха нови възможности. "След събитията на площад Тянанмън през 1989 г. на Китай бяха наложени санкции. Русия стана единственият доставчик на модерни военни технологии за Пекин", казва Александър Габуев, директор на центъра "Карнеги" за Русия и Евразия.

От 1990-те години насам ползите от руския внос са огромни за китайската армия, потвърждава пенсионираният полковник Жу Бо. "Без помощта на Русия китайската армия вероятно нямаше да е това, което представлява днес", добавя той.

Когато Путин дойде на власт в Кремъл, той бързо се зае да надгражда отношенията и през 2001 г. подписа "Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество" с тогавашния китайски лидер Дзян Дзъмин.

Месеци по-късно Китай се присъедини към Световната търговска организация, което беше ключова стъпка по пътя към превръщането на страната в онзи икономически гигант, който е тя днес. "Русия разполага с много природни ресурси, но се нуждае от капитали и технологии. А Китай е точно обратното", припомня Габуев. Това прави тяхната дружба толкова силна.

Как агресията срещу Украйна приближи Путин още повече до Китай

Речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2007 година се превърна в повратна точка: тогава руският лидер остро разкритикува "еднополюсния свят, доминиран от САЩ", а година по-късно - на срещата на върха на НАТО в Букурещ - той предупреди, че разширяването на пакта до границите на Русия се разглежда от нея като пряка заплаха за сигурността.

Четири месеца по-късно Русия вече беше във война с Грузия. Тогава за първи път се прояви един фундаментален конфликт - между правото на самоопределение на съседните на Русия държави и убеждението на Путин, че техният избор представлява заплаха за Русия. С времето Украйна се превърна в неговата най-голяма обсесия. "Той вярва, че ако не контролира Украйна, Русия няма да е велика сила“, казва Габуев.

Така се стигна до анексирането на Крим през 2014 година и пълномащабната война срещу Украйна, която той започна 8 години по-късно. Ходове, които го натикаха още по-силно в прегръдката на Китай.

Амбициозните планове на Си Дзинпин

Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г. след период на невиждан растеж в Китай. Но Комунистическата партия беше подложена на натиск и разтърсвана от скандали. Си отговори на тези предизвикателства като потуши случаите на корупция по високите етажи на властта, засили репресиите и заложи на патриотизма с плана за "великото подмладяване на китайската нация". Той си постави редица амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати за 100-годишнината на комунистическата държава през 2049 година.

"Дотогава Китай трябва да е станал първа сила в света, поставяйки края на векове тотална доминация на Запада", казва Габуев. Резултатите от тези усилия на комунистическата партия вече са драматични - например задушаването на свободите в Хонконг, гигантския инфраструктурен проект за нов "Път на коприната" и растящата заплаха за превземане на Тайван, допълва експертът.

Съпротивата на САЩ, които виждат в Китай свой съперник в търговията, риск по отношение на технологиите и заплаха за сигурността, само допълнително втвърдява позицията на Пекин. В тази връзка Си Дзинпин заяви малко преди последната си визита в Москва през март тази година, че западните държави, водени от САЩ, прилагат всевъзможни мерки за обкръжаване и притискане на Китай.

Общата им мисия

Така пътищата, по които вървят Путин и Си, все повече се припокриват. Те водят към общата им мисия, за която китайският лидер намекна на стълбите пред Кремъл.

Двете сили редовно координират действията си в Съвета за сигурност на ООН и на други международни арени - независимо дали става дума за разширяването на БРИКС или на влиянието в Африка. Те си партнират също, когато става дума налагането на китайския юан като алтернатива на американския долар или за съвместните им усилия да променят дефинициите за демокрацията и човешки права в Съвета на ООН за правата на човека.

Това отразява скрития страх на управляващите в Москва и Пекин, че западните сили ги смятат за нелегитимни и че смяната на режима е крайната цел на САЩ. "Руската гледна точка е, че САЩ искат първо да сринат Русия, а след това да продължат с Китай", казва Габуев. "Това може и да не е вярно, но за съжаление именно то стои в основата на много от техните сметки, включително и за войната в Украйна", добавя експертът.

"В зората на Трета световна война"

Войната в Украйна сближава още повече двете страни, а предстоящото през октомври посещение на Путин в Пекин е поредното доказателство доказателство за това. Китай е най-важният поддръжник на Русия, като Пекин внимава да не преминава никакви червени линии, които могат да доведат до налагането на западни санкции на страната. Това показва, че все пак съществуват някакви граници в отношенията между двете държави - въпреки обратната декларация, направена от Путин и Си в навечерието на руската инвазия в Украйна. Ключово е, че това не е официален военен съюз от рода на НАТО.

За пенсионирания полковник от Китайската армия Жу Бо поведението на Китай е доказателство за отговорна позиция. "Ако Пекин беше предоставил военна помощ на Русия, тогава вероятно щяхме да сме в зората на Трета световна война, което е най-лошият кошмар", казва той.

Но има и други начини, по които Русия и Китай биха могли да координират по-тясно военните си действия. "Представете си, че Русия разшири войната в Украйна и в същия момент Китай реши да посегне на Тайван. Това ще постави САЩ в много тежка ситуация", казва Габуев.

Войната в Украйна ще е показателна за този съюз

Дори и да не се стигне до такъв сценарий, става все по-ясно, че Китай ще играе ключова роля във войната на Русия срещу Украйна. Основният въпрос на идните години е дали Украйна може под някаква форма да се присъедини към НАТО. Това би била победа за Украйна в нейната битка за самоопределение и сбъдване на точно този сценарий, срещу който Путин предупреди в Мюнхен през 2007 година.  

Знаците сочат, че Китай ще е против подобен развой. "Пекин не подкрепя разширяването на НАТО", казва Уанг Хуяо от китайския мозъчнен тръст Център за Китай и глобализацията. Постигането на мир ще бъде много по-лесно, ако Украйна не влезе в НАТО, подчертава той.

Засега Путин залага на продължителната война. "Той смята, че времето работи в негова полза", казва Габуев. И много разчита на това, че съвместната му кауза със Си Дзинпин ще се окаже по-устойчива от западната подкрепа за Украйна.