Преди 76 години, след опустошението на Втората световна война, френският външен министър Робер Шуман произнася реч, с която поставя основите на обединена Европа, в която икономическото сътрудничество води до мир и просперитет. Днес тези основи са поставени под вътрешен и външен натиск.

За да очертаят мечтата си за Европейския съюз, но и предизвикателствата пред него, поканихме Весела Чернева – заместник-директор на Европейския съвет за външна политика, експерта по сигурност Руслан Трад, кореспондентката на bTV в Париж и Брюксел Десислава Минчева, старши икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов и проф. Анна Кръстева – преподавателка по политически науки в Нов български университет и доктор хонорис кауза на Университета в Лил.

Какво за Вас е ЕС и как бихте описали състоянието на съюза днес?

Весела Чернева: ЕС е онова рядко наднационално обединение, в което отделните части правят повече от механичния им сбор. Особено в състояние на войни и постоянни кризи около нас няма друга по-добра гаранция за сигурността и стабилността на страна като България.

Все пак Съюзът не трябва да се идеализира - той е бавен в решенията, инертен, без ясно лидерство и все по-зависим от скоростта на най-бавните страни. Затова и все по-често ще наблюдаваме "коалиции на желаещите" в различни области.

Проект за мир и просперитет, но не чрез доминация 

Руслан Трад: За мен ЕС е най-амбициозният политически проект в историята и опит да се изгради мир и просперитет не чрез доминация, а чрез споделен суверенитет.

Днес съюзът се намира в момент на болезнено, но необходимо съзряване. Войната в Украйна, натискът от страна на Вашингтон и вътрешните разломи около върховенството на закона го принудиха да се изправи пред въпроси, които десетилетия наред е отлагал - особено относно собствената си сигурност и стратегическа автономия. ЕС не е в криза на разпад, а в труден период на трансформация. Разликата е съществена.

Десислава Минчева: ЕС е най-доброто място за живеене и дава изключителни възможности за социална защита, каквато не съществува никъде другаде. Съюзът може да решава мащабни проблеми, които далеч надхвърлят силите на която и да е било държава членка поотделно.

Състоянието на Съюза днес? Задъхано и зависимо от други международни играчи. Европейските договори не са правени за толкова много държави членки, които трудно постигат съгласие помежду си, а и опитват да наложат национални интереси, които съвсем не винаги отговарят на общия европейски интерес.

Адриан Николов: В основата е единният пазар – общото икономическо пространство, което премахва максимално много бариери пред търговията и бизнеса. На тази основа почива и съюзът на споделени фундаментални ценности – либерална демокрация, защита на фундаменталните права, свободен пазар, въпреки опитите на отделни лидери да поставят тези ценности под въпрос през последните години.

Днес ЕС е в период на преход заради променената геополитическа среда – нуждата да се грижи по-директно за отбраната си, да преформатира енергетиката си и да повиши конкурентоспособността на икономиката си налагат преосмисляне на много подходи, които доскоро изглеждаха очевидни.

Пространство на демокрация, предвидимост, сътрудничество

Проф. Анна Кръстева: В днешния свят на мултикризи, ерозия на демокрацията, подкопаване на мултилатерализма, отслабване на стратегически партньорства, ЕС остава най-стабилното пространство на демокрация, мир, предвидимост, сътрудничество, колективна отговорност. Европа е единственият континент, който не е забравил, че е родина на правата на човека. Дори когато ги маргинализира в някои политики, те остават основополагаща ценност.

Кои са ключовите думи за бъдещето на ЕС?

Весела Чернева: Роля - дали ще води или ще следва (и кого); полюс - дали ще се превърне в отделен гравитационен център в глобалната търговска политика въз основа на система от правила, на фона на агресивни други полюси; конкурентоспособност - дали ще удържи лидерското си място в световната икономика; единство - дали ще оцелее сред вътрешните трусове, причинени от евроскептични партии във властта.

Руслан Трад: Отбрана, индустриална политика, разширяване и легитимност. Ако след пет години ЕС има реална обща отбранителна способност, ако Украйна е на прага на членство и ако е намалял разривът между Брюксел и обикновения европеец, това ще е огромен успех. Ако не - популизмът ще продължи да изяжда ЕС отвътре.

Десислава Минчева: Енергийна независимост, отбранителна способност, колективна защита, отпадане на гласуването с единодушие.

Адриан Николов: Конкурентоспособността ще е ключова тема в непосредствено бъдеще, в контекста на отключване на неоползотворения потенциал на единния пазар. Другата дума ще е отбрана. Не по-малко ще се говори за енергетика, тъй като последните две кризи ясно демонстрираха колко пагубна за Европа е зависимостта от външни енергоизточници.

Проф. Анна Кръстева: Мир, мир и мир. Повече европейски версии на изкуствен интелект, служещ, а не доминиращ човека, климатична справедливост и граждански активизъм без граници.

Кои са най-големите успехи и грешки на ЕС днес?

Весела Чернева: Най-големият успех е възстановяването след кризите, които ни заливат една след друга, а също и единството по санкциите срещу Русия (това изобщо не изглеждаше като даденост само месеци преди началото на руската агресия). Най-голямата грешка е, че изчака Тръмп да реши войната в Украйна, вместо сам да се справи с това най-голямо предизвикателство пред европейската сигурност. 

ЕС успя да интегрира изключително разнопосочни интереси

Адриан Николов: ЕС среща трудности в управлението на кризи. Но до някаква степен е естествено последствие от тежката задача да интегрира изключително разнопосочните интереси и приоритети на все по-голям брой страни членки. Именно в това е и големият успех – в историята няма институция, която да е успяла да обедини толкова голям брой европейски държави и да ги канализира в преследване на обща цел.

Руслан Трад: Сред успехите бих откроил единния пазар, разширяването на Изток след 1989 г. и - в сферата на сигурността - безпрецедентната реакция след февруари 2022 г. с оръжия, санкции и финансова подкрепа за Украйна.

Енергийната зависимост от Русия беше стратегическа слепота, поддържана с години. В сферата на сигурността - изграждането на европейска отбранителна идентичност беше системно отлагано с аргумента, че НАТО е достатъчна структура. Оказа се, че не е, когато американският ангажимент стана условен. Мога да отчета и свиването на интересите на Европа в Близкия изток и Северна Африка, което е стратегическо късогледство и недоумявам стоенето встрани.

Десислава Минчева: Успехи: мобилизация за европейска независима отбрана, опит за излизане от енергийната зависимост, единство в ключови моменти на изпитание, като кризата около искането на Тръмп да вземе Гренландия. Най-голямата грешка е необходимостта от пълно единодушие за решения във външната политика.

България е във все по-централните кръгове на интеграция

Проф. Анна Кръстева: По отношение на България най-значителният успех е постъпателната интеграция във все по-централните кръгове на европейската интеграция – Шенген и еврото. България във всички кръгове на европейската интеграция за две десетилетия обезсили евроскептичните критики за еврочленство “втора ръка”.

Най-голямата грешка беше неписаната договорка на дългогодишния лидер Бойко Борисов с Брюксел: “Аз няма да съм Орбан, а вие няма да се взирате прекалено в системната корупция и завладяна държава.”

С какво България може да помогне за една по-силна Европа?

Весела Чернева: С погледа си на изток и на юг. Оттук светът изглежда по-различен, отколкото от Брюксел или Лисабон.

Адриан Николов: България може (и трябва) да се фокусира първо върху собствените си вътрешни проблеми – върховенството на закона, икономическата конвергенция, привличането на инвестиции, подобряването на уменията. Може да звучи парадоксално, но работата на европейските институции става по-лесна тогава, когато отделните страни членки успеят да сложат в ред вътрешните си работи.

Руслан Трад: България е на кръстопът между Балканите, Черно море и Близкия изток, и това е стратегически актив, който София не използва достатъчно. Страната може да допринесе с реална ангажираност в регионалната сигурност, с по-активна роля в разширяването към Западните Балкани и с това, което знае отлично: как изглежда руското влияние отвътре.

Десислава Минчева: България вече е напълно интегрирана държава членка и е време да забрави старите комплекси „ние сме малка страна“ и „нищо не зависи от нас“. Ние можем да бъдем многократно по-активни в решаването на общи европейски проблеми. България би изглеждала различно с ясно поведение в защита на правовата държава, а не само като пасивен нетен получател на европейски пари.

Проф. Анна Кръстева: Огромен принос на България за по-силна Европа и регионална стабилност би било да се превърне в ключов фактор и лидер на европейската интеграция на кандидат-членките от Западните Балкани. Имаше кратък период по време на българското ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, когато тази ключова задача беше издигната като приоритет. Ръководех по същото време регионален проект, пътувах интензивно в Западните Балкани и виждах висока оценка и ентусиазъм от подкрепата на България. За съжаление, този период беше кратък, но стратегически и визионерски би трябвало да се възобнови.

Каква е европейската Ви мечта?

Весела Чернева: Да не сме на дъното на всички класации и да можем да допринасяме за промените в ЕС - а те са неминуеми.

Адриан Николов: Искам да видя по-независима Европа, която не трябва да се съобразява с прищевките на диктатори.

Руслан Трад: Европа, която не се нуждае от външни гаранции, за да спи спокойно. Мечтая за ЕС, в който върховенството на закона не е предмет на преговори и в който един млад човек от Тирана, София или Киев гледа на европейския начин на живот като на нещо реално постижимо. Федерализмът е един от малкото сценарии пред ЕС, които предлагат сигурност и оцеляване на фона на геополитическите, геоикономическите и все по-видимите климатични трусове.

Демокрацията не е подарък

Десислава Минчева: Да сме с ясното съзнание, че демокрацията не е подарък и никой не ни я е обещал завинаги, но никога да не се окажем на ръба да я загубим! Мечтая да видя мащаб и визия за независима и смела Европа.

Проф. Анна Кръстева: За мен, родена в затворено комунистическо общество, Европа е и си остава най-високата политическа мечта, прекрасно фурмулирана от Е. Хусерл: "Европа не е географска реалност, а духовна същност, чиято интелектуална субстанция е философията, а политическа реализация — демокрацията".

Коя е най-голямата пречка пред това ЕС да говори с един глас във външнополитически план?

Весела Чернева: Разликите във възприятията за риск, в интересите и отдадеността на страните към европейския проект. Но най-директно влияние имат вътрешнополитическите проблеми, както ясно видяхме в случая с Унгария на Орбан.

Десислава Минчева: Мощната намеса на трети страни с дезинформация, която умело създава разцепление, битката на национални интереси, без никой да е готов за компромис, прокарването на чужди интереси в европейския дебат, липсата на категорични лидери с мащабни визии. 

Европа показа все пак, че понякога може да говори с един глас! И Доналд Тръмп поне за момента не притежава Гренландия. А Украйна продължава да получава животоспасяваща подкрепа от Съюза.

Коя реформа според Вас би подобрила икономиката на ЕС?

Отпадане на излишни регулации за бизнеса

Адриан Николов: Не става дума толкова за една реформа, колкото за промяна в подхода и начина на мислене – през последните години ЕС залитна силно към свръхрегулации и създаване на режими, които пречат на иновациите и свободната търговия и задушават пазара. Днес има ясен мандат за отпадане на излишните регулации и освобождаване на бизнеса от тежестта им, но това ще отнеме време и усилия. Няма две мнения обаче че дерегулацията е ключова за връщането на ЕС на челото на иновациите и научния прогрес, откъдето той бе изтласкан от други глобални сили.

Коя реформа според Вас би подобрила миграционната политика на ЕС?

Проф. Анна Кръстева: Необходимо е да се промени наратива върху миграцията, който през последните години все повече се свързва с кризи и цивилизационни заплахи. За целта трябва по-приоритетно място да заемат позитивните миграционни политики.

Коя е следващата конкретна стъпка, която ЕС трябва да направи, за да подобри отбраната си?

Руслан Трад: Конкретната следваща стъпка е изграждането на общ европейски пазар за отбранителна индустрия - реално премахване на бариерите, които карат всяка страна да купува предимно от национални производители или от американски компании. Реинструментализацията на ReArm Europe е добро начало, но парите трябва да стигнат до реална производствена мощ. Успоредно с това - бърза оперативна интеграция на националните армии, за да не сме само съвкупност от 27 отделни армии с несъвместимо оборудване. Без тези две неща разговорът за стратегическа автономия остава красива реторика.