Израел и Хамас предприеха важна стъпка по посока на примирие след две години война - планът от 20 точки, представен от американския президент Доналд Тръмп, беше приет по време на преговорите в египетския курорт Шарм ел Шейх. Късното включване на Турция в преговорния процес повдигна въпроси относно влиянието на Анкара върху постигането на сделката и това каква роля може да изиграе страната в прилагането ѝ.

От наблюдател до активен участник в преговорите

Войната в Газа беше приоритетна тема за турския президент Реджеп Ердоган в програмата му в рамките на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Първо той разговаря за това с американския президент Доналд Тръмп, с когото малко по-късно проведе и втора среща - този път в Белия дом. След нея Тръмп заяви, че е помолил Ердоган да направи нещо за него, но не уточни какво. Турският държавен глава по-късно разкри какво е искал от него Тръмп: да помогне в преговорите с ислямистите от Хамас, с които Турция поддържа отношения. Анкара открито подкрепя военизираната организация, която е класифицирана от ЕС, САЩ и други държави като терористична. Турският президент нарича палестинската групировка “движение за освобождение”.

На 3 октомври Тръмп и Ердоган са разговаряли по телефона - твърди се, че по искане на Белия дом. Медиите в САЩ съобщават, че Тръмп е поискал от Ердоган да убеди Хамас да се съгласи с предложената от него сделка за прекратяване на войната в ивицата Газа. След това бившият говорител на Ердоган и настоящ шехф на турското разузнаване Ибрахим Калън се присъедини към преговорите в Египет, на които присъства и американският специален пратеник Стив Уиткоф, както и зетят на Тръмп Джаред Къшнър.

Дотогава Турция не се е включвала активно в преговорите, водени от САЩ, Катар и Египет, нито пък в хуманитарната помощ за Газа. Според израелския Jerusalem Post по време на преговорите Турция е успяла да установи връзка с две от групите на Хамас, за които се смята, че държат заложниците. Преди тези групи не можеха да бъдат достигнати заради проблеми с комуникациите в Газа. След като беше обявен планът на администрацията на Тръмп, той официално благодари на Катар и Египет, които водят медиаторските усилия от самото начало. Благодари и на Турция.

Връзката на Турция с Хамас

Турция поддържа близки отношения с Хамас от години и представители на групировката са пътували до Турция многократно, включително и в последните две години. На 7 октомври 2023 г., когато Хамас извърши терористичен акт срещу Израел и 1200 души бяха убити, а други над 250 взети за заложници, се твърди, че политическият лидер на Хамас Исмаил Хания е бил в Истанбул. По-късно Хания беше убит от Израел, докато се намираше в иранската столица Техеран.

Хамас поддържа поне един офис в истанбулския квартал Башакшехир, където се среща с журналисти. Свързана с Хамас гражданска организация пък работи от квартал Фатих в Истанбул. Смята се също, че членове на семействата на членовете на Хамас живеят в турския мегаполис. Не е ясно дали някой от тях има турско гражданство.

Турски войски в Газа като част от примирието?

Ердоган потвърди, че Турция ще играе роля в международната част, която ще бъде сформирана във връзка с изпълнението на плана за мир на Тръмп. Израел също потвърди, че Турция ще помогне за поддържането на мира.

Според американски и израелски медии тази група ще включва 200 американски войници, както и военни от Турция, Египет и Катар. Американски източници твърдят, че войските от САЩ ще са разположени в Израел и няма да навлизат в Газа. Представител на турските власти заяви пред Ройтерс, че Анкара ще помага в откриването на тленните останки на израелските заложници, за които се смята, че са загинали, докато са били в плен на Хамас.

След падането на режима на Асад в Сирия Турция изпрати екипи на гражданската си защита да търсят задържани в затвора Седная и да идентифицират телата на непотърсените загинали.

Изпращането на турски войски в Газа изисква одобрение от парламента, което правителството ще получи без особени затруднения. На 10 октомври турският министър на отбраната заяви, че армията на страната има опит в мироопазващи мисии и е готова да поеме тази мисия. Няколко подробности остават неясни обаче - например кога ще се случи това и колко турски войници биха участвали в такава мисия. А една от най-големите пречки пред подобно развитие е вероятното нежелание на Израел да позволи турски войски да са разположени в региона. 

От архива на ДВ: