Какво мислят рускоговорящите в Германия за Путин и войната
Ралф Бозен | Марсел Фюрстенау
28 април 2023
Попитахме рускоговорящи в Германия кой според тях е виновен за войната в Украйна, как ще приключи тя и какво е мнението им за Путин. Ето резултатите от допитването на ДВ:
Реклама
Русия носи вината за войната в Украйна: такова е мнението на близо 40 процента от рускоговорящите в Германия. Това показва анкета, проведена от изследователския институт Dimap по поръчение на Дойче Веле.
В проучването са включени хора, чийто пръв език е руският и които са емигранти или деца на емигранти от бившите съветски републики. Няма точни данни за общия брой на тези хора в Германия. Проучване от 2020 година говори за около 3,5 милиона рускоговорящи във Федералната република.
Как се отразява войната на имиджа на Путин
Почти две трети от анкетираните споделят, че вече имат по-лошо мнение за Владимир Путин, отколкото преди началото на войната в Украйна. "И в личния, и в професионалния си живот общувам с хора, които са ужасени от руските престъпления", казва Едвин Варкентин от Музея на руско-германската културна история. "Хората, живеещи в Германия, имат достъп до източници на информация, които показват руските зверства и ги назовават с истинското им име. За разлика от Русия, където има само държавна пропаганда", казва още Варкентин и уточнява, че емигрантите от бившите съветски републики ясно разграничават между държавата Русия и личността Путин.
Анкетата на ДВ показва още, че близо 80 на сто са силно загрижени заради случващото се в Украйна. Вероятната причина за този висок дял е фактът, че един на всеки петима анкетирани има роднини или познати, които се сражават в тази война.
Украйна: да хванеш пушка за пръв път на фронта
04:14
Хората над 40-годишна възраст са по-силно загрижени от по-младите - включително поради факта, че по-възрастното поколение се идентифицира по-силно със страната, от която произхожда. Много от тези хора са родени, а някои и отраснали в бившия Съветски съюз. И все още поддържат контакт със свои близки и приятели, които живеят в Русия, Украйна или Казахстан. "Затова и отношението им към войната е по-емоционално", обяснява Варкентин.
Мир? Едва ли.
На въпроса дали биха участвали в демонстрация в подкрепа на Украйна, 17 процента от анкетираните отговарят утвърдително. Едва 9 на сто биха се включили в демонстрация в подкрепа на Русия, а ако демонстрацията е единствено в подкрепа на Путин, в нея биха участвали само 4% от запитаните. На другия полюс: цели 20 на сто от анкетираните биха отишли на протест срещу действията на руския президент.
Тези снимки обиколиха света
На 24 февруари 2022 украинците осъмнаха под ударите на руската армия. Русия започна пълномащабна война срещу Украйна. В нашата фотогалерия Ви показваме кадрите, които обиколиха света. Хронологията на една война.
Снимка: Bulent Kilic/AFP
Черен ден за милиони украинци
В ранните часове на 24 февруари 2022 много украинци бяха събудени от експлозии като тази в Киев. Руските части нападнаха военни обекти по протежението на цялата граница с Русия, Беларус и окупираните от 2014 година насам области, както и във вътрешността на страната. Украйна въведе военно положение. Още в самото начало бяха засегнати и граждански обекти, паднаха първите жертви.
Снимка: Ukrainian President s Office/Zuma/imago images
Когато паднат руските бомби
Руският президент Владимир Путин нарича нахлуването "специална военна операция". Той иска да завладее изцяло регионите Донецк и Луганск. Жителите на Маруипол се криха в продължение на седмици от бомбите в мазетата. Мнозина загинаха под руините, както при нападението срещу театъра, в който стотици хора бяха погребани живи.
Снимка: Nikolai Trishin/TASS/dpa/picture alliance
Милиони украинци станаха бежанци
Войната в Украйна предизвика огромна бежанска вълна в Европа - невиждана от Втората световна война насам. По данни на ООН до началото на февруари 2023 година над осем милиона украинци са потърсили убежище в Европа. Сред държавите от ЕС най-много бежанци прие Полша - над 1,5 милиона. Милиони украинци, най-вече от източната и от южната част на страната, се отправиха към други части на Украйна.
Снимка: Anatolii Stepanov/AFP
Жестокостите в Буча
Само след няколко седмици украинската армия успя да прогони руснаците от северните и североизточните райони на страната. Планът на нашествениците да обградят Киев се провали. При освобождаването на териториите се разкриха жестокостите на руските военни. Кадри на измъчвани и избити цивилни граждани в Буча край Киев обиколиха света. Властите съобщиха, че загиналите там са 461.
Снимка: Carol Guzy/ZUMA PRESS/dpa/picture alliance
Атаката срещу гарата в Краматорск
От Донбас почти ежедневно се съобщаваше за цивилни жертви. Още в началото властите призоваха населението да се изтегли в по-сигурни региони. Но руските ракети засягаха и тези, които вече бяха тръгнали на път. При атаката срещу гарата в Краматорск през април 2022 загинаха 61 души и над 120 бяха ранени. Хиляди искаха да се изнесат от града на сигурно място.
Заради руските въздушни нападения милиони хора се крият в бомбоубежища. Най-тежко е за живеещите близо до фронта в обсега на артилерията. Там хората масово заживяха в мазетата, но и в големите градове във вътрешността на страната само убежищата предлагаха защита от ракетите. В Киев (на снимката) и в Харков хората търсят спасение в станциите на метрото.
Снимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images
Окупацията на ядрената централа "Запорожие"
В първите седмици Русия окупира голяма част от Южна и Източна Украйна, както и области на север, особено край Киев. Ядрената централа "Запорожие" в южната част на страната оттогава насам е под руски контрол. Боевете засегнаха и самата централа. Международната агенция по атомна енергия изпрати експерти и поиска създаването на зона за сигурност.
Снимка: Str./AFP/Getty Images
Последният бастион в Мариупол: "Азовстал"
Руската армия обсади Мариупол за седмици и така попречи на снабдяването с муниции и храна. Металургичният комплекс "Азовстал" бе последният бастион на Украйна. В подземните му помещения се бяха укрили хиляди хора, включително цивилни граждани и бойци на "Азов". През май след продължителни атаки руснаците поеха контрола над завода. Над 2000 войници бяха пленени.
Снимка: Dmytro 'Orest' Kozatskyi/AFP
Символът на съпротивата
В първия ден на войната руснаците завладяха Змийския остров в Черно море. Записаният разговор с екипажа на руския кораб на украинците, които в него отказват да се предадат, стана вирален в интернет. През април - по техни данни - украинците са успели да потопят с ракета крайцера "Москва", след което през юни са прогонили руснаците от острова.
Снимка: Ukraine's border guard service/AFP
Точният брой на жертвите не е известен
Не е известно колко души са били убити до момента във войната. По данни на ООН има най-малко 7200 цивилни жертви и 12 000 ранени. Но броят им може да е и много по-висок. Броят на загиналите украински войници също не е известен. През декември 2022 година Михайло Подоляк, съветникът на украинския президент, спомена за "до 13 000". Независими данни няма.
Снимка: Raphael Lafargue/abaca/picture alliance
HIMARS - първото решаващо оръжие
Още от първите дни на войната се заговори за доставките на западно оръжие за Украйна, но в началото Киев получи съвсем малко. Предоставените от САЩ през юни артилерийски системи HIMARS бяха голямо подкрепление. Благодарение на тях украинската армия успя да прекъсне доставките на муници за руската артилерия, а и да подготви успешната си контраофанзива.
Снимка: James Lefty Larimer/US Army/Zuma Wire/IMAGO
Контраофанзивата и освобождаването на области
В началото на септември украинската армия проведе успешна контраофанзива в региона на Харков. Изненаданите руснаци се изтеглиха бързо, изоставяйки военно оборудване и муниции, както и доказателства за вероятни военни престъпления. В крайна сметка украинците успяха да освободят и Херсон. Жителите на града не скриха радостта си от пристигането на украинските части.
Снимка: Bulent Kilic/AFP/Getty Images
Експлозията на Кримския мост
В началото на октомври 2022 година силна експлозия прогърмя на моста към анексирания от Русия полуостров Крим. Построеният от Кремъл мост към полуострова бе частично разрушен. Русия заяви, че експлозията е предизвикана от камион, натоварен с експлозиви от Украйна. Киев не пое отговорността за взрива.
Снимка: AFP/Getty Images
Масирани нападения срещу енергийната система
Няколко дни след експлозията на Кримския мост Русия проведе първото мащабно ракетно нападение срещу енергийни съоръжения в цяла Украйна. Токът спря от Лвов до Харков. Оттам нататък този вид нападения станаха обичайни. Заради големите щети по електроцентралите и другата инфраструктура на почти всички украинци им се налага ежедневно да се сблъскват със спирания на тока, водата или отоплението.
Снимка: Genya Savilov/AFP/Getty Images
Войната и европейската интеграция
Ежедневните видеопослания на Володимир Зеленски, в които той информира за развитието на ситуацията, се сдобиха с милионна публика. Украинският президент успя да обедини не само украинците, но и целия западен свят за оказването на подкрепа за Украйна. Под негово ръководство европейската интеграция достигна ново ниво: Украйна е кандидатка за членство в ЕС.
Снимка: Kenzo Tribouillard/AFP
Украйна и танковете "Леопард 2"
Борбата на Украйна срещу руските агресори зависи и от помощите. Водена от САЩ група държави предостави хуманитарна, финансова и военна помощ на стойност милиарди долари. Доставката на тежко въоръжение бе обект на остри дискусии на Запад - поради опасения от реакцията на Русия. Но Украйна ще получи западни танкове - предимно "Леопард 2".
Снимка: Ina Fassbender/AFP/Getty Images
Бахмут - градът в развалини
В района на град Бахмут, в региона Донецк, се водят ожесточени боеве от месеци. След като през януари 2023 украинските части загубиха контрола над предградието Соледар, отбраната на Бахмут е силно затруднена. Германските тайни служби съобщиха през януари 2023 за загуби от украинска страна, възлизащи на трицифрени числа. Вероятно загубите на руснаите са още по-големи. Градът е целият в развалини.
Снимка: LIBKOS/AP/dpa/picture alliance
17 снимки1 | 17
Повечето анкетирани гледат със скептицизъм към бъдещето. Близо половината не очакват да настъпи мир, 11% предполагат, че войната ще завърши с победа на Русия, а 9 на сто смятат, че победител ще е Украйна. 18% от анкетираните очакват дипломатическо решение на конфликта.
Едвин Варкентин препоръчва на германската политика да се вгледа внимателно в резултатите от анкети като тази - защото те показват не само, че емигрантите от постсъветското пространство са разнородна група, но и че в по-голямата си част те са на страната на западния консенсус относно войната в Украйна.
Вижте и това видео:
Да гледаш смъртта в очите: в окопите и болниците на Бахмут