Денят на народните будители, отбелязван на първи ноември, е един от малкото големи празници в България, посветени на личности и дела, а не на дати и битки. На този ден почитаме онези редки моменти, в които един човек успява да събуди цяла общност. Възникнал в началото на ХХ век и възстановен в края на 90-те години, този ден ни дава повод да си спомним за просветителите и духовните водачи, които са оформили нашата национална идентичност и благодарение на които сме това, което сме днес.

Но докато имената на великите ни  възрожденци стоят в учебниците по история и български език, въпросът пред нас остава открит: как изглеждат будителите в днешно време? И има ли наистина будители сред нас?

Какво означава "будител" днес

Този въпрос няма еднозначен отговор. Всеки има свое определение, повлияно от възраст, опит, образование и ценности. За децата будител може да е учителят, който им показва как знанието отваря вратите към големия свят. За по-големите ученици будител може да е инфлуенсърът, който определя мнението им по важни за тях теми. За родителите ни, израснали в друго време, будители може да са героите, събудили ни от дългия сън на комунизма. А за най-възрастните сред нас будители може да са великите ни революционери, книжовници и борци за свобода от епохата на Възраждането.

В този смисъл не можем да посочим една-единствена дефиниция за понятието "будител". Но има едно общо мерило: будителството се познава по последствията от него. Будителството не се изразява в самоизтъкване - то е акт на пробуждане, на осъзнаване на личната отговорност и на замяна на пасивността с градивни действия.

И да, будители има и днес.

Съвременните будители

Истинските съвременни будители рядко се обявяват за такива или за наследници на възрожденския дух. По същество обаче те вършат същото - пробуждат хората, с които общуват, и оставят делата им да говорят сами за себе си. Често работят тихо и сами, без да се смятат за велики и без да търсят признание, но с постоянство, като усилията им неотклонно са насочени към осъществяването на реални позитивни промени в ежедневието на общността.

Представете си двойка, която подема квартална инициатива за събиране на капачки и я превръща впоследствие в своя мисия и национална кампания за закупуване на жизненоважна медицинска апаратура за стотици хиляди левове в подкрепа на работата на неонатологични отделения в цялата страна.

Или студентка, която започва да подарява книги на деца без родители и развива идеята си до разпознаваема инициатива, благодарение на която вдъхновява над 3000 души, които целогодишно подаряват не само книги, а образование и време на деца в нужда.

Или баща, който трансформира болката от загубата на своя син в инициатива за подкрепа на над 300 деца с двигателни и ментални затруднения, на които предоставя напълно безплатни водни занимания с терапевтична и рехабилитационна насоченост, доказано водещи до подобряване на състоянието на децата и качествена промяна в начина им на живот.

Или 19-годишен наш сънародник, който като доброволец се изправя срещу горски пожари и едва не среща смъртта, воден от желанието си да помогне и да насърчи и други да го направят.

Или пък писателка, която превръща родната литература и слово в любопитни пътешествия, чрез тях създава международен литературен фестивал в България и утвърждава българската литература като пълноценна част от световната. 

Има ги!

Въпреки често повтаряното оплакване, че "днес няма будители", истината е, че светът около нас предлага изобилие от примери за такива личности. И всички гореизброени са съвременни будители. Те са съвсем реални мъже и жени, които са част от разрастващия се отбор на съвременните будители. Просто те са по-по-тихи и по-скромни, по-трудно се забелязват, няма ги в учебниците, нито присъстват всекидневно в новините. Техният труд не ражда сензации, но поддържа обществото живо и пълноценно.

Днешните будители действат въпреки недоверието, апатията, понякога дори въпреки институциите, които би трябвало да ги подкрепят. Въпреки липсата на време, средства и внимание. И все пак успяват! Успяват да направят страната ни едно малко по-добро място. За всички.

Бавното, но важно пробуждане

В наши дни будителството няма едно лице и не се ограничава до хора на определена възраст или до представителите на определена професия. То е състояние на духа, което се проявява тогава, когато човек реши да не стои безучастен. И вместо да си затваря очите, избира да отваря очите на колкото може повече хора.

Може би именно в това се крие силата на будителството: във всекидневния избор да противодействие на безразличието - по един или друг начин. Защото будителството невинаги звучи величаво, но винаги оставя незаличима следа.

Будителите успяват да заразят околните, далеч отвъд пределите на своя малък балон с познати, роднини и приятели. Много кураж и енергия са нужни за подобен подвиг, особено в днешната не чак толкова дружелюбна медийна среда.

Така отново стигаме до въпроса, който поставих в началото: кой може да се смята за будител в съвременния свят? Може би всеки, който умее да запали у другите искрата да мислят, да създават, да вярват, че промяната има смисъл и че те могат да допринесат за нея. Това е най-ценният вид пробуждане - онова, което продължава и след като думите отшумят и светлините угаснат.

Всички ние имаме нужда от своите съвременни български будители. Нашата роля не е просто да ги поздравяваме веднъж в годината, а да ги търсим, да ги забелязваме и да ги подкрепяме, било с внимание, било с участие, било с време - с онова човешко съпричастие, което осмисля труда им. Нека те продължават да будят, а ние - да не допускаме да заспим отново!

                                                                 *  *  *

На 12-та церемония за определяне на Будител на годината 2025, организирана от БНР, най-голямото признание получи именно нашият автор Мартин Атанасов. Той бе отличен за проекта "Черна писта" - интерактивната карта, която съдържа най-опасните пътни участици в България според честотата на произшествията. Мартин реши да преотстъпи наградата си на всички млади активни хора на България. Честито!