Наричат го още празник на духовната светлина: от днес в продължение на 8 дни евреите празнуват Ханука. Празникът е посветен на освобождението от гръцко владичество.
Реклама
Някои наричат Ханука „еврейската Коледа". Но това е подвеждащо. Празникът няма нищо общо с раждането на Исус, а отбелязва освобождението от гръцко владичество, второто освещаване на Храма и последвалото чудо на светлината. В превод Ханука означава "повторно освещаване".
Чудото в Храма
По време на гръцкото владичество, в продължение на цели два века на евреите не им е било позволено да изповядват религията си - до повторното завладяване на Йерусалим през 164 г. преди Христос. Тогава в Храма се е намерил съд с масло - за запалване на светилника. Но то е стигало само за една нощ. В крайна сметка свещникът все пак горял осем дни, което е истинско чудо. Заради това Ханука продължава осем дни. През всеки един от тези осем дни след настъпването на тъмнината се запалва по една свещ.
Свещникът, т.нар. ханукия, е светилник за девет свещи – осем основни и деветата за тъй наречената „слуга" (на иврит: шамаш). С тази девета свещ се запалват останалите осем след благословията (брахот).
Палачинки и понички на трапезата
Датата на еврейския празник на светлината се определя от Луната. Той винаги започва на 25-ия ден от месец кислев, деветия месец в еврейския календар, поради което датата е променлива в Григорианския календар. Тази година Ханука започва вечерта на 7 декември и завършва на 15 декември.
По традиция за празника на светлината не се правят подаръци. С годините обаче Ханука се комерсиализира все повече, така че вече е прието да се раздават и подаръци, особено на децата. Ястията, които се сервират на трапезата, са приготвени в растителна мазнина, напомняща за ритуалното масло в Храма. Но без две от тях празникът не минава - картофените палачинки „латкес“ и поничките с пълнеж от сладко „суфганиот“.
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Рош а-Шана и другите еврейски празници
Днес се празнува еврейската нова година - Рош а-Шана. Какви други еврейски празници има и какво се почита на тях? Научете повече за тях от нашата снимкова галерия.
Снимка: David Silverman/Getty Images
Рош а-Шана - еврейската Нова година
По време на двудневния празник през септември всички хора трябва да се отвърнат от лошото и да правят добро, тъй като на Рош а Шана (началото на годината) трябва да се отчетат пред Бога. Звукът на шофарите (специални ритуални рогове) призовава вярващите към вътрешен размисъл - като преди 2000 години. Евреите нямат право да споменават Божието име, затова се говори за Всевишния.
Снимка: Abir Sultan/epa/dpa/picture alliance
Песах (Пасха): празникът на безквасния хляб
Пасха (Песах) е денят на възпоменанието на излизането на евреите от Египет. Ортодоксалните вярващи се кланят пред Стената на плача в Йерусалим. По време на осемдневния празник Песах не се яде нищо с квас - тъй като предците в бягството си са имали само безквасен хляб. Светските семейства по традиция се събират, а ортодоксалните дори изчистват всички кухненски съдове, за да остане храната кашерна.
Снимка: Uriel Sinai/Getty Images
Шавуот: празникът на първата реколта
Съгласно преданията на планината Синай Бог обявява пред еврейския народ десетте божи заповеди и така Шавуот е денят на "получаването на Тората". Освен това той е денят на първата реколта - когато първото зърно вече е узряло, както и някои плодове. По библейско време на този ден в Йерусалим се принасяли в жертва два пшенични хляба, направени от новата реколта.
Лаг Ба Омер: празникът на радостта след дните на траур
Седмиците между Пасха и Шавуот са време на траур. В тези дни евреите не бива нито да си подстригват косите, нито да празнуват сватби. Но на 33-я ден траурът приключва - настъпва празникът на радостта Лаг Ба Омер. В този ден се чества Шимон Бар Йохай, който по римско време тайно изучавал Тората в пещера. И до днес в негова чест през май се палят огньове.
Снимка: Lior Mizrahi/Getty Images
Йом Кипур: денят на изкуплението
В продължение на десет дни евреите се каят за греховете си. По време на церемонията "капарот" греховете се предават на кокошка или петел, а десетият ден е ден на строги пости. Не бива не само да се яде и да се пие, но и къпането е забранено на най-важния еврейски празник. Тъй като в този ден Господ произнася присъдата си за хората. Вярващите през целия ден се молят в синагогата.
Снимка: Menahem Kahana/AFP/Getty Images
Сукот: денят на колибите
Преди 3000 години израилтяните живеят в робство под властта на фараоните. Мойсей получава от Господ поръчението да ги отведе в Обетованата земя. Пътят през пустинята продължил 40 години, като пътьом евреите живеели в "сукот" - шатри. Затова напомня празникът на колибите - еврейският празник на реколтата. През есента след прибирането на реколтата от плодове и грозде вярващите влизат в колиби.
Снимка: Annette Riedl/dpa/picture alliance
Симхат Тора: празникът в чест на Тората
Сукот приключва с празника "Шемини Ацерет" и "Симхат Тора": първият бележи началото на зимата, вторият е празникът на радостта от Тората - еврейската Библия. Всички свитъци на Тората в синагогата се изваждат и се разнасят седем пъти из храма. Равинът танцува, а накрая се дава благословия.
Снимка: Hanan Isachar/picture alliance
Ханука: празникът на светлината
В продължение на два века под господството на гърците евреите нямали право да изповядват своята религия, но през 164-а година пр.н.е. си възвърнали Йерусалим. В храма имало каничка с масло за запалване на свещите. Маслото стигало само за една нощ, но в крайна сметка свещите горяли цели осем дни - истинско чудо. Затова на Ханука в продължение на осем се палят свещи в знак на благодарност.
Снимка: Ronen Zvulun/REUTERS
Ту би Шват: Новата година на овошките
Този януарски празник бележи края на дъждовния период - дотогава растенията могат да виреят спокойно. По традиция на Ту би Шват се ядат плодовете, които се отглеждат в Израел: грозде, орехи, смокини, фурми, маслини, нарове и зърнени култури. Междувременно в Израел този празник е и Ден на опазването на околната среда, в който хората в цялата страна засаждат разсад.
Снимка: Photoshot/picture-alliance
Пурим: празник на радостта и карнавал
Както пише в Тората, някога персийският министър Аман искал да унищожи всички евреи. Но Естер - еврейката, съпруга на краля, спасила своя народ. Когато равинът чете нейната история, при споменаването на мразещия евреите Аман се вдига шум с кречетала. Освен това Талмудът насърчава пиенето от радост след ритуала. Хората обикалят улиците, облечени в пъстри дрехи.
Снимка: Omer Messinger/ZUMAPRESS/picture alliance
Шабат: денят на седмичния покой
Шабат продължава от залез слънце в петък до събота вечерта. Работата е забранена, вярващите евреи посещават в този ден синагогата. На Шабат не бива да се пали огън, същото важи и за електрическата светлина или печката. Но празничната свещ в семеен кръг се пали още на предния делничен ден. За отделяне на празника и делника се произнася благословия.