1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво се крие зад политическия знак "Габриел"

15 май 2023

Лансирането на Мария Габриел е повече политически знак към опонентите – знак за "интимната връзка" на ГЕРБ с ЕС, отколкото прагматично решение. Защото тя едва ли е най-подготвеният управленец за една държава в криза.

Снимка: Oliver Hoslet/POOL/AFP/Getty Images

 

Протестите срещу ГЕРБ и главния прокурор през 2020 година и последвалата ги поява на нови анти-ГЕРБ субекти в парламента не просто извади партията на Борисов от управлението, но и я делегитимира като претендент за него. Тя виждаше шанс да си върне, поне донякъде, позициите единствено в коалиционен тип взаимодействие със собствените си противници. Да ги склони сами да отменят политическата ѝ карантина, за което те, естествено, не намираха основания.

Но колко може да продължи игра с карти, раздадени преди три години? Всеки неуспешен опит за редовно правителство авансираше ГЕРБ по простата логика – не ги искате, но без тях не можете. А по-сложната логика – за задкулисни заговори и машинации срещу партиите на промяната, тъкмо защото е сложна, не бе по вкуса на редовия избирател.

Знак към политическите опоненти

Така постепенно от избор на избор мобилизиращата мощ на анти-ГЕРБ говоренето започна да спада, а властовото самочувствие на ГЕРБ - да се вдига. И ето, че те вече не считат за нужно да се пазят от себе си с предложения за кабинети на партийно отдалечени кандидати като проф. Николай Габровски. Издигането на Мария Габриел, явно от позицията на новопридобитата им сила, трябва да изиграе ролята на повратна точка в отношенията им с ПП/ДБ. Хем да са избрали кандидат от собствените си редици, хем ПП/ДБ да го приемат, въпреки отказа им по принцип да подкрепят кабинет на ГЕРБ.

Не звучи особено реалистично, но и лансирането на Мария Габриел е повече политически знак към опонентите, отколкото прагматично решение (тя едва ли е най-подготвеният управленец, който в кризисна ситуация да поеме държавата с всичките ѝ местни особености). Знакът „Габриел“ от своя страна има по-конфронтационен и по-помирителен прочит.

Според по-конфронтационния прочит в избора на ГЕРБ се разпознава стремеж сами да придобият двата основни символни ресурса на ПП/ДБ, вместо да търсят начин за партньорство с коалицията. А за правителство да разчитат на другите партии в НС.

ГЕРБ искат да демонстрират близостта си с ЕС

На първо място такъв ресурс, разбира се, е прозападната ориентация (и съответно срещу режима на Путин, нахлул в Украйна). Тя е исторически присъща на ДБ, а ПП я заяви с демонстративното изгонване на 70 дипломати и служители от руското посолство и с негласното предоставяне на оръжие за Украйна. Докато на ГЕРБ все му се налагаше да я доказва в „поддържаща“ роля.

Сега обаче иска главната роля, като кани европейски министър за министър-председател – дава шанс на фигура, създала си авторитет в общностната политика, да влезе на ключово място в националната (друг въпрос е, че обикновено се минава по обратния път). Мария Габриел трябва да е знак за „интимна връзка“ на ГЕРБ с ЕС. А подразбиращият се въпрос към опонентите е: ако признавате институциите на ЕС, как няма да признаете политик, който те са признали?

Основната разделителна линия

Вторият голям капитал на ПП/ДБ е борбата срещу корупцията, която очертава най-горещата разделителна линия между тях и ГЕРБ и дълго време минаваше през съдбата на главния прокурор. За значителна част от обществото именно тази линия задава моралния план на българската политика, делението на „добри и лоши“. Мария Габриел, за да пренесе ГЕРБ от другата страна на линията, направи видимо добре подготвен, но повече от неочакван за публиката ход като се ангажира, щом стъпи в длъжност, веднага да поиска предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. А ДПС побързаха да се съгласят с нея, за да се озоват и те от страната на добрите. Така тя разклати устойчивата конструкция, според която ГЕРБ с вечния посредник ДПС пазят прокурора, за да може той да пази тях, а ДБ и ПП са тези, които му искат оставката и имат моралното право на това.

Нападките на главния прокурор, едва след като му беше поискана оставката, само потвърдиха валидността на тази конструкция. Но подразбиращият се въпрос към опонентите в случая би бил: кой ще свали прокурора по-важно ли е от свалянето му?

Голословно обещание?

И тук естествено възникват не едно и две съмнения: дали обещанието на Габриел не е голословно, защото не изпълнителната власт решава съдбата на прокурора; дали няма просто да бъде сменен с друга подобна фигура заради трансформация в невидимите зависимости; дали той не е жертван, за да се съхрани схемата; дали неясният атентат срещу него не е организиран като изпреварваща защита от искането на оставката му…

Във всички случаи обаче ходът на Мария Габриел ѝ създава алтернативен имидж на онзи, с който ГЕРБ се ползва от години. В посоката на такава, да я наречем, европейско-либерална алтернативност (срещу балканския мачизъм) работят и редица други нейни характеристики – като започнем от това, че е жена, както и от името ѝ Габриел (по съпруг, също свързан с европейските институции) и прибавим френското ѝ образование, правозащитните ѝ интереси, предразполагащата ѝ външност и маниери, диалогичността ѝ и готовността ѝ да отговаря на въпроси (призната с изненада и от Кирил Петков).

Помирителният прочит

Георги ЛозановСнимка: BGNES

Този алтернативен имидж на Мария Габриел (търсенето на ново партийно лице) прави сякаш възможен помирителния прочит на лансирането ѝ за министър-председател в настоящия момент. И то може да се приеме за знак, че ГЕРБ са решили да се променят, но сами и отвътре, а не с натиск от партиите на промяната отвън. И да влязат в стандартите на либералната демокрация, за чиято защита през 2020 година хората излязоха на улицата. Като заявката е промяната им да включи и промяна на лицата по върховете.

ПП/ДБ са тези, които трябва да изберат един от двата прочита на знака „Габриел“. В първия случай ще трябва да бранят символните си ресурси от ГЕРБ и да им отказват правото да се ползват от тях. Във втория случай ще трябва да търсят форми на дясна солидарност с партията на Борисов, като внимават те да не се окажат отдавна чаканата политическа индулгенция. Труден избор, но от него зависи не толкова какво ще се случи с ГЕРБ и ПП/ДБ, колкото с политическия алианс, отзивчив към Изтока, където засега влизат „Възраждане“, БСП и президентът. И който с кратка пауза фактически управлява страната през последните три години.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло. 

****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ