Какво точно се случи в Полша? Чия беше ракетата, която падна на полска земя, и как реагира НАТО? Ето най-важните въпроси и отговори.
Снимка: google maps/dpa/picture alliance
Реклама
По време на масивния руски въздушен обстрел срещу Украйна във вторник вечерта на полска територия падна ракета, която уби двама души.
Какво се знае досега за ракетното нападение?
По данни на полското външно министерство става дума за ракета руско производство S-300. Тя е паднала на територията на ферма в Пшеводов – село в най-източната част на страната, само на шест километра от границата с Украйна. Убити са двама полски граждани.
Кой е изстрелял ракетата?
Часове след нападението нямаше сигурни сведения по въпроса. В първото си изявление по случая полският президент Анджей Дуда заяви: "Знаем, че практически през целия ден е имало руски ракетни атаки срещу Украйна. Но засега нямаме категорични доказателства кой е изстрелял ракетата. Разследването продължава". В сряда по обяд обаче той заяви: "Няма доказателства за нападение от Русия, нито за целенасочена атака срещу Полша. Най-вероятно става дума за злощастен инцидент". Ракетата най-вероятно е била изстреляна от сукраинската ПВО, каза още Дуда.
Малко преди това и американският президент Джо Байдън обяви, че траекторията на ракетата показва, че е "малко вероятно“ тя да е била изстреляна от Русия. Това той заяви в сряда в рамките на Срещата на върха на Г-20. По данни на агенция ДПА, на една от кризисните срещи при закрити врата Байдън по-късно е съобщил, че снарядът навярно е бил зенитна ракета на украинската противовъздушна отбрана.
Какво се знае за ракетата?
Първите снимки от мястото, на което се е разбила ракетата, според експертите, говорят за това, че става дума за ракета от системата за противовъздушна отбрана S-300. Американският президент Байдън също е споменал точно този тип ракета. Системата S-300 е съветска разработка и в момента е съществен елемент от украинската противовъздушна отбрана. Само вчера (15.11) по данни от Киев Русия е изстреляла повече от 90 крилати ракети.
Как реагира Полша?
Страната от НАТО, която е разположена между Германия и Украйна, обяви повишена бойна готовност на въоръжените си сили. Освен това Варшава привика на обяснение руския посланик и алармира НАТО. В сряда по обяд полският премиер Матеуш Моравецки посочи, че най-вероятно не е нужно да бъде задействана процедура по член 4 от Договора на НАТО.
Какво урежда член 4 от Договора за НАТО?
Той предвижда консултации между държавите от НАТО, ако някоя от тях смята, че целостта на нейната територия, политическата независимост или собствената ѝ сигурност са застрашени. Не е задължително обаче да следва и конкретна реакция.
По данни на НАТО от създаването на Алианса през 1949 г. досега въпросният член е бил прилаган седем пъти - за последен път на 24 февруари, в деня на руската инвазия срещу Украйна. Тогава това стана по искане на 8 държави от НАТО, сред които и България.
Защо Полша не внася молба за започване на процедура по член 5?
Тъй катоняма доказателства, че ракетата е била целенасочено изстреляна срещу полското село. Член 5 предвижда, че държавите от НАТО гледат на всяко въоръжено нападение срещу една или повече страни членки на Алианса като на нападение срещу всички тях. Това води до задължение за оказване на военна помощ.
Член 5 е бил задействан досега само веднъж - след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ. В резултат на това Германия и други държави от НАТО се включиха във войната срещу талибаните и терористичната организация Ал Кайда в Афганистан.
Как реагираха партньорите на Полша от НАТО?
В сряда сутринта американският президент Байдън свика кризисно съвещание в рамките на Срещата на върха на Г-20 в Бали. Приета бе декларация, в която се казва: "Предлагаме на Полша пълната си подкрепа и съдействие за разследването на случая". Заявено беше и това, че Русия носи отговорност за "варварските атаки" срещу Украйна.
И Съветът на НАТО проведе кризисно съвещание в Брюксел. След него генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг обяви, че ракетата не е била изстреляна от Русия. "Вероятно украинска ракета е паднала погрешка в Полша", каза той и подчерта, че Украйна няма вина. Русия трябва да сложи край на тази безсмислена война, обяви още Столтенберг.
*****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.
