„Сирия ви приветства" - пише на табелка на границата с Ливан. Преминаването на границата минава безпрепятствено, след което по пътя към Дамаск наоколо се виждат изгорели бойни машини и един изоставен танк. Виждат се и захвърлени военни униформи.

Радост на централния площад в Дамаск

Обликът на Дамаск външно не се е променил за 14-те години война. Но те са измъчили сирийците, което се вижда по лицата им. С приближаването на площада на умаядите в центъра на града обаче хората стават все по-дружелюбни. Стотина души са се събрали там, за да празнуват падането на режима, управлявал страната повече от 50 години. Смехът се смесва с революционни песни, развяват се знамена.

„Вярвам в по-доброто бъдеще", казва млада сирийка, която си е нарисувала на бузата новото знаме на Сирия и възторжено развява още едно. „Най-накрая мога да мечтая за по-добро бъдеще", казва приятелката ѝ. Студентът Нур на свой ред заявява, че сега има огромна надежда за построяването на нова Сирия. „Сега ситуацията е много по-добра, отколкото очаквахме. Призоваваме новите власти да я запазят. Освен това те са длъжни да защитават малцинствата", посочва студентът.

Но той и неговите приятели изпитват едновременно с радостта и страх от бъдещето. „Все пак се надяваме, че новите управляващи няма да ни дадат повод да се страхуваме. Сега най-важното е интелектуалците и светски настроените сирийци също да вземат участие в създаването на нова Сирия и да не оставят всичко само на една партия."

Сара, млада жена, застанала наблизо, също изпитва смесени чувства във връзка с бъдещето. И при нея тревогата е комбинирана с надежда: „Днешната младеж осъзнава проблемите по-добре от тези, които започваха протестните акции срещу Асад през 2011 година." По нейните думи, сега има стремеж страната отново да стане дом за всички сирийци. Но на всички им е интересно и как ще действат държавните структури при новата власт.

„Като участници в движението за свобода ние подкрепяме новия премиер. Но и настояваме да се запазят всичките ни свободи. Аз например искам да мога да се изразявам като жена. Всеки сириец трябва да може да се изразява така, както смята за нужно." Много наблюдатели смятат новите власти за ислямистки, макар самите те тези дни да подчертават, че ще отчитат интересите на всички сирийци, включително на етническите и религиозните малцинства.

Скръб за жертвите

Край затвора Седная обстановката е съвсем различна. Стотици хора стоят около огромната сграда с надеждата да разпознаят телата на своите близки. Снимките на 35 намерени тела на загинали са окачени пред болницата. Роднините вкарват снимките в мобилните си телефони, за да ги сравнят със стари фотографии, надявайки се, че някои от изчезналите преди повече от десет години все още са живи.

Ум Ахмед е разпознала сред обезобразените тела в моргата сина си. „Навремето ми казаха - ще го убием и ще го изхвърлим на неизвестно място. Сега най-накрая намерих тялото му", казва жената със сълзи на очи. „Вече ще знам къде е гробът му и ще мога да го посещавам." Абу Нидал също плаче, гледайки снимките. Той търси сина си, който е бил на 18, когато са го арестували преди десет години. Абу Нидал иска да знае дали синът му е мъртъв.

Страх от отмъщение от страна на ислямистите

Много хора със знамената на нова Сирия са се събрали пред джамията на умаядите. Те носят и портрети на лидера на радикалната ислямистка групировка „Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) Ал Джолани.

В християнските квартали на Дамаск настроението е съвсем друго. И там цари радост във връзка с падането на режима на Асад и надежда, че в страната повече няма да има корупция. Но жителите на тези квартали са обезпокоени - разговаряйки шепнешком, те изразяват тревога по повод неопределеното бъдеще. Отново и отново се повдига въпросът за това, че в миналото ХТШ е била сирийското крило на терористичната организация „Ал Кайда", макар по-късно Ал Джолани да е скъсал с нея.

Промяната в позициите на лидера на групировката не убеждава много сирийци, особено представителите на различните малцинства. Въпреки всички уверения на новата власт, християнските църкви са препоръчали на своите миряни да не празнуват Коледа на обществени места. Мишел, който е собственик на компания за внос на медицинско оборудване, не отрича, че изпитва страх. Това е свързано и с обстоятелството, че негови роднини са воювали на страната на Асад. 

Младите въоръжени бойци от опозицията, които са се събрали около сграда, където по-рано се е намирало разузнаването на сирийските ВВС, също са изпълнени с надежда. В момента те охраняват входовете на сграда, за да опазят съхраняваните там документи, които в бъдеще предстои да бъдат обработени. Един от тях е Ахмед. Неговите роднини са били принудени да напуснат Дамаск през 2017 година. Сега, когато бойните действия са приключили, Ахмед би искал максимално скоро да сложи оръжието, да намери работа и да създаде семейство.

Адвокат: Методите на работа на новите власти будят опасения

И цивилните, и бойците се стремят към нов живот. За момента повечето от тях са загрижени най-вече от едно - да не се допусне някоя партия, независимо от идеологическата ѝ ориентация, да монополизира властта в страната. Адвокатът Анас Джудех разказва, че организира семинари и срещи за обсъждане на по-нататъшните действия. Според адвоката, методите на работа на новите власти в момента предизвикват опасения.

Затова е още по-важно да има ясен план за бъдещето на страната. В традиционните кръгове на опозицията има безпокойство от силната роля на Ал Джолани. Както пояснява адвокатът, той практически управлява страната, а стана и контактно лице за ръководителите на чуждите държави и правителства, без да има законни пълномощия за това.

Какво ще се случи със Сирия по-нататък? В най-лошия случай страната може да се развие като Иран след падането на шаха, опасява се правозащитничката Раджа Танжур. Но за разлика от Иран, сега в Сирия хората могат да излизат на улиците и да демонстрират, а те са готови да го направят, убедена е Танжур. Но ако екстремистките сили в страната вземат връх, единственият изход остава напускането ѝ, заключава активистката.

От архива на ДВ: