Какво се промени за Вас след участието Ви в правителството на Андрей Гюров?

Емил Дечев: Чувствам се обогатен от работата ми в МВР. Срещнах нови хора. Имаше изключително емоционални дни, които споделяхме заедно. Най-важният извод за мен е, че се убедих, че в МВР има достатъчно квалифицирани и почтени кадри и ако водещото ръководство им даде възможност да работят, те знаят как да си вършат работата.

Преди време излязохте с призив срещу конформизма. Кое Ви провокира? Има ли много конформисти в професионалните среди, в които се движехте?

Емил Дечев: Хората, които са свикнали да бъдат ръководители, не рядко изпитват някакъв страх, че ако се обградят с умни и способни специалисти, които не казват постоянно "да", "тъй вярно", "разбира се", "Вие винаги сте прав"…, те в един момент могат да заемат тяхното място. Ръководителите обаче предпочитат да се заобикалят с хора, които винаги са съгласни с тях. Така стигаме до конформизма. Защото става ясно, че ако искаш да правиш кариера, не трябва да спориш със силния на деня. Това действа парализиращо. Самите ръководители потъват в едно море от безкритичност. В полето на правото е абсолютно същото. Аз съм се нагледал в годините на колеги, които никога не са имали мнение за нищо. Тези колеги направиха кариера като ръководители.

Как ще коментирате едно разпространено схващане, че съдебното решение не е толкова важно, защото то често не се изпълнява.

Емил Дечев: Не е съвсем така. Важни са съдебните актове. Но има много голямо значение - особено при гражданските, административните, търговските дела - как изпълнява ролята си съдебният изпълнител, който трябва да събере глобата, да накара длъжника да си изпълни задължението. Ако това не се прави, и най-доброто съдебно решение ще остане като красиво юридическо пожелание. Проблемът при наказателните присъди е, че съдът постановява осъдителна присъда, но междувременно подсъдимият успява да избяга. Така се случи с Братя Галеви, с прокурорския син… Тук нещата опират до недостатъчно добра работа на други институции - МВР, Главна дирекция изпълнение на наказанията или Главна дирекция охрана, които са към Министерството на правосъдието. За съжаление има случаи, когато важни институции в държавата не бързат да се съобразяват със съдебните решения. Вижда се бездействие по сигналите на гражданите, тупане на топката, ослушване или откровено тъпчене на едно място, смачкване на делото само и само то да не приключи в разумен срок. И става така, че някои от основните заподозрени биват убити, други бягат извън граница и накрая обществото не получава справедливост. Ако досъдебното производство в случая с Нотариуса не беше толкова мудно, този човек можеше да е още жив. 

Понякога тези престъпни бездействия биват прикривани и благодарение на чадър от определени съдии. Проблемите са сложни и тяхното решаване, нека не се заблуждаваме, ще отнеме години.

Смятате ли, че високите заплати на магистратите са предпоставка за съобразяване със силните на деня? Какъв е балансът между възнагражденията и интегритета?

Емил Дечев: Нормално е заплатите на магистратите да са достатъчно високи, така че те да не мислят всеки ден "за насъщния". Това увеличение се случи около 2004-2005 година. Но в един момент се мина в другата крайност - това са може би най-високите заплати в публичния сектор. И една част от колегите сякаш започнаха да живеят в свой собствен свят. Като че ли се откъснаха от проблемите на обществото. А не бива да забравяме, че именно това общество чрез данъците осигурява нашите заплати. Аз познавам колеги, които сякаш съществуват в паралелна действителност, тотално изолирани от всекидневието на хората, неосъзнаващи какви са им проблемите. Това е опасно дори за самата работа на колегите. Един съдия трябва да познава истинския живот, за да може да си върши добре работата.

Възможно ли е чрез вътрешните си ресурси съсловието да контролира себе си?

Емил Дечев: Това трябва да стане посредством граждански контрол през ВСС. Той е бил предвиден чрез парламентарната квота. Единайсет души се излъчват от парламента във ВСС. Но за съжаление този замисъл в Конституцията много бързо се е изродил в обикновен партийно квотен контролиращ принцип на съдебната система. 

В контекста на темата за гражданския контрол, особено при обществено значими казуси, как се отнасяте към твърдението, че съдебното решение не се коментира? 

Емил Дечев: Това е абсолютна глупост. Естествено, че съдебните решения може да се коментират. Съдията по закон дължи обяснение. Присъдите се мотивират като се пишат и на хартия, и електронно и се прилагат към делото и всяка една от страните може да се запознае с мотивите на присъдата или съдебното решение. Но Вашият въпрос е с малко по-друг смисъл.

На обществото се дължи обяснение. То има право да знае. Гражданите - лекари, миньори, овчари, ядрени физици и т.н. може и да не разбират от право, но от техните данъци се формират заплатите на съдиите. Съдът не е институция, която живее сама за себе си. Тя трябва да дава справедливост, да урежда правни спорове.

Разбира се, не е работа на съдията да тръгне да обикаля телевизионни студия, за да се обяснява. За това има говорители към съдилищата. Те биха могли да обяснят на човешки език мотивите на едно решение. Когато това не се прави, има и гняв, и неразбиране на съдебните актове, макар те да са справедливи. И в обществото остава раздразнение, расте недоверието.

Такъв е случаят с трагедията в Петрохан и Околчица. Вие казахте преди време, че се е правило всичко възможно да не научите какво се е случило.

Емил Дечев: И досега не мога да кажа, че съм разбрал какво се е случило. Забележете, че и министърът след мен г-н Демерджиев не е дал пресконференция, на която да каже, че всичко му е станало ясно. Много пъти говорих по този въпрос. Продължава да има неразбиране в обществото, че монополът върху информацията за това какво действително се е случило е в българската прокуратура. Моят съвет към всички български граждани е следният: ако искате да разберете какво действително се е случило, питайте наблюдаващия прокурор по досъдебното производство, свързано с Петрохан и Околчица. Той държи цялата информация по случая. Без негово разрешение никой няма право да говори. Член 198 от НПК  е дал пълния монопол на наблюдаващия прокурор. За N-ти път ще повторя, че с този монопол беше злоупотребено от г-н Сарафов. Той реши да даде нещо като изявление, позволи си да говори с недомлъвки като "четете между редовете". Което е абсолютно недопустимо. Това е покана към развихряне на конспиративни теории. Освен това си позволи да задава водеща версия още преди да е ясно къде са останалите трима от групата.

Има ли институционална процедура, по която обществото да настоява за отговор от наблюдаващия прокурор? 

Емил Дечев: В момента няма механизъм, който да накара наблюдаващия прокурор да говори. Когато бях зам.-министър на правосъдието, бяхме подготвили голяма реформа на текстове в НПК: бяхме включили нови алинеи на чл. 198 от НПК, които даваха възможност да се огласи информация и по инициатива на пострадалия, и по инициатива на обвиняемия и неговия защитник, и по инициатива на медиите. Всичко това беше съсечено още на второ четене на законопроекта в правна комисия и после беше потвърдено в пленарна зала. Тогава се опитахме да разчупим тази закостеняла схема и монопол на прокуратурата, която дава възможност за много злоупотреби и то по важни случаи, един от които е този, който обсъждаме сега. 

Вашата дефиниция за интегритет?

Емил Дечев: Нека го наречем почтеност. Ако съдията е много добър в областта на правото и постановява и добри съдебни актове, но в същото време е циник и го показва публично, това няма да е добре за съда. По начало е много трудно да си добър съдия и да си голям циник, защото цинизмът ще се отрази и върху работата ти. Съдията трябва да е добър човек. Важно е. Ако не е добър човек, това ще повлияе на взимането на крайното решение. Съдиите трябва да си дават сметка, че са публични личности, особено в малките населени места.

Според съдия Владислава Цариградска българска версия на операция "Чисти ръце" е абсолютно необходима. Целта на такава извънредна мярка е институционално оздравяване и възстановяване на общественото доверие, без което всяка следваща стъпка за съдебна реформа рискува да остане формална и да стабилизира мафиотизираното управление на съдебната власт. Как се отнасяте към системата на реподбор?

Емил Дечев: Преди 3 години думичката "ветинг" почти не се използваше, а напоследък става все по-популярна. Това е процедура, при която съдии и прокурори, които са станали несменяеми, могат да бъдат махнати от системата с "реподбор". Тази идея като че ли набира все повече привърженици. Защо ли? Защото не си решаваме по друг начин проблемите. Много често сме виждали симулиране на реформа, ослушване, надежда, че бурята ще отмине и ще си караме както си знаем… И в един момент на все повече граждани започва да им писва, виждат, че само с промяна на закони системата няма да се реформира и ще трябва да се стигне и до отстраняване на определен кадри - както от прокуратурата, така и от следствието и от съда. Колкото повече се отлагат истинските реформи, толкова повече ще нарастват привържениците на процедурата на реподбор, при която съдии с по 10, 15, 20, 30-години стаж да бъдат махнати от системата и на тяхно място да бъдат назначени нови.
Големият проблем е кой ще бъде в комисията, която ще решава дали да отстраним Иванов, при това без да си вземе 20-те брутни заплати, и да оставим Петров. Кои ще бъдат членовете на тази комисия. А кой ще ги избира тях? 

Професионалната гилдия, която знае много добре кой е почтен и кой не е. Няма как съсловието да не припознае добрите магистрати.

Емил Дечев: Да, но това няма да бъде прието.

Защо според Вас приемането на закона за съдебната власт се бави толкова много? Особено като имаме предвид, че това беше централна тема в предизборната кампания на управляващата политическа сила.

Емил Дечев: По време на избори политическите формации, за да привлекат избиратели от различни сегменти, лансират разнопосочни послания. Когато избирателите чуят това, което ги вълнува, си казват: щом това им е приоритет, ще гласувам за тях. Но същевременно са пуснати 5-6 други послания, които са чути от други сегменти на обществото, които също са им повярвали. Казвам това по принцип. Разочарованието настъпва, когато се види, че приоритетът не е бил този, в който си повярвал, а е нещо друго. Показателно е кой ще е първият приет закон.

Давам пример от нашата история. Имаше една сила, която спечели изборите с обещание, че след определен брой дни много бързо ще се повиши жизненият стандарт на населението.

800 дни?

Емил Дечев: Да. 800. И се оказа, че първият закон, внесен за гласуване в НС, тогава беше законът за хазарта. Този закон също помага за увеличаване на жизнения стандарт, но на една много ограничена група от хора. 

Но да се върнем в днешния ден. Вероятно се отчита колко тежко може да бъде разочарованието, ако не се приемат подходящите промени в Закона за съдебната власт. Вероятно се осъзнава, че това може да доведе до отлив на избиратели. Възможно е вътре в самата победила коалиция да има различни групи, които помежду си не могат да се разберат какви точно да бъдат текстовете на бъдещия закон. От друга страна, ако това е било приоритет, то може би е трябвало текстовете да бъдат готови преди изборите и съответно, ако коалицията е от съмишленици, то те е трябвало да имат единомислие поне по този приоритет. Законът за съдебната власт е много важен.

Колкото по-бързо се приеме той, толкова по-бързо ще спре да кадрува настоящият състав на ВСС.

Защо е важно членовете на ВСС да запазят своя статут на действащи съдии, прокурори, следователи и по време на своя мандат?

Емил Дечев: Идеята е тези хора да не се откъсват от колегите си. Защото ние наблюдаваме точно това - получихме високо платени членове, които заради откъсването от ежедневния контакт с техните колеги, започнаха да живеят в свой собствен свят. Това е предпоставка за недобро разбиране на реалната работа, която се върши от магистратите. Такова капсулиране създава една откровена съдебно-магистратска номенклатура, отдалечена от живота на действащите съдии, прокурори и следователи. Мен ме шокира това, че част от членовете на ВСС продължават да съществуват като във времето на Ковид. Те са онлайн. От години са онлайн. Понякога стената зад съответния магистрат е чисто бяла и човек почва да гадае той дали говори от София, от Малдивите, от Сейшелите, от Латинска Америка, от Карибите, от Париж.

Да бъдеш съдия манталитет ли е? Вие защо избрахте тази професия?

Емил Дечев: Поради две основни причини. Първата е, че съдията чисто законодателно получава много голяма свобода. Ако председателят на моя съд поиска да реша делото по определен начин, който противоречи на моите убеждения и ми нареди да го направя, той на практика ще извърши престъпление. Втората причина е, че темата за справедливостта винаги ми е била много важна, интересна, ценна, чисто инстинктивно. Защо? Не мога да ви го обясня.