Преди 70 години човечеството разбира, че нашата ДНК има формата на двойна спирала. Мъжете, които оповестяват откритието - Джеймс Уотсън и Франсис Крик, незабавно се сдобиват със световна слава и през 1962-а година заедно с Морис Уилкинс получават Нобелова награда за медицина. А откритието всъщност е направено от Розалинд Франклин, която работела в екипа на Уилкинс.

През 1950-те години науката е свят на мъжете. Франклин не се ползва с уважението на колегите си. Тя е на път да разкрие структурата на ДНК, нейна е и първата отчетлива снимка на тази структура. Уотсън обаче успява да се добере до резултатите от нейните проучвания, след което двамата с Уилкинс ги представят за "техни".

Когато през 1958-а година математичката Катрин Джонсън постъпва на работа в НАСА, расовото разделение в голяма част от САЩ все още е факт, а математиката е сфера, доминирана от мъжете. Изчисленията на Джонсън изиграват решаваща роля за успеха на мисията "Аполо 11" на Луната. Тя е и човекът, проправил пътя за използването на компютри в НАСА. Но получава признание едва десетилетия по-късно.

Юнис Фут, изследователка и правозащитничка, доказва, че слънчевите лъчи са най-силни, когато греят през въглероден двуокис. През 1857-а година тя казва, че растящият дял на въглеродния двуокис може да промени атмосферната температура и да повлияе на климата - но съобщението ѝ минава незабелязано. За откривател на парниковия ефект се смята Джон Тиндал, който по-късно оповестява сходни заключения.

Хеди Ламар е известна холивудска звезда от 1930-те и 1940-те години. Но се е интересувала и от техника. Тя разработва система за управление на торпедо с радиовълни - т.нар."freguency hopping" (прескачаща честота), която лежи в основата на всички съвременни безжични технологии. Но Ламар е позната предимно с красотата си и артистичните си превъплъщения.

За маслото на дървото шаумогра се знаело, че лекува проказа. Но нямало как да бъде инжектирано, тъй като не се смесвало с кръвта. През 1916-а година афромериканката Алис Бол, химичка по образование, намира решението на проблема. Малко по-късно умира и нейният шеф Артър Дийн си присвоява откритието, наричайки го "Методът на Дийн". Впоследствие процедурата е преименувана - става "Методът на Бол".

Идеите и предложенията на еврейската физичка Лизе Майтнер дават възможност на нейните колеги химици Ото Хан и Фриц Щрасман да разкрият ядреното делене. Тя обаче не успява да продължи работата си с тях, тъй като през 1938-а година ѝ се налага да избяга от националсоциалистически Берлин. През 1944-а година Хан получава Нобелова награда за химия, не и Майтнер.

През 1970-те години Кандис Пърт открива опиатния рецептор в човешкия мозък, който реагира на болкоуспокояващи като морфин и други наркотици като опиум. Откритието ѝ е много важно, но в крайна сметка през 1978-а година награда за него получават професорът на Пърт - Соломон Снайдър и двама други мъже изследователи.

Фактът, че жените, допринесли за научни открития не получават признание, а вместо това работата им често е приписвана на колегите им мъже, има дори собствено име: Ефект на Матилда. Името идва от американската радетелка за правата на жените Матилда Гейдж, която в края на 19-и век за първи път описва феномена.