1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаКазахстан

Казахстан: накъде тръгва тази богата държава

Анатолий Вайскопф
22 ноември 2022

Масовите кървави протести преди близо година промениха Казахстан. Преизбраният президент Токаев сега обещава реформи и прави опит да се дистанцира от предшественика си Назарбаев. А може би дори и от Путин.

Президентският дворец в Казахстан
Снимка: Anatolij Weißkopf/DW

През януари Казахстан влезе в световните новини с масовите протести срещу високите цени на газа, и по-специално на пропан-бутана, използван за автомобилно гориво. Властта на президента Токаев се разклати силно. Той обяви извънредно положение и поиска помощ от постсъветската организация за колективна сигурност, за да потуши протестите. Това беше безпрецедентен случай. Чуждите войници, основно от Русия, останаха само няколко дни в Казахстан, а Токаев успя да овладее ситуацията. При протестите обаче загинаха повече от 200 души.

По-малко от година след кървавите събития в страната се проведоха предсрочни президентски избори, спечелени убедително от 69-годишния Токаев. Неговите критици твърдят, че победата му се дължи и на това, че той не е имал сериозни опоненти.

На дистанция от Назарбаев

Токаев всъщност използва протестите, за да заздрави и разшири властта си. Неговият предшественик – дългогодишният президент Нурсултан Назарбаев загуби поста и влиянието си, а политическата му звезда окончателно залезе.

Възходът си Токаев обаче дължи именно на Назарбаев, който през 2019 година изненадващо се оттегли от президентския пост – твърде необичайно за страна от Централна Азия, където авторитарните лидери рядко се отказват от властта. Тогава Токаев, по онова време председател на Горната камара на парламента, стана президент и в знак на преклонение пред Назарбаев предложи столицата Астана да бъде преименувана на Нур-Султан – до септември 2022, когато Токаев върна  старото ѝ име Астана.

Това беше и първият знак, че Токаев започва да се дистанцира от бившия президент. На обществени прояви той почти не назовава неговото име. Племенник на Назарбаев дори беше осъден на 6 години затвор за корупция и беше изпратен в трудова колония. Имаше и други арести на известни личности, сред които е и бившият шеф на тайните служби Карим Масимов. Но самият Назарбаев и хората от близкото му обкръжение засега не са станали обект на съдебно преследване.

Токаев обещава политически и икономически реформи, както и „държава, която да чува“. Наблюдатели виждат зад това реакция на протестите от началото на годината и опит да спечели симпатии. Токаев не се радва на същата популярност сред хората, както навремето Назарбаев.

През юни Токаев организира референдум за поправки в Конституцията, чрез които парламентът получи по-големи правомощия. Догодина в страната ще има предсрочни парламентарни избори. С промените в Конституцията бяха орязани някои дребни президентски правомощия – президентският мандат беше удължен от 5 на 7 години, но пък следващо  преизбиране на президента няма да е възможно.

Опозицията твърди, че Токаев продължава да е под силното влияние на семейството на Назарбаев. Някои наблюдатели не изключват възможността да има нови протести. „Привържениците на бившия президент биха сторили всичко възможно, за да върнат старата власт и не биха се поколебали да повторят протестите, за да прогонят Токаев от президентството“, казва за ДВ бившият главен редактор на „Central Asia Monitor“ Бигелди Габдулин. Заради критични публикации за държавни служители той прекара два месеца в затвора. Журналистът е на мнение, че Токаев наистина ще започне реформи след изборната си победа.

Дистанциране и от Путин?

Протестите промениха Токаев, казва един от неговите съветници, който прогнозира, че президентът ще ремонтира кабинета. Той се нуждае от това, тъй като се опитва да се дистанцира не само от Назарбаев, но и от руския президент Владимир Путин, твърди съветникът.

Президентът Токаев спечели изборите с голяма преднинаСнимка: Pressebüro des kasachischen Präsidenten/AP/picture alliance

Важен знак за това е казаното от Токаев на икономическия форум в Санкт Петербург през юни, при това в присъствието на Путин, че Казахстан няма да признае сепаратистките „народни републики“ Донецк и Луганск. А това е значителна промяна в неговата позиция, тъй като преди това Токаев отказваше да признае като анексия фактическата окупация на Крим от Русия. Тогава той твърдеше, че „анексия“ е твърде силна дума.

Факт е обаче, че Казахстан си остава един от най-близките съюзници на Москва в Евразийския икономически съюз, но благодарение на това, че страната е богата на суровини, тя не е толкова зависима от Москва, колкото например Беларус. На този фон политологът Даниар Ашимбаев смята, че Токаев ще продължи многополюсната външна политика на своя предшественик Назарбаев и ще се стреми да поддържа добри отношения както с Русия, така и със Запада.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ