Само на няколко километра от кипърската столица Никозия е разположен огромният бежански лагер "Пурнара". Той бе открит преди пет години и тогава беше предвиден за около 1000 души. Но още в края на 2022-а година хората там са били двойно повече, както информира Европейската комисия.

Бежанците в лагера, настанени нагъсто в контейнери, са предимно от Африка и от арабските страни. Достъпът е възможен само с предварително осигурено разрешение и с придружител от администрацията, разказва кореспондентът на АРД Маркус Рош. Макар че положението напоследък се е подобрило, обстоятелствата все още са ужасяващи. Никой в лагера не иска да бъде показан. Имена не бива да се назовават.

Най-безопасният път към ЕС?

В крайна сметка една млада двойка се съгласява да говори пред АРД. Те пристигнали от Пакистан в Турция, там си осигурили студентска виза за Северен Кипър и само след няколко дни избягали в гръцката част от острова, където поискали убежище.

Те казват, че съществува огромна мрежа от каналджии, в почти всеки град в северната част на острова. Контактите се установяват лесно, разказват двамата пред германската обществено-правна медия. Оттам нататък бягството през т.нар. зелена граница може да се организира във всеки момент срещу няколкостотин евро.

Зелената граница разделя Кипър на две части. Който успее да я премине в южната част, вече е в ЕС - мечтаната цел на много бежанци. И макар Република Кипър да не е в Шенгенското пространство, мнозина виждат в страната трамплин към Германия, Франция или Италия.

За хората от Африка или Азия това е най-лесният, евтин и безопасен път към ЕС, казва в интервю за "Франкфуртер Рундшау" експертът по миграцията Гералд Кнаус. Островът е "пресечна точка на едно ново уникално миграционно движение".

"Мръсен бизнес на гърба на най-бедните"

Професор Никос Тримиклинотис от университета в Никозия от години се занимава с проблемите, свързани с миграцията. Пред АРД Тримиклинотис казва, че броят на бежанците от северната част на острова е много висок, точно както и печалбата на каналджиите. По неговите думи това "мръсен бизнес на гърба на най-бедните".

И сега, понеже много други бежански маршрути са блокирани, цената расте все повече. Професорът насочва вниманието и към администрацията в турската част на острова - тя не правела достатъчно, за да попречи на бизнеса на каналджиите, не им пречела да минават границата с клиентите си.

75 процента от бежанците пристигат от турската част на острова по суша, посочва професор Тримиклинотис. Малцина избират опасния път по море. В процентно изражение малката островна република с около 920 000 жители има най-големия брой подадени искания за предоставяне на убежище в ЕС.

Мними студенти, които преминават границата с помощта на каналджии

Никос Тримиклинотис обяснява пред АРД как функционира схемата зад всичко това: В турската част на острова има много университети. Една четвърт от 400-те хиляди жители са студенти. Таксите за университетите са сравнително ниски. Когато веднъж се запишат в университет, мигрантите - в повечето от случаите през Истанбул - пристигат в северната част на острова. Но остават там само няколко дни - тъй като веднага след пристигането започва търсенето на начини за преминаване в република Кипър.

Именно в този момент в играта влизат каналджиите. Целият пакет услуги се осигурява срещу 500 евро - планиране, преминаване и подаване на искане за предоставяне на убежище. И независимо доколко се контролира границата в конкретния момент, тя е пропусклива, посочва професорът пред АРД. Тъй като Турция не признава Република Кипър за държава, директните преговори по този въпроса са невъзможни. И докато разделението на острова продължава, вратата към ЕС остава отворена.

Кипърската полиция успя да разбие поредната мрежа каналджии, продавали фалшиви документи за пребиваване на мигранти. 14 членове на бандата били задържани, но според Тримиклинотис това е капка в морето - каналджиите бързо се организирали отново. Без политическо решение няма да стане нищо. Такова обаче не се очертава.

Голямата цел е континентална Европа

Много малко от бежанците искат да останат в Кипър. Пакистанската двойка от бежанския лагер "Пурнара" също иска да замине - най-вече за Франция или за Германия.

Те са инвестирали 2500 евро и успешно са преминали границата благодарение на каналджиите. Сега се надяват, че скоро ще могат да напуснат лагера. Забелязват обаче, че отношението към бежанците на острова става все по-враждебно - в Лимасол на южния бряг се стигна до дясноекстремистки изстъпления срещу мигранти. И макар да е трудно, "трябва да издържиш, ако искаш сигурност", казва жената от Пакистан пред АРД.