През 1950 г. Първа и Втора пехотни армии на създадената през октомври 1949 год. Китайската Народна Република (КНР) получават заповед да "освободят" Тибет. След залеза на китайската монархия през 1913 год. Тибет остава на практика независим, но е твърде слаб, за да се противопостави на комунистическото ръководство на Китай.

"An einem der noch sonnigen, aber schon beißend kalten Oktobertage" (so der Historiker Oskar Weggel) begann der Aufstieg von insgesamt sieben Divisionen ins tibetische Hochland.

По време на настъплението, китайските войници се борят по-скоро срещу суровата природа и липсата на всякаква инфраструктура, отколкото срещу тибетския противник.

В аграрен Тибет почти не е имало пътища, по които да се движат транспортни средства. Затова китайските войници докарвали от Китай цялата строителна техника, необходима за прокарването на пътни артерии.

За да прекосят степите на тибетското плато, китайските войски използвали и необичаен вид транспорт - камили.

На 7 октомври 1950 край Чамдо, Източен Тибет, се стига до въоръжен сблъсък. По численост и въоръжение тибетската армия значително отстъпвала пред китайската. На 19 октомври Чамдо е превзет, а 2700 тибетски войници се предават. От китайска страна имало 114 убити и ранени, а от тибетска - 180. Китайската победа слага край на въоръжената съпротива на тибетците.

След падането на Чамдо, на тибетското правителство под ръководството на 14-ия Далай Лама, който тогава бил едва 15-годишен, не му останало нищо друго, освен да приеме наложеното от Пекин споразумение. Документът от 17 точки давал на Тибет автономия, но за сметка на това трайно фиксирал принадлежността на региона към Китай.

През 1954 година Далай Лама прави посещение на добра воля в Пекин, където се среща с китайския ръководител Мао Дзедун и участва в първото заседание на Китайския народен конгрес. Но приятелството си остава илюзия. Китай потушава тибетското въстание, през 1959 Далай Лама е принуден да бяга в изгнание, а Пекин лишава Тибет от все повече автономни права.

Общо десет седмици продължава обучението на елитните бойци във военноморските сили на Тайван. 31 участници са се решили на това изпитание. В продължение на два месеца и половина духът и телата им се намират в състояние на постоянна бойна готовност. Едно от упражненията е спане върху студен бетонен под. В края на обучението само 15 души ще са го завършили успешно.

Изтощени и зъзнещи: след като цял ден са тренирали в морето, участниците в обучението ги очаква леден душ. Целта на тренировките е войниците да придобият желязна воля. Без значение колко трудна е поставената задача, тяхната лоялност към другарите и армията трябва да е непоклатима.

Войниците трябва да са в състояние да издържат на продължителни походи, както и да прекарват часове наред във водата. Обучението се води от офицери, които са безкомпромисни. Почивките са редки и кратки - колкото да се отиде до тоалетна или за глътка вода.

Войник от елитната част получава камуфлажна маскировка, а той едва държи очите си отворени. Всички кандидати са тук по собствено желание, а обучението трябва да симулира всевъзможни трудности по време на война. В случай на необходимост мъжете са длъжни да функционират безупречно - такова е разпореждането на армейското ръководство.

Голяма част от времето кандидатите прекарват в морето или в басейна. Те трябва да могат да издържат дълго време под вода, да плуват в пълно бойно снаряжение и да превземат брега откъм морето. По време на тренировките често им завързват ръцете и краката. В никакъв случай не им подражавайте!

Упражненията са понякога изключително болезнени. Но който се осмели да противоречи на офицерите, незабавно отпада от курса.

Крясъците и униженията са нещо нормално по време на обучението на младите елитни войници от ARP. На всеки шест часа им дават по един час почивка, през който мъжете трябва да свършат всичко - да се хранят, да спят, да ходят до тоалетна, да ползват лекарска помощ.

Последната задача в суровия курс на обучение се нарича "Пътека към небето". Войниците трябва да преминат на бегом през трасе с различни препятствия - например на голо тяло да пълзят по остри камъни и да изпълняват тежки упражнения, макар че са тотално изтощени от безсъние и изморителни тренировки.

Звънът на камбаната официално възвестява края на тренировъчния лагер на ARP. Треньорът Чен казва в заключение: "Никого не принуждаваме, всички са тук по своя воля. Затова и сме толкова строги с тях".