От 2015 година насам Махмуд Джараба изследва големите арабски, кюрдски и турски фамилии в Германия. В медиите и полицията дори ползват спорното понятие “клан”. С него почти винаги се асоциират три неща – криминална активност, паралелни общества и насилие, посочва експертът, който е преподавател в университета Ерланген-Нюрнберг. 

Пример за престъпната дейност на “семейните кланове” са и две особено сензационни кражби – в музея „Грюнес Гевьолбе“ в Дрезден през 2019 г. и в музея „Боде“ в Берлин през 2017 година. “Тези кражби изискват професионална престъпна организация и могат да бъдат класифицирани като “кланови престъпления”, се казва в изследването, подготвено от Джараба. Тази форма на престъпност предполага добре омрежена дейност на членовете на семейството в страната и в чужбина.

Доброволно или чрез натиск

Ако полицията задържи някои членове на тези семейства, те бързо ги заменят с други. “Обикновено набират роднини, които се присъединяват към тях доброволно или чрез натиск”, обяснява експертът. В рамките на изследването си той е говорил както със засегнати, така и с представители на полицията и социалните служби. 

За политолога понятието “клан” все пак е проблематично, защото въпросните фамилии не представляват хомогенни групи. „Първоначалните им близки роднински връзка с годините обикновено се променят и охладняват. В някои случаи семействата се разрастват дотолкова, че много от членовете на фамилиите днес дори не се познават помежду си“, казва той. Проучванията на експерта са показали, че престъпната дейност на „клана“ по правило се организира от малък брой водещи фамилии. „Затова и няма „шефове на клан“ в тесния смисъл на думата - тоест хора, които да създават стратегии и да водят и направляват цялата криминална дейност“.

"Етнически изолирани субкултури"

Полицията дефинира семейните кланове като „етнически изолирани субкултури“, но експертът Джараба смята, че това понятие е донякъде заблуждаващо.

От изследователската си дейност експертът е разбрал, че не всички членове на големите фамилии поддържат престъпната дейност и затова той пледира да не се поставят всички мюсюлмани и членове на големи семейства с мигрантски корени под „генерално подозрение“.

Три германски провинции са обявили война на клановата престъпност

Махмуд Джараба обръща особено внимание на провинциите Берлин, Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия, в които борбата с клановата престъпност е обявена за приоритет. Там полицията редовно извършва случайни проверки и провежда чести акции най-вече в наргиле барове и бръснарници. Тактиката на полицията е по този начин да се увеличава натискът срещу онези, които извършват престъпни деяния.

Всяка година в тези провинции в Германия се публикуват доклади за развитието на клановата престъпност. От Министерството на вътрешните работи на Северен Рейн-Вестфалия аргументират нуждата от тези мерки така: “Криминално проявени членове на многодетни семейства от турско-арабски произход в миналото успяха да сплашат населението и да превземат определени квартали чрез агресивно поведение, нарушения на обществения ред и извършване на криминални престъпления. Често ставаше дума за компактни групи от хора, които обявяват претенции над определени региони“.

Обвързването на цели етноси е проблематично

Обективната криминална статистика обаче опровергава тази оценка - според нея делът на престъпленията, извършени от кланове в споменатите провинции, е между 0,17% и 0,76% от всички. 

“Обвързването на цели етноси с криминални деяния е не само проблематично от правна гледна точка, но и полицейски неефективно”, казва криминоложката Даниела Хунолд. То създава впечатление, че е необходим специфичен полицейски подход в борбата с тази форма на престъпност. “Аз не мога да потвърдя това от полицейска и криминологична гледна точка”, подчертава тя.