След месеци на засушаване в много части на северното полукълбо зачестяват случаите на поройни дъждове с катастрофални последици. Такъв е случаят в някои райони на Германия и Австрия, където валежи причиниха тежки наводнения. В Хималаите пък от седмици валят мусонни дъждове, които само в Пакистан причиниха смъртта на около 1000 души.

За тези екстремни метеорологични явления бързо се намира обяснение: виновни са климатичните промени. Вярно ли е това обаче?

"Винаги е имало и ще има екстремно време, но климатичните промени могат да влияят на честотата и интензивността на такива явления", казва Сьоуке Филип от Кралския нидерландски метеорологичен институт.

Въпросът е дали тяхното влияние наистина е толкова голямо, колкото го представят медии, политици и екоактивисти. Понякога то се ДВ провери фактите.

Причиняват ли климатичните промени поройни дъждове и горещи вълни?

"Природните катастрофи винаги са следствие от много и различни фактори. Освен природни, причините могат да бъдат и причинени от човека", казва климатоложката Фридерике Ото от Кралския колеж в Лондон. Например при наводненията, причинявани от обилни валежи, това може да са обезлесяването и застрояването на обширни площи, но също така и глобалното затопляне, допълва тя.

Затоплянето на Земята обаче не може да е единствената причина за екстремното време. Доколко съществува такава причинна връзка зависи от вида на съответния природен феномен, казва още Ото. "При наводненията и засушаванията глобалното затопляне често играе много по-малка роля" (в сравнение с други фактори, б.ред.).

Ще рече, че климатичните промени не могат да причинят силни дъждове, а само създават условията за това и увеличават количествата паднал дъжд. "Атмосфера с топъл въздух може да поеме много повече влага, което води до по-силни дъждове", казва на свой ред Сьоуке Филип.

Навсякъде ли се усещат еднакво измененията в климата?

"В различните части на света отражението е различно", казва Филип. Дори едни и същи по своя мащаб природни бедствия в различни части на света могат да се различават по причинените щети. Пресен пример за това са катастрофалните наводнения в Германия през лятото на 2021 и тези в южноафриканската провинция Квазулу-Натал тази пролет: катастрофата в ЮАР причини смъртта на 435 души и остави хиляди без подслон, а при бедствието в Германия и Белгия загинаха 220 души.

Ако към 1900-та година вероятността за природна катастрофа от такъв мащаб, като наводнението в Германия, е била една на всеки 500 години, то сега - заради климатичните промени - тя е нараснала от 1,2 до 9 пъти. Ще рече, че днес такива тежки наводнения можем да очакваме на всеки 56 до 400 години. Освен това те биха били с 3 до 19 процента по-интензивни, отколкото преди 120 години.

Що се отнася до Квазулу-Натал, там вероятността за поройни дъждове като тези от април т.г. се е увеличила двойно спрямо 1900-та, а интензивността им би била с 4 до 8 процента по-висока, отколкото ако климатът не се беше променил.

Могат ли да се предсказват бъдещи природни катастрофи?

Точните прогнози за времето са възможни само за няколко дни напред. Паралелно с увеличаването на срока на прогнозата нараства и нейната неточност. Времето е прекалено хаотично, в истинския смисъл на това понятие, за да се правят точни прогнози за по-дълги периоди от време, казва в тази връзка Ото.

"Това, което може да се прогнозира, е честотата на определени атмосферни условия или очаквания за температурни стойности или валежи", посочва тя. С повишаването на температурата обаче се повишава и вероятността от такова време, което може да причини наводнения, суша и други опасни природни явления, посочва още експертката.

***

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив: