1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Клоуните от Враца: едно необикновено българско семейство

27 ноември 2023

Те са едно необикновено българско семейство от Враца: Сашо и Албена са клоуни и обикалят света. От 16 години с тях е и синът им Алекс. "Малкият клоун се роди в цирка", разказват те. Ето тяхната история:

Албена, Сашо и Алекс Койчеви на сцената
Семейство клоуни: Албена, Сашо и Алекс Койчеви на сценатаСнимка: Privat

"Какво е клоунът? Едно дете, което още не е разбрало, че е пораснало", казва Сашо Койчев. От над 30 години той се занимава с пантомима и цирково изкуство. Обиколил е 14 държави на 3 континента. Но никога не е сам. Съпругата му Албена и синът му Алекс също са клоуни и работят заедно с него.

Малкият клоун, роден в цирк "Балкански"

"Годината беше 1998 - първото ми участие в български цирк в Добрич. Тогава се запознах с моята съпруга, която изпълняваше номер с ножове", спомня си Сашо. След известно време той получава покана да отиде да работи в Англия, но му трябва партньор. И се обръща към Албена. "Репетирахме по път. За няколко месеца тя навлезе в света на клоуна. Впоследствие играхме в около 40 града в Англия."

През 2007 година се ражда Алекс. А манежът е част от живота му още от първия ден. "Малкият клоун се роди в цирк "Балкански". На 15-ия ден от раждането си потегли с цирка от Поморие към Варна. На 3 месеца отново му предстоеше пътуване - този път до Англия", разказва неговият баща. Родителите му много рано забелязват интереса му към сцената. "Имало е толкова случаи, в които представлението свършва, всички артисти излизаме и се покланяме. И зад нас Алекс също се е показал и се кланя. Нямаше отърваване от това дете. То непрекъснато търсеше дупки и коридори, през които да се покаже", разказва през смях Сашо. 

Баща и син клоуниСнимка: Privat

За първата голяма изява на Алекс допринася Александър Балкански. "През 2013 година господин Балкански се обади и каза, че заедно с руснаци и украинци организират цирков фестивал за деца във Варна. По това време бяхме в Чехия. За две седмици подготвихме нашия Алекс и го изпратихме с баба му да участва в този фестивал. Бяхме му подготвили и една буфа на "Фалшив герой" на незабравимия Тодор Колев, когото много обичаме". Легендарният български комик, актьор и певец е починал няколко месеца по-рано, а изпълнението на Алекс е посрещнато с овации. Съвсем скоро вече той е част от трупата и работи заедно с родителите си в зимните циркове на Германия. 

"Аз съм се родил в цирка и обичта ми към цирка е неразделна част от мен. От малък обичам да играя и да радвам публиката. Дори когато шоуто свършваше, аз излизах, защото то трябва да продължи. Казвах им да ми пуснат прожекторите и музиката", споделя вече не толкова малкият клоун.

Лошият голям клоун, хитрият малък клоун и поразиите на мама

"Много е хубаво и забавно, но е и трудно. Репетиции, костюми, много ангажименти, работата е сериозна", казва Албена. Сашо изготвя сценария и подбира костюмите. "Нашият директор подготвя всичко. Ние изпълняваме. И вкъщи е същата работа. Но не и в кухнята - там не разбира нищо", допълва тя. 

И тримата казват, че разговорите и споровете им са различни от тези на повечето хора. Но има и неща, които са напълно тривиални: "Ето сега малкият е в пубертет, по-изнервен е и аз гледам да балансирам нещата", споделя Албена. 

Сашо Койчев е на сцената от 30 години. Синът му Алекс е роден в цирка.Снимка: Privat

Сашо, Албена и Алекс не говорят на сцената, но представленията им включват много ефекти и музика. "В сценария обикновено аз съм по-лошият клоун, малкият е по-наивен, но е хитър и излиза над нещата, а мама прави поразиите, но не всеки път ги разрешава. Важното е да има конфликт между тримата герои", обяснява творческият директор. 

"Написах писмо на Марсо"

Пътят на Сашо Койчев започва в родната Враца. След седми клас той заминава да учи в художествената гимназия в София. "Завърших 12 клас с голямата мечта да кандидатствам монументална живопис в Националната художествена академия. Но от 9-10 клас играех и в пантомимно студентско студио в София", разказва той. Докато е в казармата в Пазарджик, създава собствено пантомимно студио, а гостуването в България на една от емблемите на пантомимата променя всичко. "През 1990 година Марсел Марсо гостуваше в България. Тогава взех координатите на неговото училище. Написах писмо на Марсо, че двама души имаме желание да кандидатстваме за неговото интернационално училище. Изпратихме му видео материали и автобиографии и след 2-3 седмици получихме отговор, че сме одобрени лично от него. От комисията по изкуства на кметството в Париж пък ни се отпусна стипендия за първата година. И така се озовахме с един мой колега през 1991 година в Париж", спомня си Сашо.

Етиен Декру, ученикът му Марсел Марсо и Жан-Луи Баро - това са емблемите на пантомимата през 20 век според Сашо. "Марсо е легенда. Той остава символът на тихото изкуство", казва българинът за покойния си учител. 

Сашо Койчев с Марсел МарсоСнимка: Privat

В Европа в последните години сцените за нямо изкуство стават все по-малко. Сашо говори по тази тема с тъга: "Темпото на живот и технологиите промениха всичко - в социалния, битов и културен живот. От една страна, това е добре. От друга - не". Затова семейството клоуни решава да представи шоуто си и извън Стария континент. 

От Враца до Китай

"За наша изненада Азия се оказа благоприятно място за изкуство", казва Сашо. През 2015 година те за първи път заминават натам. "Преди години съм имал участие в Сеул, беше много приятно и забавно и решихме да пробваме пак. Озовахме се на Международния фестивал по циркови изкуства в Ухан през 2012 година. Видяхме, че там има добра почва за работа", допълва той. Първо работят четири месеца в град Гаосюн в Тайван, а след това потеглят и към Китай. Впечатлява ги отношението към цирковото изкуство и грандиозните фестивали - например в Ухан и Вукиао.

Алекс и Сашо, снимка от техния личен архивСнимка: Privat

"Цирковото изкуство в Китай е познато поне от 2000 години, но във вековете то е било на улицата. До преди 15-20 години думата цирк в Китай е по-скоро непозната. Днес е много популярна. В Китай има над 200 големи града. В тях има по един или два увеселителни или сафари парка. Към всички тези паркове има и стационарни циркове", разказва Сашо Койчев. 

Пандемията обаче се отразява и на този бранш. За последно семейството е в България в началото на 2020 година. На 20 януари пристигат в Китай. "Имахме генерални репетиции и на 23 януари трябваше да имаме премиера. Но получихме съобщение: "Границите се затварят, има пандемия"." В следващите няколко години работят с дълги прекъсвания. А тъкмо когато Европа започва да забравя за пандемията, в Китай налагат политиката за нулев Ковид

Сега семейството е отново във Враца. "Това е нашият град и винаги се връщаме тук", казва Сашо. Но планират пак да заминат за Китай. "Много шоу програми, циркове и театри там набират нови артисти - след около месец там ще стане напечено, защото идва китайската нова година", казва бащата клоун.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Пътуващият цирк "Ронкали"

02:58

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ